Листвянка е най-достъпното и туристическо село в Байкал. Пътят вие през сибирските полета, пейзажът се мени ту със степи, ту с гори. Есента е вече тук и е обагрила белите стволове и клони на брезите в жълто. Пътят не места е белязан от стотици запълнени дупки, на места е идеално гладък. В малък участък кипи ремонт, всъщност 3-мата работника трудно могат да предизвикат кипене, но все пак се работи.
И докато разчепкваме световната политика, дърветата оредяват и зад тях синее хоризонта. Великото езеро Байкал е пред нас.
Местните го наричат море, защото не можеш да видиш другия бряг. Езерото е дълго над 600 км, широко около 50-60 и съдържа над 20% от световните запаси на течна прясна вода, което го прави най-голямото езеро в света пред африканската Танганайка. Кораб лениво пори небесно сините му води, докато ние сме отбили от пътя, за да му се представим. Есента е позлатила сушата, а сините тихи води са нейно огледало. Често наричат Байкал най- красивото и мистично място на планетата.
Първата спирка е музеят на Байкал, за да знаем с кого си имаме работа. Имаме късмет, тъй като тъкмо започва беседа. Основна част от експозицията е аквариума с повечето видове риби, както и нерпа - местния сладководен тюлен.
Байкал е силно сеизмична зона, тъй като тук две тектонски плочи се движат с по 1 см всяка година. Резултатът е всекидневни земетресения, повечето от които не се усещат. Но някои могат да са унищожителни- преди 150-ина години 200 квадратни км потъват в езерото следствие на земетресение. Днес на това място има приятен залив.
Водите на Байкал са удивително чисти и стават за директна консумация, благодарение на уникалните му свойства за филтрация от комбинацията между флора и фауна.
Уредничката на музея усърдно обясни основните видове риби- най- разпространена е голомянка (малка и голяма), чийто състав е 40% мазнина. Тя е основното меню на местните тюлени, чийто мляко от своя страна е с масленост 60%. За сравнение човешкото е с масленост 6%. Най- ценната риба в езерото е омул - вид пастърва, по нашенски. За да предпази популацията през определен период, уловът му в някои части е забранен за 10-15 години, в какъвто период се намирахме сега. Ето я нашата кулинарна цел тук - да хапнем омул.
В аквариума наблюдаваме и двойка нерпи- уникален вид тюлен, който живее в Байкал и за който никак не знае как се е появил и адаптирал в сладководен басейн. Нерпите са сравнително малки и възпълни тюлени и тези в аквариума показваха интерес, само ако мъж се залепи за стъклото на басейна. Странно, но факт.
В Байкал се вливат над 300 сибирски реки, но само една излиза- Ангара.
През 50-те години са построени два ВЕЦ-а и така Байкал е удължен с т.нар. Иркутски резервоар (язовир). Максималната дълбочина на езерото е над 1600м - мащабът е труден за пресъздаване.
Закономерно, Голямото море е списъка на Юнеско за природни забележителности и Байкал отговаря и на 4-те критерия на световната организация едновременно. На излизане разглеждаме единия от батискафите, с които е изследвано езерото през 90-те.
Време е да се настаним в хотела, за да можем после спокойно да се разходим в Листвянка. Лутаме се многократно и накрая намираме едно хотелче, отговарящо на търсеното от нас име. Видимо подпийнал младеж събира сили да ни обясни, доколкото можем да разберем завален руски, че ние търсим друго място и да ни покани на по чашка за добре дошли. Решаваме, че е по-благоразумно предвид ранния час все пак да намерим хотела. След час лутане накрая сме пред него. Взимаме препоръка за 2-3 кръчми (в кои най-вероятно ще има омул) и сядаме в първата за кратък обяд. Омул нямало, имало сиг, който бил като омул с изключение на цвета на месото. Тук освен речна риба, има и кедрови ядки. Много. Порцията риба е плътно покрита с кедрови ядки и това вероятно е добър знак за кулинарен Сибир.
Листвянка се е сгушила в края на пътя, които минава покрай Байкал. По пътя ресторанти и туристически офиси са завзели свободните места. Шосето свършва с виенско колело. Оттам започва истинското село. Далеч от туристическата глъч на втора линия няколко пушилни димят, докато опушват рибното богатство на Байкал. Може би тук ще има омул, но ще оставим проверката за по-късно.
Докато се радваме на хубавото време, разхождайки се по брега на Голямото море, влизаме в един туристическо офис за карта. "Откъде сте, момчета?" - пита набор зад малко бюрце. "Аа, браво, никога не съм бил в България, но някой ден... Защо не вземете една екскурзия до порт Байкал и Транс- сибирската магистрала, имаме последни две места."
Измъкваме се и излизаме. Кратко съвещание и решаваме да влезем в дълбокото. Наборът е доволен, дава ни 30% отсъпка без да питаме и ни оставя пред катера.
Сред пасажерите има млади хора, двама едри мъже и семейство на средна възраст - всички местни. Разходката с лодка започва до една едва показваща се заоблена скала, около която се образуваше бързо течение. Тук било свещено място, шаманско. На тази две педи скала оставяли вечерта някой, заподозрян в лошотия. Ако на сутринта още висял на скалата, значи бил добър все пак. Ще ни предстои още няколко пъти да се сблъскаме с шаманизма.
Порт Байкал е бил индустриалното сърце на района, от където е тръгвала част от транс-сибирската магистрала. Оттук влаковите композиции били превозвани по вода до Листвянка със специален кораб. Днес пристанището е гробище за пенсионираната флота кораби.
Оттук започва и железният път- КБЖД (Кругобайкальская железная дорога), архитектурен паметник, защитен от Юнеско, построен в началото на 20 век.
Линията от 260 км се състои от поредица мостове и тунели, преминаваща през труден терен и предизвикателен климат. Над 13000 души за 4 години изграждат пътя, мнозина оставят живота си тук. Затова се и счита, че тунелите са пълни с призраци- изгубените души на строителите.
Слизаме от лодката и всички вкупом помагаме на двама от пасажерите с надеждата лодката да не глътне вода. Вече на самата жп линия, груповият глас на групата пита гида ни- бъбрива девойка, дали няма опасност да мине влак. Гидът с професионална увереност успокоява, че оттук минава един влак дневно и то сутринта, а сега е 16.00 часа. Можем да поспим, ако искаме на релсите и волно демонстрира от какъв ракурс да се снимаме на един крак върху едната релса, щото Инстаграм умирал за такива снимки. Недовършила обяснението си, някой призрак ли я чу, но на метри от нас се чу класическият звук от идващ влак. Секунди по-късно и самият влак се изниза от тунела, на чийто вход си бяхме устроили бивака. Видяхме ужаса на машиниста, дивия панически устрем на двамата мъже от групата да прескочат релса и невярващите очи на гида. Мощната свирка на локомотива раздра божествения дзен на Байкал и разгони стадото туристи.
След като влакът ни остава далеч след себе си, гидът се извини, че забравила следобедния влак. Но! Оттук насетне и палатка да опънем, до утре сутринта сме в безопасност щото линията била на практика мъртва.
Този железопътен път бил наричан Златната катарама на колана на Русия заради значението и цената си. Линията влиза в експлоатация през 1904 г и е интензивно натоварена веднага заради Руско- японската война. Двата кораба, построени в Нюкасъл са звеното, което премоствало Байкал, свързвайки единия с другия бряг. Единия кораб ни се отдаде лично да посетим, но за това по- късно.
По време на Октомврийската революция линията е обект на военни действия и червените взривяват единия тунел, докато отстъпват.
Залезът на КБЖД идва след Втората световна война, когато се построява по-пряк нов участък, който байпасира линията. От друга страна заради изграждането на ВЕЦ до Иркутск, линията се демонтира и участъка наводнява.
Днес линията е дълга 89 километра и до ден днешен е недостижима в цяла Русия по сложност и терен.
Навлизаме в последния тунел от маршрута, гидът обяснява как са строели такива съоръжения без никаква техника. Виждаме светлината в края му, но странно, тя се увеличаваше много по- бързо, отколкото ние се движим. Поредният несъществуващ влак мощно наду свирка, когато подминаваше тунелните мишки в наше лице, които в непрогледна тъмнина гледаха хипнотизирани влакът- боа.
Струва ми се, че нашият гид или няма разбиране за време и пространство и в никакъв случай не е подходяща за стрелочник. Чувството да си с опрян във влажната стена на тунела гръб, докато под носа ти на сантиметра минава скоростно влак, въздушното течение, носещи остри мирис на смазка и мухъл и неизбежността на положението нищо да не можеш да направиш освен да отправяш я молитви, я друг вид пожелания към гида, не се забравя лесно. Най се притеснявах за двата едри екземпляра в нашата група, които като нищо можеше да ги закачи я кука, я незатворена дръжка. Ако се случеше нещо такова като нищо можеше да спрат композицията и да останем за дълго между стените и влака.
Нищо такова не стана, влакът премина, убеден съм, подпомогнат от благословиите на машиниста, ние се добрахме до светлината и цялата отрицателна енергия на света се съсредоточи върху девойката, която твърдеше, че влак оттук минава само сутрин.
Стигнахме до лодката и с пълна газ се отдалечихме от всякакви железопътни линии.
Залезът в Байкал е поне толкова хубав, колкото залезът над всяка голяма вода. Но тъй като Байкал е единствен по рода си, казват, че залезът тук е нещо, което не можеш да видиш никъде другаде по света.
Луната изгря, спусна лунна пътека по тихите води на Байкал, а Листвянка опустя. За нас беше време за лов на омул в нечий ресторант.
Омул в ресторанта нямаше, но други видове риби се намираха. Трябваше ни и почивка, защото на другия ден ни чакаше поход.
Останете с нас в канала, за да ви запознаем с него и още много любопитства, а повече снимки можете да видите на Facebook страницата: https://www.facebook.com/SixAJourney , а също и на интернет страницата: http://six-a.net/
