Истината е, че тези неща са точно толкова “основни”, колкото и това да знаем, че Шекспир е драматург. Но понякога се случва невежеството по отношение на такива природни въпроси да се носи като бадж на софистициране. А истината е, че макар и светът да би бил доста по-тъжно място без Шекспир, ние пак щяхме да съществуваме. По ирония, нещата за които знаем най-малко, често са най-основополагащи за живота и смъртта.
Още: Тригодишно момче се научи да брои до сто на шест езика
Още: Основно училище в смолянско село се сдоби с 3D принтер и STEM център
Не можем да виним обаче хората за незнанието им. Това е колективната вина на една образователна система, която е измислена за свят, който отдавна е история. Начинът, по който учим буквално ни лъже за мястото ни в този свят. В съвременната икономическа наука например, човекът е в средата на процесите. А естествените природни процеси са маргинализирани или направо пренебрегнати.
В свят, в който все по-често ни се налага да работим заедно, нас ни учат как да постигаме индивидуален успех и да се съревноваваме с другите. Правителствата ни обясняват, че целта на образованието е да изпреварим другите, да сме по-напред от другите нации. Успехът на университетите частично се мери от стартовите възнаграждения на завършилите студенти. Но никой, никога не може да спечели състезанието между човеците. И в крайна сметка, това което днес определяме като личен икономически успех често е равносилно на превръщането на планетата ни в руина.
Но днес, все повече хора се обръщат срещу този начин на учене, а и на живеене. Проучване от миналия месец показва, че шест от десет човека във Великобритания настояват след края на пандемията от коронавирус, правителството да приоритизира здравето и общото благоденствие пред икономическия растеж. Новина, която е повод за радост.
Още: Безплатна мобилна игра развива меките умения на децата (ВИДЕО)
Още: Менторска програма „Готови за утре” – младежи помагат на деца
Може би е време образованието ни да се върне към посоката, която ни гарантира знание за базовите предизвикателства пред нас като хора. Това не означава да забравим за Шекспир или другите чудеса в сферата на изкуството и културата. Това означава обаче да преосмислим приоритетите ни. В тази връзка ви споделяме и един експеримент, който колумнистът за Гардиън - Джордж Манибот провежда във връзка с екологичното образование:
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Добавена реалност и умни чинове влязоха в училищните класни стаи (ВИДЕО)
“Не мога да твърдя, че беше лесно или че успях във всичко. Но както милиони родители са открили, има причина учителската професия да изисква години на подготовка и натрупване на знания, преди те да са достатъчно добри за целта. Да убедиш едно дете веднъж да те възприеме като родител и веднъж като учител е особено предизвикателно. Но в работата ми с едно осемгодишно и едно деветгодишно (най-малката ми дъщеря и нейна приятелка) показа, че това не е невъзможно.
Не говоря за преподаването на екологията като отделен предмет, а за нещо много по-фундаментално: да поставя екологията и начина, по който функционира Земята в основата на всичко, както е всъщност в живота. Затова направихме няколко експеримента, свързани с живия живот. Като за начало започнахме с измайсторяването на огромна картина, която се състоеше от 15 листа А4. Всеки лист представляваше рисунка на определен природен хабитат - от върхове на планини до дълбини на океани. Това беше основата, върху която поставяхме снимки на животни - целта беше децата да научат кои животни къде съществуват.
Следващата стъпка беше чрез тази огромна картина да проучим връзките между животните във всяка екосистема и между различните екосистеми. Така например екологията на дъждовните гори ни доведе до изучаването на фотосинтезата, която пък ни изпрати в органичната химия, атомите, молекулите, въглеродния цикъл, изкопаемите горива, енергията и мощността. Във водата пък проследихме хранителните вериги.
Още: Искра Джанабетска за Книговище и четенето като игра и удоволствие
Още: В ерата на по-голяма автоматизация, образованието трябва да дава умения
Работихме и в градината, където им показах как се формира почвата - процес, който е силно пренебрегнат в нашата образователна система, а от него зависи живота ни. А това е нещо толкова просто, което може да учите както у дома, така и в парка.
В момента правим модел, по който да демонстрираме водния цикъл, динамиката при реките, ерозията на почвата и други процеси. Децата сами са поели по това пътешествие и аз само ги напътствам. Но поради изключителната взаимосвързаност на процесите тук на Земята, децата винаги тръгват от едно място, но после минават през всички останали неща, които са научили. А най-хубавото е, че децата имат вроден интерес към живия свят, а историите му пък са фантастични.
Няма нищо радикално в нещата, които учим. Дори бих казал, че те са доста основополагащи. Но това ни дава възможност да преосмислим целия подход в образованието ни. А както в Шотландия предлагат - въвеждането на учене сред природата, като естествен начин да спазваме дистанция може да се окаже и страхотна възможност да променим целта на ученето.”
Може би наистина живеем във време, в което имаме възможност да рестартираме живота си и да се обърнем повече към Земята. Известният американски еколог и природозащитник Алдо Леополд казва: “едно от наказанията на екологичното образование е, че то ви обрича на самотен живот, пълен с разочарования. Защото голяма част от пораженията, които нанасяме на природата са невидими за нас.”
Това обаче не е нужно да бъде така, ако всички обърнем поглед към екологичното образование.
