Фалшивият аутизъм - какви са симптомите и защо се появява

Появата на симптоми, които наподобяват аутизъм, но при по-нататъшно изследване се установява, че това не е нарушение на неврологичното развитие, а нещо съвсем различно, представлява фалшив (псевдо) или виртуален аутизъм.

Още: Какво ще ни донесе змията по китайския хороскоп през новата година

Още: Мъфини с шоколад, с които ще си оближете пръстите

Вижте още: Забавяне на растежа при детето - на какво може да се дължи?

Какви са симптомите на виртуалния аутизъм?

Липса или лош зрителен контакт при комуникация и по време на дейности, които включват наличие на съвместно внимание

Лоши социални взаимодействия, обусловени от недостатъчно развити комуникативни способности

Още: Традиции за изписване на бебе

Още: Ретрограден Марс - опасен или полезен е за зодиите?

Липсата на очаквани емоционални реакции и наличието на агресия, както и автоагресия в ситуации на фрустрация (понякога не толкова очевидна)

Хиперактивност

Забавяне в развитието на речта и езика, както и липса на реч

Оскъдната невербална комуникация, липсата на жестове или наличието само на няколко елементарни жеста

раздразнителност

Още: Не изхвърляйте пепелта от камината: Ето за какво да я използвате в дома и градината

Още: Долар - лев. Колко струва един щатски долар към един български лев днес, 18 декември /валутен калкулатор/

Недостатъчно внимание към възрастта

Какво причинява виртуалния аутизъм?

Едно проучване (Longhua Child Cohort Study, 2017) изброява няколко значими фактора за развитието на виртуален или фалшив аутизъм при деца:

Излагане на екрани на възраст 0-3 години

Ако детето е изложено на екрани (телевизия, таблет, мобилен телефон) за период от 0-3 години, има шанс да се развият симптоми, подобни на аутизъм. Също така, увеличеното време на експозиция допринася за по-голяма връзка на този фактор със симптомите. Напоследък в интернет и по телевизията има много съдържание, насочено към бебета.

От гледна точка на развитието това съдържание не може да осигури положителна стимулация, а по-скоро хиперстимулира детето и дава нереалистично представяне на понятия, за които то не може да намери асоциация в реалността. Последствията от хиперстимулацията се изразяват в горепосочените симптоми, които показват, че детето няма адекватни реакции на стимули от реалността и реагира с агресия, избухливост, а комуникативните умения липсват.

Отношения родител-дете

Липсата на адекватно социално взаимодействие, както и родителската отзивчивост в ранна възраст, допринасят за развитието на аутизъм-подобни симптоми. Съвместната игра, както и ежедневните взаимодействия между родители и малки деца са едва ли не най-ценният източник на социализация и стимулиране на развитието на комуникативните умения. Ако те отсъстват, детето е лишено както от безопасност при изследване на околната среда, така и от подражанието, което е резултат от тези дейности. Без съвместно внимание и подражание не можем да очакваме подходящо речево-езиково развитие.

Вижте още: 12 неща, на които един баща трябва да научи сина си: Това е безценно и решаващо за едно момче

Гореспоменатото изследване също подчертава връзката между нарушения ритъм на съня в ранна възраст и тези симптоми в детството, но е описана по-силна връзка с гореспоменатите фактори и те се открояват като ключови.

Разликата между виртуалния аутизъм и истинското разстройство от аутистичния спектър може да се определи само от експерт в тази област. Ако подозирате наличието на някакъв проблем, свързан с развитието на вашето дете, свържете се със специалист за съвет.

Съвети за родителите

Когато занимаваме детето с екрани, за да свърши някаква работа у дома или да бъде на обществено място, лесно създаваме лош навик, без да осъзнаваме последствията. Колкото и да е трудно, първите три години са ключови за по-нататъшното развитие на способностите на детето и чрез въвеждането на дистрактори, които освен че имат негативен ефект, отнемат възможността за естествено, необезпокоявано взаимодействие между родител и дете, ние възпрепятстват това развитие и създават подходяща основа за нарушения в развитието.

Препоръките се свеждат до премахване на времето, прекарано пред екраните, и увеличаване на броя на заниманията с родителите на пода, сред природата, с играчки или ежедневни предмети. Практиката се свежда до въвличане на детето в реалността и обучение на адекватни реакции в различни ситуации, защото - ако/когато има изблик на гняв в ресторант, даването на екрана за тих обяд не дава урок за емоции, състрадание, нито за подходящо поведение. Изнудването или наградите не са родителски методи, които дават добри плодове, особено в дългосрочен план.