Проф. Костадин Ангелов: Две години бяха загубени заради чегъртане, знаем какво е решението на ВиК-проблемите
46 населени места и един общински център – Стражица, чакат край на апатията на държавата към проблемите с безводието. В 21-и век техните 35 000 души понасят несгодите от режим на водата.
В големите села край Велико Търново и Горна Оряховица основната нужда е от нови резервоари с по-голям обем и смяна на водопроводите. Водата е недостатъчна не защото я няма – язовир „Йовковци“ е толкова пълен, че режим няма да има дори без капка дъжд три години подред. Водата в тези села спира, защото в пандемията те се разраснаха – изкупиха се къщите, заселиха се цели семейства, а потреблението стана по-голямо. Така е в Шемшево, Беляковец, Малки чифлик, Шереметя, Драганово и др.
В Ресен пък, където живеят 2000 души, трябва да се прокара 11 км. връзка с разклонение от главния водопровод от язовир „Йовковци“. Трасето се проектира, вървят процедури, но разходът от поне 4 млн. лева е непосилен за Община В. Търново.
В Стражица и Елена водата също идва от язовир „Йовковци“. 80% от нея обаче се губи заради старите тръби, които още преди 30 и повече години са били с изчерпан ресурс. Подобен е проблемът и в старинния великотърновски квартал „Варуша“.
Най-мащабно е безводието край Павликени. В 19 населени места от общината чешмите или пресъхват, или водата едва тече заради намален дебит. И там решението е известно – хидроложки проучвания за нови водоизточници. И нова ВиК-мрежа.
Общините обаче не могат да финансират подобни проекти, защото необходимите ресурси за огромни. Само за 46-е населени места от Великотърновско трябват 100 млн. лева.
Всички тези проблеми са отдавна известни, коментира проф. д-р Костадин Ангелов, водач на листата на ГЕРБ-СДС във Велико Търново и региона. При многобройните си срещи в областта той е запознат в детайли с хорските неволи заради безводието.
„Някъде ни критикуват и казват: 12 години управлявахте. Всички тези проблеми обаче датират от десетилетия назад. Какво направихме и положихме като основа за решаването им – по времето на ГЕРБ бе създаден ВиК-холдинг с фонд от 1 млрд. лева, за да могат ВиК-асоциациите да финансират проектите си с тези пари. Какво стана с холдинга през последните две години? Попадна под ударите на чегъртането – единственото, с което правителството на „промяната“ се занимаваше. Къде отидоха парите в него – не е ясно. Така, както и до ден днешен не е ясно къде отидоха милиард и 300 млн. лева, които Кабинетът „Борисов 3“ остави за магистрала „Хемус“, обяснява проф. Костадин Ангелов.
Европейските средства са резонно решение за ВиК-инвестиции, планирано от ГЕРБ още през годините назад. Резултатите са налице – по време на управлението на Борисов в България са изградени 57 пречиствателни станции, други 24 са в процес на проектиране или изпълнение, новоизградена и рехабилитирана е над 2600 км. ВиК-мрежа в страната.
„Къде са обаче европейските пари през последните две години – няма ги. Нито по Плана за възстановяване и устойчивост, нито по „Околна среда“. Това време бе безвъзвратно загубено за решаване на проблемите с безводието. Време, в което „промяната“ се занимаваше предимно с отмъщение, чегъртане и отричане на всичко, направено от ГЕРБ“, категоричен е проф. Костадин Ангелов.
Бездействието на държавата има и друго измерение – две години се бави вторият воден цикъл на Велико Търново. Проект, включващ важни пречиствателни съоръжения за квартали и промишлени зони на града. И който отлежава някъде в Министерството на регионалното развитие и благоустройството във фаза финал на прединвестиционното проучване – същата фаза, в която правителството на ГЕРБ го остави още през пролетта на 2021-а година.
Проф. Ангелов обобщава: ГЕРБ-СДС има решенията за проблемите с безводието. ВиК-холдингът отново ще стане работещ и по него ВиК-асоциациите ще могат да кандидатстват бързо за проекти. С незабавното „размразяване“ на европейските пари, населените места с между 2000 и 10000 жители ще могат веднага да кандидатстват за ВиК по Плана за възстановяване. Поет е и ясен ангажимент за увеличаване на общия размер на финансиране, включително и за целенасочени инвестиции в по-малките населени места, за да бъде цялостно подобрена услугата.
