Остават само пет дни до изборите за Европейски парламент и политическите послания за тях ни заливат отвсякъде. Досадно е, тъпо е, не ми се гледа поредният обещаващ, когото познавам отлично от 25 години преход и знам какви ги е творил – в по-близко или по-далечно минало. И ме облива студена пот какво предстои на 25-ти май, а в дните преди това – Костинбродската афера все още е твърде прясна. Но точно заради нея, заради последните избори, заради безмерното нахалство на тези управляващи, съм твърдо решен да гласувам.
Да гласуваш в България отдавна се е превърнало или в досадно задължение, или в разчистване на сметки. Това е дълбоко вкоренена психология на мнозина от нас. И тъй като изначално човекът е добро същество – твърдо вярвам в това, тези отрицателни причини да се гласува спират подсъзнателно много от нас да отидат до урната. А съзнателната причина е – всички са маскари.
Точно последната причина обаче ще ме накара да гласувам сега, на изборите за Европейския парламент. Тази причина е въплъщение на моето разбиране за живота – преди България да стане нормална държава, ще трябва да мине дълго време. Но за да не стане от „дълго време” на „никога”, се налага да се въоръжим с волско търпение и да не забравяме НИКОГА каква е целта – нормална и просперираща държава. И за целта е нужно да упражняваме правото си на вот - съзнателно и с аргументи, иначе решават само тези, за които едно кебапче струва милиарди - това е цената на купеният глас.
За да стигнем до нормалната държава, първо трябва да изгоним от политическия и обществен живот хората, за които техният, частен интерес, ВИНАГИ е на първо място за сметка на общото благо. И това, безспорно, десетилетия наред, са комунистите и ченгетата – всички бивши кадри в и около Държавна сигурност. Познати под различни имена, като една истинска хидра те се размножават и главите им непрекъснато никнат навсякъде. Но всичко тръгва от партията-майка, известна сега с името на БСП. България ще може да тръгне веднъж и завинаги по пътя на прогреса само когато БСП не успее да влезе в парламента при национални избори. Това е далечен момент, но от нас зависи да се случи.
Освен всичко друго, сега лидерът на БСП Сергей Станишев – човек, за чиито вонящи хватки в политическия живот може да се изпише минимум трилогия, е председател и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Загуби ли БСП евровотът, пътят на Станишев ще е само надолу – европейските му „другари” няма да му простят. И на казионното му правителство – това, в което нищо не се прави, освен ако не кажат кукловодите, срещу които половин година активно протестираше бъдещето на тази държава – младите хора. За безбройните им мръсотии – от шеф на ДАНС Делян Пеевски, до пълните лъжи и манипулации в сектор „Енергетика” и опитите под маската „благото на народа” да се осигури кражба като за последно, няма дори какво да се коментира – тонове е изписано.
Изборите за Европейски парламент по същество не би трябвало да включват национални емоции. Защото ЕП е наднационален орган, а политиките, които обсъжда и законите, които приема, важат не само за България. Заради сегашното управление обаче вотът за ЕП се превръща в своеобразен вот на недоверие. И загубят ли БСП и ДПС, то вече ще се крепят само на въздух.
Не съветвам за кого да се гласува – това е личен избор. Но казвам за кого няма да гласувам аз – за БСП и ДПС и уродливото им подобие на алтернатива „България без цензура”. Не забравям и какви са кусурите на другите политически субекти, които намират по-видимо място пред погледа ни.
ГЕРБ се води от Бойко Борисов и Цветан Цветанов – единият с, меко казано съмнително минало, като се почне с бизнес връзките му с Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо, Алексей Петров - Трактора и се стигне до досието „Буда”, другият с три обвинения. Да не забравяме и аферата „Мишо Бирата”, където доста факти рисуват една крайно неприятна контрабандна картинка. А в нормална държава политик да се изправи пред съда означава фактически край на амбициите му за високи постове.
В Реформаторския блок, който изглежда принципна алтернатива на БСП, огромен минус в моите очи е присъствието на Меглена Кунева. Тя сама прави съзнателен избор и се омъжва за Андрей Пръмов, син на председателя на Централния кооперативен акцент (ЦКА) и виден член на БКП Иван Пръмов. Най-важното е защо г-жа Кунева отказва да говори и за участието си в Комитета за правата на човека преди 10 ноември. Този комитет е изцяло контролиран от ЦК на БКП и Държавна сигурност, а Кунева е юрист там.
Докато водеше преговорите за влизането ни в ЕС, Кунева твърде лесно и на твърде малка цена позволи затварянето на блокове в АЕЦ Козлодуй – достатъчно е да си припомним Литва и АЕЦ Игналина, където 92% от хората на референдум се обявиха против това решение. Истината е, че влизането в ЕС има своята цена и беше редно хората да бъдат попитани искат ли да сме в Съюза – от НДСВ и от Тройната коалиция, по чието време фактически влязохме в Европа. Не че Евразийският съюз е по-добра перспектива - имах си хас, но от човещина и възпитание Кунева можеше да поиска един референдум. Истина е и, че докато беше европейски комисар Кунева набързо влезе в УС на BNP Paribas и последва примера на комисари като Бенита Фереро-Валднер, Гюнтер Ферхойген и Чарли Маккрийви. Етичният комитет към Европейската комисия (Ad Hoc Ethical Committee) разглежда проблема и излиза със становище на 8 юли 2010 г., че няма конфликт на интереси и Кунева може да стане част от Борда на директорите на банката. Това обаче едва ли се харесва на обикновените избиратели. Както един мой приятел ми сподели - отказвам се от Реформаторския блок заради Кунева, писна ми от безпринципни коалиции. И все пак Реформаторите си остават силната алтернатива - защото само шанс да се види поучили ли са се от грешките си ще покаже дали може да им се има пълно доверие.
За „България без цензура” е достатъчно да се каже само следното – тях Костинбродската афера роди ги, искат да са на всеки километър, но крепи ги само кухият лъжлив глас на Бареков.
"Атака" - тях само ги съжалявам. Великият дух да ги пази, както са казвали индианците за хората, обладани от бесове.
В заключение ще потвърдя, че ще гласувам. Ще отделя събота, 24 май, за да седна и прегледам програмите на алтернативите на БСП – на всички. Ще отсея кое ми се струва добро предложение, кое ми се струва вероятно да се изпълни и кои са хората в листите, за да си дам сметка за себе си кой ще го изпълнява т.е. дали ще го изпълнява. Плюсове и минуси - където плюсовете са най-много, там ще отиде гласът ми. Същата стратегия възнамерявам да възприема и за предстоящите парламентарни избори – и дано най-сетне да са предсрочни.
