През последните години рециклируемите отпадъци се превърнаха в изключително желана суровина. Провалите в провежданите политики за рециклиране на местно ниво, чуждите интереси и рехавото законодателство отвориха вратите за бизнес, който струва милиони.
През месец януари, 2022 година, жителите на Павликени и околните села започнаха подписка срещу изграждането на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадка за находище "Върбовка". До момента са събрани над 2000 подписа, което говори за сериозно брожение на територията на община Павликени.
Проведеното на 6 януари 2022 г. обществено обсъждане не погаси зародилото се напрежение, а всъщност се появиха нови въпроси, които не получиха отговор. През 2020-2021 г. /на 23.03.2021 г. е публикувано официалното уведомление, което е качено на страницата на Община Павликени/ инвеститорът изкупува 700 декара имоти в община Павликени, които ще са необходими, за да бъде реализиран мащабния проект. Той е разположен около базалтовото находище в село Върбовка, което е предоставено за срок от 35 г. на концесия на фирма "Петрургия" ЕООД.
Базалтът е основният материал, който се използва за производството на каменна вата – естествен продукт, който намира широко приложение в строителството. Производството ѝ обаче е изключително енергоемко. Както самият инвеститор е заявил в официално подадените документи, в бъдещите планове на производството е включено създаването на собствен енергоизточник - за да може да осъществи производството. И тук идват притесненията на всички граждани, подписали подписката, която циркулира в община Павликени. Собственият енергоизточник в случая е собствен инсинератор за изгаряне на близо 1200 тона на ден модифицирано гориво от битови отпадъци или т.нар. RDF. Според инвеститора във въпросното съоръжение се предвижда да бъдат изгаряни сертифицирани горива, които ще се набавят от националния пазар. Това на практика би решило много от проблемите на българските общини, които през последните години се затрудняват и задъхват с увеличените сметки за депониране на битови отпадъци.
Използването на гориво, което е направено от боклук, не е новост за българския бизнес. Циментовите заводи от години поддържат своите производства с оползотворяване на модифицирано гориво. Произвеждано от инсталациите за преработка на отпадъци, алтернативното гориво – RDF смес, останала след изваждане на рециклируемите материали, преминала през биологична обработка и изсушена, е продукт, който циментовата промишленост използва без остатък. Това обаче няма да бъде така в случая с производството на каменна вата. В доклада на инвеститора е посочено, че отпадъчният материал от горенето ще бъде третиран от фирми, които имат съответните разрешителни, но това не отменя факта, че самият остатък ще бъде загробван на българска територия. Появяват се много въпроси около самото производство. Как инвеститорът ще осигури достатъчно количества сертифицирано модифицирано гориво, за да гарантира безпроблемната си работа? Ще бъдат ли засегнати водите и водните запаси на община Павликени? Как ще бъде осъществяван контролът на производство изпускането на вредни емисии в атмосферата?
На практика много от живущите в Павликени са изключително притеснени.
"Нас щяха да ни водят в завода за изгаряне на боклук във Виена. След това в Мюнхен. Позната песен. Само единият от филтрите за пречистване на изгорелите газове, когато ги четох, беше между 6 - 8 милиона евро и се сменят през година. Второто, което трябва да се има предвид е, че в тези страни културата за разделно събиране е на космически години от България! Органите за контрол от замърсяване - никакво съпоставимост няма, съд, прокуратура... Както се казва - нерде Швейцария, Австрия, нерде село Върбовка...", споделя интересуващ се живо от проекта.
Повечето от хората споделят и опасенията си, че боклукът, който ще се гори, няма да е български и ще се намери начин да се заобиколят разпоредбите. "Май няма да се гори само български боклук там. Това се проектира да бъде най-големият завод за горене на боклук в Европа с капацитет 56 тона на час! Ще внасяме боклуци от Европа! Ще бъдем бунището на Европа!".
В момента внасянето на боклука за горене се обвързва с местните производители на алтернативни горива. Това е и условие, което беше заложено от служебното правителство през месец юни в Национална програма за управление на отпадъците до 2026 г. Реално такъв механизъм няма как да бъде приложен, ако не бъдат направени и приети промени в Закона за отпадъците. Друг е въпросът разполагат ли общините с площадки за съхранение на този вид отпадък и неправилното му съхранение дали няма да предизвика замърсяване в бъдеще.
Завод с подобен мащаб няма изграден досега в България. В момента има четири предприятия, които имат право да използват този вид алтернативно гориво – "Златна Панега цимент", "Холсим", "Девня цимент" и "Топлофикация Сливен". Скандалите с незаконно изгаряните отпадъци в ТЕЦ "Бобов дол" през 2020 година доведоха до отнемане на разрешението за работа в тази сфера. Подобна инсталация за произвеждане на електроенергия е запланувана в София, като там очакваните количества оползотворявано гориво са 180 000 тона годишно. Тази стойност е значително по-малка от плануваната за изгаряне и задоволяване на нуждите на производството на каменна вата в с. Върбовка - 423 400 тона годишно. Осигуряването на суровина от националния пазар е поставена под въпрос. Произвежданите количества от Столичното предприятие за третиране на отпадъци са доста по-малки като количество. Тези факти потвърждават страховете на хората в Павликени, че общината ще се превърне в площадка за събиране на боклук.
От години еколози алармират, че използването на битовите отпадъци и преработването му в алтернативно гориво унищожава възможностите за успешно рециклиране, което е доста по – екологично третиране на отпадъците.
Нашият екип потърси позицията на фирма "Петрургия" ЕООД и позицията на кмета на Община Павликени – г-н Емануил Манолов, за който проблемите с базалтовите находища не са от вчера. Към момента на публикуване на материала не разполагаме с официален отговор от нито една страна. Още през 2013 г. се провежда референдум в селата Димча и Върбовка, който касае добива на базалт и изграждането на кариера в землището на двете населени места. Проведеното тогава запитване е посрещнато много остро от жителите , като само 13 човека са дали съгласието си за изграждане на кариерите.
Тук следва да потърсим отговор на следния въпрос: Какви са реалните действия, които Община Павликени ще предприеме, за да не превърне плодородната Дунавска равнина в сметище?
Автор: Анна Борисова
