Днес е църковният празник Неделя Месопустна, наричан още Месни заговезни.
Още: Каква е разликата между червено и бяло месо и в кое има повече протеин
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Освен Неделя Месопустна, празникът се нарича още Денят на Страшния съд.
Какво трябва да знаете?
Месни заговезни е винаги в неделя, осем седмици преди Великден.
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия пост. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
Великият пост е наричан още Света Четиридесетница.
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Как да почетем празника?
На този ден вярващите ядат за последно месо преди големия християнски празник Възкресение Христово.
На Неделя Месопустна се иска прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки" се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости.
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
В Църквата
По време на богослужението в храмовете се чете евангелският текст, посветен на притчата за Спасителя на Второто пришествие. Църквата припомня, че ще дойде ден, в който ще бъде потърсена отговорност за делата, извършени на Земята. Затова призовава вярващите да запазят покаянието, смирението и любовта в сърцата си.
Съобразявайки се с човешката душевна слабост, църквата въвежда постепенно християните в началото на Великия пост, който тази година започва на 2 март. Седмицата до Сирни Заговезни вярващите могат да ядат млечни продукти, но трябва да се въздържат от месо.
Полезна информация за Великденските пости ще НАМЕРИТЕ ТУК.
