Ева Майдел - български евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на Международното европейско движение участва в среща-дискусия на тема „Моята мечта за Велико Търново“, която събра над 250 търновци и участници от региона в голямата зала на община Велико Търново през изминалата седмица. Срещата беше първото регионално издание на инициативата „Моята мечта за България“, на което обсъдихме как можем да направим нашия град по-добро място, в което да се реализираме и да сбъдваме мечтите си.
В програмата участваха кметът на старопрестолния град Даниел Панов, Светлин Ников – програмист, създател на Софтуерен университет и носител на наградата „Джон Атанасов“, Невен Боянов – програмист и предприемач, председател на Клуба на IT специалистите във Велико Търново и проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Модератор на дискусията беше Ники Кънчев – журналист. На срещата присъстваха граждани, студенти и младежи, учители и ученици, представители на областната администрация с областния управител Любомира Попова, служители на общинската администрация, общински съветници, кметове и заместник кметове от Велико Търново и региона, представители на медиите.
Дискусията беше открита от кмета Даниел Панов, който каза: „- Аз се радвам, че днес г-жа Ева Майдел избра този форум да започне от Велико Търново. Важно е, защото тази година има една много важна годишнина за България и за нас, великотърновци. Това е 140 години от първото Учредително събрание и 140 години от приемане на първата Търновска конституция. Още на 5 февруари в София започнаха и честванията под патронажа на председателя на Народното събрание г-жа Караянчева и се надявам, че с тези чествания Инспектората по образование, дирекцията по образование към община Велико Търново, а също и всички директори на великотърновските училища имат много събития, с които ще отбележим този важен ден за нас, българите. Важно е също за нас, че започва този форум от Велико Търново, защото всички, които живеем тук обичаме своя град, милеем за него и най-важното, че с госпожа Майдел сме провели редица събития, които са свързани с образованието, с преквалификацията, по различни теми, а също така един анализ, който преди няколко години направихме за връзката на средното и професионално образование с пазара на труда. И вече може да кажем с гордост, че този анализ ни послужи действително за пример, за да започнем да развиваме не само дуалното обучение, а най-вече професионалните училища да имат връзка с бизнеса, както техникума по туризъм, техникума по електроника, училището в Чолаковци, строителния техникум и още други училища, включително и Хуманитарна гимназия, която се мъчим да възстановим, създадоха такива професионални паралелки, от които действително има нужда не само във Велико Търново, но и в областта от тези специалности. Благодаря, госпожо Майдел за това, което направихте за Великотърновска област с този анализ, който действително много ни помага в момента. Но най-вече се радвам днес, че в залата присъстват много млади хора. Аз все пак мислех, че след пет и половина трудно ще се съберат толкова хора. Но темата действително е интересна. Надявам се като кмет на Велико Търново, че всеки един от Вас ще даде своята визия и предложение за това, което в бъдеще ще се случи в старопрестолния град. Знам, че в момента всички ще кажете, че улиците са разкопани, има кал... Да, няма как този процес да се избегне, защото години наред проблемите, които е трябвало да се решат, в крайна сметка са загърбвани. Аз казвам, че тази тема е много сложна за всеки един кмет, кой район от своя град да избере, за да започнат ремонтите. Но се радвам, че след приключването на проектите, които са с европейски средства, действително облика и визията на нашия град ще бъде съвсем различна.“
„Има много неща, които могат да се направят в нашия град в бъдеще. Най-важното, което ние трябва да съхраним и запазим е културно-историческото наследство, което ни е завещано от нашите предци. Прави се всичко онова, което е по силите на общината, прави се всичко онова, което е по силите на държавата, но има неща, които ние самите ги искаме да станат по-бързо – да се реставрират и възстановят къщите, които са частна собственост, паметниците на културата и да се запази действително това културно богатство, което имаме в рамките на 1500 паметника недвижима собственост, които притежава Велико Търново. Именно това историческо и културно богатство носи и този прираст в туризма – посещението, живия град, който е с най-дългия сезон от девет месеца в България. Хубаво е, че сезонът не е натоварен както на морето и в планинските курорти в рамките на три-четири месеца, а той е регулярен в рамките на девет месеца и всеки един, който се занимава с туризъм, който обслужва туристическите продукти, които предлага Велико Търново, действително вижда, че има смисъл. Това е най-важно да се съхрани. И друго - в бъдеще трябва да се мисли за глобална политика в градоустройството, също така за инфраструктурата, с което община Велико Търново вече започна. Положили сме стартове за много квартали, в които ще се подобри паркирането, но естествено, че всичко това не може да стане изведнъж. Аз още в началото като почнах в 2011 година, мислех, че става много бързо и лесно. Но в крайна сметка има много пречки – и законодателни, и административни, които пречат това нещо да се случи бързо. Радвам се също така, че успяхме да запазим университета, нашия университет, както всички казваме, радвам се, че Националния военен университет също разширява своите специалности, както във военните, така и в цивилните специалности. Важното е също, че успяхме с Медицинския факултет от Варна, който има филиал във Велико Търново. Надявам се и още други филиали да могат да дойдат тук във Велико Търново, за да може Велико Търново с образованието, както е било и в Средновековието, и във Възраждането, да тръгнем с още по-бързи крачки напред. Благодаря Ви затова, че тази вечер ще бъдем заедно, благодаря Ви, че ще чуя от Вас най-вече как виждате визията на Велико Търново в бъдещето, и най-важното, че и г-н Нанков, и г-н Боянов ще разкажат за своя опит, за своите добри практики. Г-жа Майдел, действително с тези срещи, които провежда в последно време, дава пример за всички млади хора за тяхното професионално и кариерно израстване. Бъдете будни, инициативни и се надявам, че Вашето виждане, вашата визия за старопрестолния град е важна за всички нас, които сме в местното самоуправление.“ - допълни градоначалникът.
Ева Майдел не скри голямата си изненада колко пълна е залата и благодари на всички, които са отделили от времето си, за да дойдат да поговорим, да обсъдим и да дебатираме каква е най-добрата визия за нашия град, защото смята, че това трябва да бъде общ разговор, който да проведем.
„ - Благодаря на кмета, инж. Панов, затова, че прегърна идеята да случим за първи път в България „Моята мечта за моя град”. Казвам за първи път в България, защото това е поредица от инициативи, която заедно с моя екип през последните няколко години провеждаме в Брюксел и мечтаем за България. Питаме българите там кога биха се върнали и защо биха се върнали. С тях чертаем пътя на това какви да бъдат нашите общи идеи и визия за нашата страна. Повече от всякога смятам, че разговорът трябва да го проведем тук, в нашите градове. Започваме от Велико Търново като град в който не само има много висок икономически растеж, не само има прираст на населението, но и като град, който дава възможности на неговите жители да реализират своите мечти, тук и в региона. Само че е важно да начертаем пътя за мечтите на следващото поколение и имаме представители и на това поколение, но и на поколението, което представляват тези няколко хиляди бебета, които ще бъдат реално може би тук в нашите седалки, на нашите места след години и тези визии и тези мечти и действия, за които днес ще говорим, ще имат ефект директно върху тях. Започнахме разговора, защото смятаме, че България има нужда от мечтите на своите хора. Много често, дали ще са лоши новини, дали ще са скандали или примери, с които ни задълбава ежедневието, ние може би забравяме да мечтаем. Забравяме да мечтаем, а в същото време забравяме и че едни велики неща, които са се случвали в последните години, независимо дали говорим от времето на Микеланджело през това, което хора като Кенед Форд до Стив Джобс са случили в днешни времена, всъщност, те са били едни мечтатели и хора, които са имали една идея. И днес много искам да поговорим с успелите хора като Светлин и като Невен. Аз често казвам, че им се възхищавам на умението да успяват да претворяват мечтите си в реалност и ще бъде чудесно да поговорим как можем да случваме тези мечти. Имаме нужда от екипа, имаме нужда от вярата в успеха си, от вярата в нашия потенциал, но най-вече от това да запретнем ръкави и да вкараме труда в действие. Може би и още много други неща. Всъщност тазвечершната дискусия смятам, че ще ни позволи да обсъдим точно това. Това, което за мен е важно е да вдигнем глава и да видим хората, които са успели със своите мечти, хората, които чрез планове, чрез проекти успяват да реализират това, което са си набелязали. Понякога не е лесно, понякога не се получава от първия път, но защо е важно да опитаме. И не на последно място, според мен това е един разговор и за бъдещето. Дали говорим за нови технологии, дали говорим за нови иновативни разкрития в сферата на здравеопазването, трябва да чертаем този път и да виждаме къде ни води той за нашия град. За да може така, както Светлин спечели наградата Джон Атанасов, която президента Плевнелиев преди няколко години му връчи, да видим дали следващият Джон Атанасов не се крие тук някъде, във Велико Търново. Защото времето минава много бързо. Ако говорим за бъдещето, то много от вас ще се сетят, че само преди няколко години, ако искахме да използваме Интернет, трябваше да минем през много перипетии. Едни трудни връзки трябваше да осъществим, съседите имаха проблем с телефона, купуваха се едни ваучери за 20-30 часа на месец и беше общо взето едно сложно начинание. Аз лично си спомням редиците пъти, когато не се получаваше и не можех да направя връзката. А днес какво е Интернет? Той е 24 часа, 7 дни в седмицата в джоба на нашето сако, т.е., през цялото време, и ние трябва да сме готови за него за да можем да имаме мечти, които да сбъдваме. Пожелавам си тази вечер да обсъдим именно тези мечти.“ – каза българският евродепутат Ева Майдел.
Светлин Наков разказа за своята мечта: „- Още от ученик се занимавам с програмиране, вече близо 30 години. Започнах действително от Велико Търново, от кръжока по програмиране в Пионерския дом. И като отида там и видя, че и днес има програмисти, ми става много приятно и си казвам – ето, и новото поколение може би ще последва моя път, а най-вероятно и ще го надмине. Наскоро бях в Силициевата долина в САЩ и видях някои неща. Първото беше скромността на хората там. Второто нещо е, че животът там е предначертан и различен. Аз мечтая не ние да ходим в Силициевата долина, а да си направим една прекрасна Силициева долина тук, в България, защо не и във Велико Търново. Това става с две неща – едното е образованието, второто е предприемачеството. Образованието е нещо, което имахме преди, когато имаше по-високи стандарти, голяма борба за едно място във ВУЗ и много млади хора – нещо, в което имаме много да наваксваме. Но ако образованието някога беше по-добро, в един момент се срина и сега се възражда, то предприемаческият дух систематично е бил унищожаван, в годините на владичество на чужди империи, а по-късно при социализма, който искаше да направи всички хора еднакви – всички да живеят в апартамент, да карат еднакви коли, да ядат еднаква храна и да живеят еднакво, и тази система се провали и не работи. Сега влязохме в ерата на свободата, когато човек е свободен да отиде където иска, да живее където иска, да работи каквото иска, да се занимава с каквото иска, да вярва в каквото иска и т.н. Но тази свобода не идва безплатно, тя идва след инвестиция в себе си. Инвестирайте в себе си, за да имате свобода – това е единственият начин. Свобода има не човек, който има пари, а човек, който има знания. Защото този, който има пари може да ги похарчи, но този, който има знания ще ги има и сега, и в бъдеще ще има още повече."
Невен Боянов благодари за възможността да сподели за Клуба на програмиста и това, което прави. „- Нашата основна цел е да създадем среда в града за хора, които работят в областта на технологиите, за да могат не само да се събират и да си говорят за нещата, които ги вълнуват, а да развиват своя бизнес и да намират съмишленици. Една от причините да остана тук е, че намерих среда – тя беше малка, но все пак я имаше. Това, което правим е да си сътрудничим с колеги от други градове на страната и да подпомагаме стартиращите колеги, които започват собствен бизнес или работа. Образованието е много важен елемент в това, което правим. Затова работим с училищата и университета, за да допълним и развием практическите умения и способности на младите програмисти, и смятам, че се справяме много добре. От три години във факултета по „Математика и информатика“ има нова специалност „софтуерно инженерство“, която е много популярна и там много колеги от бизнеса реално водят упражнения, което е нещо ново за нашия университет. Опитваме се да развиваме и предприемачеството в нашия град. Истината е, че българинът не е много предприемчив – няма да анализираме причините тази вечер, затова, въпросът е ние да помогнем на тези, които са предприемчиви да реализират своите мечти. Част от инвестициите във Велико Търново са в технологичната сфера. Има фирми, които преди няколко години получиха средства за своите продукти и стартове. Нашата фирма е една от тях. Други колеги също са получили инвестиции. Не са много, но все пак е начало. Далече сме от милионните инвестиции, които получават фирмите в София, но това е пътя, по който сме тръгнали. Сигурен съм, че рано или късно ще има великотърновско стартиращо предприятие, което ще получи милионна инвестиция, по-късно ще направи голям продукт, много известен и накрая ще има голяма компания. Ние искаме да развиваме във Велико Търново средата, която да направи това възможно. В Клуба на програмиста сме около 50 активисти, а в социалната мрежа сме над 1000 човека, които водим дискусии с колеги и от други градове и страни по света, и се оформя една професионална общност, която за мащабите на града е сериозна - смея да твърдя, че около половин – един процент от хората във Велико Търново са заети в технологичната област" – каза г-н Боянов.
Светлин Наков припомни: „- Навремето София беше центъра на технологиите, после започнаха Пловдив и Варна да се развиват. В един момент се появи и Велико Търново, като че ли от нищото. Според мен Велико Търново е в топ 5 в България по своята предприемаческа дигитално-технологична общност и изпреварва Стара Загора, Плевен и Русе – големи градове, където има традиции. Мисля, че затова ролята на организации като Клуба на програмиста е съществена.“ – каза той.
„- Когато говорим за Велико Търново не трябва да пропускаме и другите два града - Горна Оряховица и Лясковец. Не е много известен факт, но в тези три града има много фирми, които са технологични, съвременни и хората, които се интересуват от техните продукти ги знаят. Всъщност, те създават конкурентни продукти и имат нужда от развитие в областта на технологиите. Аз съм убеден, че много от сегашните ученици и бъдещи студенти ще намерят реализация там. По наше проучване във Велико Търново има около 50-60 фирми – малки, много малки, средни, които са в IT областта и хора на свободна практика. Може би около 1200 са работещите, заети в IT сектора.“ - коментира Невен Боянов.
Попитан от Ники Кънчев за работата на кариерния център към общината, кметът Панов отговори:
„-Изненадващото, което дойде от служителите там е, че те имат мотивация да работят, но в крайна сметка нямат достъп до определени образователни центрове и училища, където искат да направят кампания. До края на м. февруари те ще подготвят план. Този план действително е важно да стигне до шестокласници и седмокласници, на които им предстои да завършат основното си образование. ... Именно тези кариерни центрове трябва да работят пряко със самия директор на професионалното училище. Да, в момента са работили, но за мен това не е ефективна работа и мисля, че съм прав. Смятам, че директорите в община Велико Търново действително ще са двигателите на този кариерен център с методите и новите неща, които ще внедрят. Да запознаят децата и тези, които завършват 11 и 12 клас с професиите, които са най-търсени, а също така и с реалния бизнес, на място, в предприятие, в технологичния процес при производството, защото имаме и много специалности в професиите, за които реално не можем да намерим кадри. Тези кариерни центрове са важни и за ориентацията във висшето образование на децата след завършването им на средното образование. Но най-важния фактор при нас е Великотърновският университет, радвам се, че Великотърновският университет отново има този авторитет, който имаше и преди това, Националния военен университет и всички други филиали, които са на местно ниво.“
Ректорът на ВТУ проф. Бонджолов заяви: „- Университетът има място в нашия град и в образователната система в нашата държава. ...Създадохме нова IT специалност с два езика, която се нареди сред най-търсените в нашия университет. Децата са отворени към новостите, към технологиите, те ги привличат и искат да ги учат, но това, което явно не очакват са трудностите, пред които ще се спрат. Още старите гърци са казали, че хубавото е трудно. Търси се лесното, върви се по пътя на най-малкото съпротивление. Затова може би трябва повече да се говори и да се открояват тези професии, които наистина е трудно да ги научим, да се усвояват и да се получи документ накрая. Но когато са подготвени, когато са се справили, естествено е да се реализират и да получат по-добро възнаграждение, т.е., по този начин да ги привличаме. Моята идея винаги е била да се опитаме да направим образованието при нас европейско, за да не бягат нашите деца навън. Да се опитаме да пренесем европейския опит тук и да видим какво може на местна почва нашият университет да промени. Това, което успяхме да направим е да вкараме бизнеса – имаме добри практики и с аутсорсинг сектора, и с други инвеститори... Не можем да очакваме и постоянно да сме сърдити, че държавата не дава достатъчно – все пак, за образованието тя преразпределя. Трябва да ни е ясно обаче, какво точно можем да получим. На работна среща в министерството на образованието си говорихме, че образованието е един стълб – начално, средно, висше, надгражда се постоянно и не може да се санира само втория етаж. Добре е технологично да се повдигне нивото на образованието навскъде, да има таблети, да има всякаква техника в клас – така трябва да се променят нещата. Но трябва да се завърши този етап до ниво университети. Не може тези, които учат учителите да не боравят с такива технически средства. Министър Вълчев се съгласи с нас да се опитаме да направим същото и за висшето образование. Дайте да инвестираме в средства за производство, ако искаме да повдигнем нивото. Не може с тебешира, не може с черната дъска и бялата дъска, няма как да стане така. Трябва да бъдем в крак с живота, който ни заобикаля, трябва да отговорим на тези потребности в образованието. И още нещо – трябва да го отворим. Много сме стриктни, принудени сме да изпълняваме всякакви наредби, прекалено централизирано е всичко това, а университетите имат нужда от въздух. Директно говоря за самото финансиране - ако държавата не може да поеме ангажимент да ни финансира изцяло, а може половината, както е досега, нека ни каже – половината финансираме, останалото си го осигурете. И тогава да даде инициативата на ректорските ръководства да потърсят начини за допълнително финансиране. Сега се говори за проекти, други неща, но до проекти стигат само няколко университета и то от други региони, централизирано пак, прекалено централизирано. До субсидии по същия начин. Така, че това отваряне може да стане по по-лесния начин - с привличането на чуждестранни студенти – това, което правим аз и моя екип отначало. Не сме направили кой знае какво, но сме успели да разширим границите и да привлечем чуждестранни студенти. Нивото към рейтинга на университетите, онова, което се цени и ще се цени е колко чуждестранни студенти има. Преди няколко дена бяхме във Виетнам. В университета в Сайгон, който е приблизително колкото нашия по брой хуманитарни профили, от близо 12 000 студенти имат 5 000 чуждестранни – почти половината. Това помага на университета, където и какъвто и да е той... Няма как университета да се развива, ако не се финансира. Трябва да помислим за тези неща. Ако искаме качество, не може да залагаме на количество – не може да се финансираме на глава. Знаете каква е демографската криза и знаете когато няма подбор какво се получава. Когато има конкуренция, повдига се нивото и естествено тогава можем да говорим за сериозно качество. Тоест, трябва да сменим изцяло системата на финансиране на държавните университети.“
Бидейки в частния сектор, Светлин Наков сподели: „- СофтУни никога не е тръгвал с идеята да бъде бизнес, той е тръгнал с идеята, че аз имам кауза и хората около мен. С тази кауза привличаме хора, които търсят начин, а не оправдание. СофтУни в момента има 2350 студента, които заплащат семестрите си, т.е., това са хора, които оценяват това, което получават и знаят, че един ден ще имат една добра професия, работа и реализация. В момента ние достигнахме лимита на България и гледаме навън. Новата ми мечта е да покажа, че България е много повече от болшинството други институции в образованието по света. Замислили сме СофтУни по целия свят. Ходих много по света, и в Сингапур, и в Азия, и в Америка, и видях, че тяхното образование в дигиталния свят е по-слабо от нашето. Техните академийки са на нивото на опитите, които ние правехме през 2002 година. Ние сме организация от 120 души, в която има един преподавател и четири души, които правят учебното съдържание и системата за оценяване, и ако падне под 5,50 от 6,00 говорим дали да търсим друг преподавател или да търсим проблем. Ще правим СофтУни по света и ще покажем, че можем да обучаваме милиони хора в целия свят. Ще стартираме със 100 – 200 хиляди сега напролет. Светът е 1000 пъти по-голям от България, казвам го на всички, които имате мечта да правите бизнес. Моделът е много прост – направете нещо и покажете, че то работи в България. В България е по-трудно, отколкото по света, защото средата е много по-трудна. Изнесете го и ако 100 пъти по-зле се справяте по света, това означава 10 пъти растеж. Този модел го гледам постоянно, всички предприемачи го правят. България е чудесен тренировъчен лагер за изгряващи проекти.“ – заключи предприемачът от Велико Търново."
Като представител на частен бизнес, Невен Боянов каза: „Ние нямаме много време да изчакаме всички промени в образователната система и учениците да станат студенти, студентите да завършат и да започнат работа, и затова нашият подход е малко по-различен – добавяме това, което липсва в образованието. Конкретно за проекта „Мисия бъдеще“, както каза и кмета Панов, децата в средния курс и по-рано не винаги са ориентирани какво точно искат да правят, затова ние правим демонстрации в училищата на професиите на бъдещето. Пилотният проект стартира във Варна преди няколко седмици. Ние ходим в училищата и представяме интересни проекти, свързани с физика, химия, биология, математика, електроника, роботика, показваме някои от елементите на технологиите. Идеята е учениците да се запознаят какво представляват професиите на бъдещето и след това да направим курсове за тези професии, те да се включат и това да им даде възможност да вземат решение къде да се насочат в средното и висшето образование. “
„Мисия бъдеще“ е комплимент на това, което правим ние като организация „Образование България 2030“ и с проекта „Научи ме да умея“ – каза Ева Майдел. „- Велико Търново е един от градовете, в който сме обучили много млади хора на умението за успех в 21 век, което до голяма степен е свързано с това, какви ще са професиите на бъдещето. Причината да правим това е точно защото смятаме, че мечтите на младите хора са най-чисти и най-истински. Качественото образование, знанията и уменията, които получаваме могат да бъдат силата и двигателят да реализираме тези мечти и да ни помогнат да реализираме нашите проекти. Така, че ако не инвестираме в образование, ще ни бъде много трудно да сбъдваме каквото и да било. Моето послание е и мисля, че в панела се обединихме, че базата е едно качествено образование, и оттам нататаък, дали мечтата ще е да стартираме собствен бизнес, или в сферата на социалното предприемачество, или искаме да помогнем на нашия град като станем част от общината, областната управа и т.н., с идеите, които имаме, с енергията, с мотивацията, зависи от всеки един от нас. Най-важното е да го осъзнаем и да вярваме в своя потенциал, така, че да намерим съмишлениците, които да ни подкрепят. Както чухме, има много добри идеи, които вече се реализират, а и съм сигурна, че в залата има много хора които могат да споделят техните мечти.“
Ния, която е на дванадесет години, каза следните думи: „Една от моите мечти, току що измислена, е да уча в университета на Светльо. За мен е чест да стоя на тази маса с толкова успешни хора, които са взели образованието за своя лична кауза и се борят за развитието на своите градове и на България.“ ... „- Мога да свиря на пиано, и през втория срок се записах на курс по програмиране, защото много обичам компютрите – все пак съм дигитално дете на 21 век.“ – допълни Ния.
В рамките на времето за дискусия, думата беше дадена на Асен Йорданов – бивш управител на ледената пързалка във Велико Търново, който сподели своята мечта ледената пързалка да бъде възстановена.
Областният управител проф. Любомира Попова също сподели своята мечта. Тя каза: „– Щастлива съм, че тази чудесна инициатива стартира от Велико Търново и за мен това не е случайно, защото моя град е вдъхновение за нашето поколение, г-н Кмете, което е израснало тук, учило е тук и се реализира тук, и работи сега за нашия град. Това, което искам да кажа е напълно в унисон с всичко, което стоящите отпред казаха – за мен, моята мечта е свързана с младите хора и с образованието, защото Велико Търново е град, който има минало, настояще и съм убедена бъдеще, свързано с образованието. Моята мечта, тъй като тук е и първият български университет Търновската книжовна школа, и поглеждайки назад, да погледнем и напред, г-н Ректоре, защо не нашият университет да бъде един образователен център първо за Западните Балкани, след това за Югоизточна Европа, а защо не и за цяла Европа – аз мисля, че това стъпка по стъпка може да бъде една реализуема мечта. И затова си мисля, че Велико Търново е град, който ни дава и корени, и криле. Корените си ги имаме от историята, от традициите, но образованието в средните училища, които дават изключително качествено образование и четирите университета, които имаме, дават криле на младите хора и затова, ако трябва да формулирам моята мечта, свързана с Търново е образованието, което дава корени и криле. На добър час!"
Полина Емануилова – гражданин на Велико Търново мечтае на мястото на ледената пързалка да има басейн. И като жител на квартал „Стадиона“ си пожелава в нейния квартал да има и ледена пързалка, и басейн.
Розалия Личева – началник на регионалното управление на образованието каза: „Тъй като темата днес е образование, аз приветствам тази инициатива, защото тук виждам едни хора, които искат да сбъдват своите мечти, защото за пръв път от толкова време, така открито и с толкова жар, амбиция и желание говорим за нашия град, за развитието на образованието, не само защото то е записано в закона за предучилищно и училищно образование, а защото вие като пример казвате, че вашите успехи са благодарение на много труд, учене, много знания, които сте придобили, за да можете наистина да оцените какво искате, как ще го постигнете и да го направите. ...“ „Моята за мечта за Велико Търново е да имаме най-добрите учители, подготвени в най-добрия университет, които да подготвят нашите великотърновски деца.“ – сподели мечтата си г-жа Личева.
Представител на професионалната гимназия по електротехника и електроника – Горна Оряховица, училище-посланик към Европейския парламент, заяви: „- Тук съм с ученици – наши посланици, които смятат г-н Наков за светило в софтуерния живот. Изберете си, г-н Наков три думи, които описват Вашия живот и с които да мотивираме нашите бъдещи програмисти да следват мечтите си.“.
„- Това е най-трудният въпрос. Първата дума е устрем – да следваш целите си и да даваш много, да се трудиш много и да не си мълчиш – аз не си мълча. Втората дума е иновативност, да търсиш не това, което е модерно, а това, което ще стане модерно, т.е., да гледаш малко по-напред. ... Третата дума ми е най-трудна, може би любов, защото любовта е баланса. ... Намерете своето призвание и следвайте него, а не амбициите на другите. Пробвайте различни неща и ще усетите кое е Вашето.“ – отговори г-н Наков.
След препоръката да следваме мечтите си с устрем, иновативност и любов, ето и мечтата на един изследовател, географ и геоеколог, гражданин на Велико Търново:
„- Моята мечта за Велико Търново е да имаме зелен град на река Янтра. Зелен град означава умен, здрав и устойчив град,
- град, в който въздухът и водите са чисти, край реката няма табела с надпис «Къпането е забранено» и зелените системи функционират,
- имаме повече сигурност и по-малко инциденти, аварии с „Топлофикация“, „Ел“ и „ВиК“, и опасности за живота и здравето на хората и околната среда;
- достъпът до всяка точка е лесен, начинът на придвижване е здравословен и спокоен, и ви свързва с хората, гледките и атмосферата на града;
- Старото военно училище е парк на науката, образованието и технологиите, демонстриращ техния напредък и възможности за приложение,
- Реката е място за отдих и рекреация, с възможности за движение с лодка, пеша или с велосипед, с места за риболов и спортни игри, класни стаи на открито с образователни табла за дивите растения и животни, полеви лаборатории за практически уроци на терен, панорамни площадки за наблюдение на красивите пейзажи, места за художници, скулптури и фотографи, места за пикник и почивка, и други тристически атракции;
- Подемът на устойчивия градски туризъм и екосистемните услуги осигуряват поминък и зелени работни места;
- При шестчасов работен ден в чиста и здравословна градска среда можем да се забавляваме, докато работим и да бъдем щастливи;
- Институциите са здрави и справедливи;
- Управлението се осъществява с участието на гражданите;
- Корумпираните и престъпващите правилата са наказани;
- Почетен гражданин е награда за принос, а не за присъствие;
- Развитието е ориентирано към хората;
- Гражданите се наслаждават на качеството на живот.
Тази мечта може да бъде осъществена чрез съвместна работа на всички равнища с по-висока скорост, със страст и смелост. Заедно можем да създадем и приложим по-смислени и устойчиви подходи към живота в града, с които да напишем нови истории, с които всички ние да се гордеем."
Ценка Иванова – декан на Филологическия факултет във ВТУ: „Говорим тук за приемствеността в образованието, за акцентите и нашите мечти. Има една леко изкривена през последните три десетилети панорама на демографския пейзаж в нашата държава. Има един проблем, който трябва да се решава не бързо, той ще бъде дълъг, защото 250 км разстояние от Велико Търново до София и обезлюдените вече региони са проблем, за да можем ние наистина да дискутираме имаме ли ресурси да готвим истинските учители за нашите учители в университетите, да видим дали законодателството, което визира как да функционират държавните университети не прави същите сковани жилетки, за които говори и Светлин за средното образование – става въпрос за НАОА, за много документи със строги канони, строги правила, които не дават възможност да се разгръща полета на мечтите или да бъде този модел на иновативност, който е в Централна и Западна Европа. Представлявам факултет, който има най-много редовни студенти във ВТУ – над 1020. Това е моята мечта – първо, това което говорим за предприемачество – да, те изучават чужди езици, изучават информационни технологии, бизнескомуникаци, международни отношения и всичко това е като се опитваме точно да преодолеем каноните на закона за да дадем адекватната квалификация на нашите студенти, която иначе би следвала едни много стари норми. Каква е мечтата ми? Да бъдем ние център, където нашите студенти и други да живеем в един кампус, той да бъде образователен център и да привлича студентите за краткосрочни и дългосрочни програми, и затова би трябвало всички ние да се потрудим, за да видим какво още, освен стандартното университетско образование може да прави университета заедно с още няколко образователни институции в нашия град. Защото туризмът и комуникациите по света са през това, че ние трябва да познаваме историите и културите от Пекин до Вашингтон, образно казано, но да знаем къде е нашето място, коя е нашата ценност и нашето предимство. Младите хора трябва да научат от училището, от родителите, че не си струва да източваме семейния бюджет, за да ходим да учим в чужбина, когато това може да се постигне с европейските стипендии по Еразъм, например. И всичко това предполага моята мечта ние всички да имаме по-чести такива срещи, по-дълги възможности за канализирани разговори и комуникации, които да имат крайни, малки, но видими резултати на краткосрочните пътеки, за да се постигне и голямата цел.“
Милчо Милев – управител на няколко фирми и общински съветник: „Член съм на дейности, с които можем да създадем мислещо общество. Имам наблюдение и считам, че много накуцваме в човешкия фактор.Искам да направя един апел, понеже никъде не споменахме за четенето на литература, и да ви кажа пет прости правила – цял живот да се грижим за тялото, цял живот да се грижим за ума, цял живот да сме човечни, да си знаем историята и петото правило е да действаме. Виждам светлина в тунела. Тези правила са прости, но не са лесни. Препоръчвам ги всеки ден на децата си и съм сигурен, че действат. Спазвайте ги!“
„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“ – цитира професор Бонджолов и със сигурност спечели още съмишленици за постигането на своите мечти.
"Ако някой има интерес от дигитални технологии, потърсете Клуба на програмиста, който е във Велико Търново. Искам да аплодирам тази дигитална общност и култура, която се случва около Невен, с които изпреварихме и Русе, и Стара Загора, и други градове с традиции. Аз съм горд с това нещо." - каза Светлин Ников.
В заключение, Ева Майдел обобщи: „- Не очаквах такъв интерес и ви благодаря... Да, вие говорите често, кмета има приемен ден и общинските съветници... Тази вечер успяхме да надминем конкретните проекти и да поговорим малко повече за това какъв тип екосистема, какъв тип предприемачество можем да случим благодарение на успелите примери. Държиш си на думата, когато поемеш ангажимент – това е нещо, което прави хората успешни. Дадохме примери, които зареждат останалите. Въпросът е да бъдем ефективни. В крайна сметка смятам, че успяхме да стигнем до нещо конкретно – до активни граждани, граждани на действието. Има значение как взаимодействаме с институциите и един с друг, за да можем да сбъдваме тези мечти.“
Дискусията беше добър повод заедно да помислим за предизвикателствата в нашия град, които наистина имат значение за нашите мечти и планове за бъдещето.
...
Ева Майдел е сред най-ярките млади лидери на Европа и един от двайсетте най-влиятелни млади политици в света според класацията на глобалната платформа за политика Аполитикъл (Apolitical), обявена на 28 ноември 2018 г.
Автор: Камелия Джанабетска
