В последно време Симеонов и Ангелкова се надпреварват да атакуват и защитават Слънчев бряг от сутрин до вечер. Ние твърдим, че подобна колизия е твърде непродуктивна. Могат да се вземат далеч по-драстични мерки, сред които например мястото да бъде унищожено чрез Апокалипсис. Ето няколко предложения.
1. Криско и Слави до полудяване
Съществува следната хипотеза: ако човек чуе песента на Криско и Слави 728 пъти в рамките на една седмица, органите му спонтанно се пръсват на малки парченца. Първи си заминава черният дроб, който, оказва се, през цялото време е преработвал тая тъпня, после изгърмява сърцето, а накрая мозъкът - обявявайки ти, че напуска тялото с фразата "Глей как са праи" - изтича през ушите навън в търсене на по-спокойно място. Така новото парче би могло да изтрие курорта от лицето на земята.
Апокалипсисът пророкува метежна ситуация, в която от един последен бар, сред хиляди жертви наоколо, долетява гласа на Криско "Джан...Джун..." и верно...няма джан-джун жив човек наоколо.
2. Претоварване на мрежата
В един момент се случва неизбежното - десетките хиляди снимки на косо хванати от главата надолу женски краченца, безбройните фотоси на цветни коктейли на фона на морето, огромното количество примижели селфита - ефирът над Слънчев бряг просто не издържа на бурята от съобщения. Настъпват светкавични промени в атмосферните условия, завихрят се ураганни ветрове, а предсказаното от Ванга от преди 40 години и обнародвано на първа страница в жълт вестник пророчество за жестоко цунами по Черноморието, залива курорта и веднъж завинаги го поглъща в историята.
3. Един хипар на плажа
Появява се един-единствен хипар с палатка на плажа. Има китара, пее "Wish You Were Here". Пълен ужас. Постепенно настъпва масово погнусяване. Освен това тоя човек току-що запали марихуана. Абсолютно неприемливо - не може като бял човек да се нагълта с амфетамин на Какао Бийч. Хипарите са като хлебарките - има ли един, значи ще дойдат още. И ето, плажът постепенно се изпълва с десетки прогонени от застрояването на Корал, Карадере и Иракли странни типажи. Ниска хигиена, масова погнуса. Слънчака губи един по един посетителите си, а цялата ол-инклузив фронтова линия зейва опразнена и изоставена като Чернобил.
4. Чиклит и Иво Сиромахов
След като сутрешните блокове на няколко пъти са поканили гости да говорят по съзидателната тема "Каква книга ще вземете на плажа", двата пола - те иначе през останалите месеци от годината четат Достоевски, Джойс и Томас Ман - са се ориентирали съответно към чиклит или Иво Сиромахов. Тоталният шитлит постепенно смъква средното IQ до достатъчно ниски нива, за да може създаде необходимите условия за точка 5, а именно:
5. Спонтанна хибридната война
В момента посетителите на курорта ненужно прекарват времето си в тен и забавления. Мястото е идеално огнище за разпалване на хибридната новина. Равната пропорция между руснаци и западняци би могла да изостри неимоверно този конфликт: на едната половина туристи просто трябва да бъде раздаден A-specto, "Поглед.инфо" и "Дума", а на другата "Дневник, "Клуб Зет" и блога на Иво Инджев. След кратко насъскване двата лагера се нахвърлят един върху друг и вместо да пият по баровете, просто да се пребиват едни други на плажа. Така те биха могли да доведат курорта до взаимно обезлюдаване и превръщането му в бленувана предцивилизационна пустош.
6. Лед от свинарник
Преди години стана ясно, че в курорта се е доставял лед от свинарник. Тогава ненужно цялата работа бе твърде порицана. На никой не му хрумва, че завръщането на тази практика би могла да инфектира целият курорт, който да се затвори като чумав средновековен град и постепенно да бъде оставен на разложение.
7. Революция
Революцията като шанс за опустошение е винаги възможна. Все пак на Слънчев бряг работят хиляди онеправдани и експлоатирани трудови маси. Достатъчно е на спестяващите за лаптоп и нов телефон бачкащи по 17 часа дневно студенти да се прошушнат някои добре изпитани от историята фрази от реторическия апарат на Маркс и Ленин. Под претекст за равноправие и солидарност те самите биха могли да опустошат курорта - една първа стъпка в изграждането му наново като справедливо и обладано от народната мощ място.
Автор: Райко Байчев
