В Сан Франциско може да ги видите как разнасят фалафели. В болниците ще ги срещнете да правят ядрен магнитен резонанс, а на Уол Стрийт ще предвиждат различни икономически сценарий. Те могат да направят задно салто по-добре от средностатистически гимнастик. Без значение дали ви харесва или не, роботите навлизат все повече като съвременна работна сила и поставят хората в сферата на образованието в любопитната позиция да мислят какво да променят, за да се адаптират към бързопроменящите се условия за наемане на работа. Едно проучване през 2013 година прогнозира, че 47% от тогавашните работни места ще бъдат автоматизирани в следващите две десетилетия. А преди две години друго проучване прогнозира, че една трета от работниците в САЩ ще трябва да си сменят работата, заради навлизане на изкуствения интелект.
Едно нещо, което всяка държава може да направи е да преосмисли образователната си система. Продължаващата епидемия от Covid-19 създаде уникална възможност пред политиците да променят с размах. Една от топ темите на тазгодишните технологични и образователни форуми е именно как образованието да бъде променено, за да произвежда по-адекватни на новите обстоятелства кадри. Една от посоките, в която всички се обединяват е създаването на повече умения.
В момент, в който много работни места се променят драстично заради навлизането на изкуствен интелект, работодателите все повече говорят за нуждата от хора с конкретни умения, а не нуждата от дипломи. Тези умения не са задължително строго специфични и технологични - често се търсят и тъй наречените “soft skills”, като лидерство или творческо мислене. И макар и в образователните системи по цял свят да навлизат най-разнообразни форми на дигитално обучение, преподаваните теми и умения всъщност си остават същите.
Има много начини, по които училищата могат да променят програмите си, така че да са по-кариерно ориентирани и фокусирането върху създаването на умения е един от тях. Пример за нещо, което не е в крак със съвремието е наблягането на упражнения, свързани със запаметяването на големи обеми информация. Колко смисъл има това, когато 50% от фактите днес утре няма да бъдат релевантни? Затова е важно в учебната програма да бъдат заложени такива процеси, които да предоставят умения и знания на учениците за момента извън училище, когато ще трябва да си намерят работа. В някои училища във Финландия например има допълнителни класове, базирани на изкуствата, които имат за цел да възпитат именно soft-skills. И ако учениците покажат, че могат да се справят в конфликтни ситуации например, в онлайн дневника си те получават специален бадж, който да ги отличава от всички останали.
И за финал, един от големите плюсове в този иновативен подход е, че не се налага да се променя из основи програмата, която училищата вече използват. С допълнителни проекти или задачи учениците могат да се научат да работят в екип или да управляват по-ефективно времето си - умения, които определено ще са им от полза в работата един ден. В съвременната икономика от голяма полза биха били и умения за проучване на нови теми, или пък базово ниво на програмиране.
Пандемията от Ковид-19 само ускори трансформацията на бизнеса и постави работната сила в позиция на постоянна промяна. Образованието днес е длъжно да готви учениците именно за този начин на живот, а допълнителните умения ще имат по-голяма полза от зазубрянето на данните. Може би само това ще спаси тези млади умове, да не бъдат заменени от роботи в следващите години.
