Когато очите ни се дразнят дори от обикновената дневна светлина, имаме налице фотофобия.
Това е състояние на прекалена чувствителност към светлина, т. е. дискомфорт, причинен на очите от светлина - независимо дали от естествен произход (слънчева светлина) или от изкуствен (електрическа лампа, например). Чувствителност към светлина възниква, когато фоточувствителните клетки на ретината „не приемат“ излишната светлина, причинявайки дискомфорт.
Ето какво разказва проф. д-р Мануел Перейра.
Какво представлява фотофобията?
Очната фотофобия може да е последица от различни заболявания, или просто резултат от по-голяма „впечатлителност“ или „дразнене“ от светлина – например при хора, които имат светли очи: сини, зелени, светлокафяви. Те са по-чувствителни спрямо светлината.
Това е резултат от разликата в пигмента на очите. Тъмните очи съдържат повече пигмент от светлите, което им позволява да се предпазват от светлина. Независимо, че това е напълно естествено състояние, хората със светли очи могат и трябва да ги предпазват.
Тежката или интензивна форма на фотофобия рядко се проявява в нормални очи, ако не е налице някакво основно очно заболяване или състояние. В редки случаи хората с разширени зеници може да изпитат по-голяма чувствителност към светлина – защото колкото по-големи са зениците, толкова повече светлина достига до ретината.
Интензивната фотофобия обикновено има патологичен произход. Причините може да бъдат различни. Няколко очни заболявания може да предизвикат фотофобия, а именно:
- конюнктивит;
- глаукома;
- увеит;
- халазион;
- склерит;
- еписклерит;
- кератит;
- блефарит;
- отлепване на ретината;
- язва на роговицата;
- вродени заболявания на ретината и др.
Лекар: Това е най-голямата грешка, която всички правят при лечение на главоболие
Прекомерната употреба на контактни лещи, носенето на повредени такива или следоперативно възстановяване също може да бъдат причини за фотофобия.
Възможно е светлинната чувствителност да е свързана също със заболявания, които не засягат пряко очите. Пример за такова състояние е менингитът. Алергии, синузит и т. н. са други чести причинители на фотофобия.
Мигрена, силно главоболие - причинено само от временна ситуация, усилие, умора, или симптоми, свързани с друга патология, също могат да провокират фотофобия.
Фотофобията често придружава албинизъм (липса на очна пигментация), пълен дефицит на цвят (виждане само в нюанси на сивото), ботулизъм, бяс, отравяне с живак и др.
При фотофобия пациентът се чувства по-удобно, когато напълно или частично затвори очи. Затова пациентите са склонни да затварят очи или да избягват ярка среда.
Главоболието често придружава чувствителността към светлина. Усилието, което пациентът полага, за да държи отворени очите си, обикновено предизвиква болка в цялата очна област и главата. В тежки случаи светочувствителността може да е доста болезнена.
Лечение на фотофобия
Хората, които са по натура чувствителни към светлина - например, тези със светли очи, могат да вземат някои профилактични мерки, които ще подобрят качеството на живота им. Носенето на слънчеви очила с ултравиолетова (UV) защита от подходящ тип е проста, но в определени случаи много ефективна мярка. За ярка слънчева светлина обмислете използването на поляризирани слънчеви очила. Техните лещи допълнително защитават против светлинни отражения от вода, сняг, пясък и други отразяващи повърхности.
Фоточувствителните лещи са друго решение при умерена слънчева чувствителност. Те автоматично потъмняват на открито и ви позволяват да блокирате слънчевите UV-лъчи.
Шапките с широки периферии също може да са много полезни, особено в дните с по-голямо излагане на слънце и за хора с изострена светочувствителност.
В краен случай се прилагат естетични контактни лещи с различен цвят, които намаляват количеството светлина, навлизащо в очите, и по този начин облекчават симптоматиката.
Избягването на слънчева светлина, затварянето на очите винаги, когато можете, и затъмняване на жилището или околната среда са други мерки, които можете да предприемете, когато симптоматиката е по-изострена.
Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.
