В контекста на извънредното положение, в което живеем от няколко месеца, дигиталните услуги изживяха своеобразен апогей. А сред тях с най-голям ръст се очертават услугите в сферата на образованието, защото българските учители, ученици и родители съумяха изключително бързо и естествено да се преориентират в новата среда и да продължат образователния процес.
За да говорим за този феномен, както и за бъдещето на дигиталните услуги в сферата на образованието се срещнахме с Владимир Колев, управител на издателство “Клет”.
Въпреки че живеем в свят на технологии, сякаш за масово дигитално образование в България започна да се говори публично едва преди няколко месеца. Нужен ли ни беше този "тласък", за да поемем в посока дигитализация на учебния процес? И може ли да се окаже камъчето, което ще преобърне количката в тази посока?
В.К.: С оглед на всички трудности, през които преминахме и преминаваме през тези месеци, не бих искал да мисля за „тласъка“ като нужен, но да, със сигурност той изигра огромна роля за ускоряване на процеса. Както министърът на образованието и науката сполучливо призна – за прехода към дистанционно обучение, който сега, в условията на пандемия се реализира за една седмица, биха били нужни поне 10 години, ако трябваше всичко това да се случи по естествения си ред. И в този смисъл, да, коронавирусът може да се окаже камъчето, което вече преобръща пътя на традиционното обучение към дигиталното.
Дигитални учебници, видео уроци, образователни платформи, индивидуални устройства за учениците и учителите. Какво друго е нужно за ефективно и пълноценно дигитално обучение?
В.К.: Чудесни са многообразието и огромният избор, с които разполагат учителите в дигиталната среда. Възможностите пред тях са безкрайни. Аз намирам за много положително обстоятелството, че на учителите не беше наложена като задължителна една единствена платформа за дистанционно обучение и те имат възможност да търсят и тестват най-различни варианти, за да открият този, който работи за тях и техните ученици. Това, което би подпомогнало процеса, е необходимият опит, който може и трябва да са натрупа чрез практики и обучения, смелост и желание за експериментиране в дигиталната среда. И ако се върна към първия ви въпрос - тези два месеца ще са незаменима школа и за учители и ученици.
Има ли добри европейски практики, които успешно можем да приложим и в България?
В.К.: Като част от една от най-големите европейски образователни групи издателство, Клет България има предимството да внедрява на нашия пазар добрите практики от цяла Европа. Ние бяхме първите, които от самото начало на извънредното положение, отворихме електронните си ресурси за напълно свободен достъп от учители, ученици и родители, създадохме специален пакет „В помощ на учителя при работа вкъщи“, включващ уебинари, методическа подкрепа, пряка телефонна линия за консултации, на сайта си качихме дигитална библиотека с извадка от най-популярните ни работни тетрадки за свободно сваляне и разпечатване вкъщи... това са все неща, чрез които моите колеги подпомагат образователните системи в почти всички останали страни от Югоизточна Европа.
Необходимо ли е допълнително обучение на преподавателите в посока работа в дигитална среда? Как според вас следва да се случи това? И като цяло какво е състоянието на българската образователна система по отношение на учителския ресурс и дигиталните му умения?
В.К.: Да, това е основното. Необходими са непрекъснати практически обучения за придобиване на повече увереност и смелост от страна на учителите при ползването на различните дигитални платформи и ресурси. Но, това е валидно за всички учители в Европа и трябва да признаем, че българските учители наистина направиха огромна стъпка напред и се справят повече от добре.
Променя ли се ролята на родителите, когато говорим за образование в онлайн среда?
В.К.: За всички ситуацията беше напълно нова. Никой не си беше представял, че ще трябва да работи изцяло от вкъщи, докато има до себе си едно, две, три деца, които са си у дома, но и на училище. Ролята на родителя също претърпя огромна трансформация. Като започнем от необходимостта от хардуерно осигуряване на учебния процес с устройство за всеки или създаване на режим за ползване от различните потребители, през подкрепата при разбирането и усвояването на различния учебен материал, до чисто психологическото напасване, че всички са си непрекъснато заедно, което също е сериозно предизвикателство.
Възможно ли е дигиталните технологии по всеки един учебен предмет да са стандарт, а не изключение? И ако да - кога и при какви условия можем да го постигнем?
В.К.: Обучението по различните предмети е различно и налага различни стандарти и подходи при разработването на дигиталните им компоненти. Не можем да сравним електронните учебници по физика или химия с тези по литература, например, тъй като материалът се визуализира по коренно различен начин. Издателство Клет България осигурява електронен вариант на всеки свои учебник, с марките Klett, Анубис или Булвест 2000, като започнете от познавателните книжки за децата в 3 и 4 група, до най-големите ученици в гимназиалните класове. Независимо кой точно учебник са избрали учителите им, те могат да се възползват и от богатия му електронен еквивалент за работа в час или самоподготовка вкъщи.
Има ли здравословна граница в процеса на дигитализация на образованието? Има ли аспекти, които е по-добре да останат аналогови?
В.К.: Аз смятам, че трябва да има такава граница. Нищо не може да замени човешкото общуване и връзката учител-ученик. Вярвам, че тази връзка завинаги ще остане аналогова и аз лично се надявам да остане така!
