И двете стаи бяха пълно с местни калинки - с черна коруба на бели точки. Под пълни визирам примерно 80-100, окупирали стени и тавани. Намирахме се в сборището на калинките. Вероятно търсена топло място, защото нощем навън ставаше хладно.
Времето още беше с нас. Местни споделиха, че цяло лято е валяло и всъщност си е било есен през юли и август.
Стягаме екипировката и тръгваме към Голямата Байкалска пътека, която преминава през Прибайкалския национален парк. Целият маршрут е 24 км, ние планираме да стигнем по средата. В началото на пътеката зад селото мила дама във фургон събира такса. Можем да платим с кредитна карта, след секунда изпраща имейл с нашето разрешително. И всичко това в средата на Сибир. Не мога да не се запитам какво пречи нещо толкова елементарно да се случи и в България. Всяка институция да бъде снабдена задължително с ПОС терминал и електронната комуникация да е за предпочитане пред късане на билетчета… само с питането ще си остана.
Тук мечки се срещат, затова сме се снабдили и със специален лютив спрей срещу по-едри от нас посетители. Времето е все още слънчево, но сериозен вятър раздира водите на Байкал. Минаваме около 12 километра до брега на езерото отвъд билото. Гората е дъхава и прошарена от есента. Малко бистро поточе ни съпровожда през част от маршрута. Накрая стигаме отново брега на Байкал, но този път не можем да го познаем. Запенил паст, езерото удря сушата с мощни и сиви вълни. Полягваме на дървените пейки, докато калинките ни налазват в търсене на ярки цветове и топлинка. Безвремието, обхванало природата, ни притегля в мъртва хватка. Но трябва да се връщаме, а пътят не е къс.
Надвечер се връщаме в Листвянка и тръгваме на лов за омул. В първата пушилня няма, във втората също ни отпращат. В третата едра рускиня отваря почернял като въглен дървен съндък и там скрити се гушят десетина омули. Освен тях, на тезгяха има разчекнати с дървени клечки и други видове. Грабваме едно омулче и се оттегляме в хотела.
Омулът е топъл, приканващ, с аромат на есен и опушено и не устоях да го опитам още в колата. Прибрахме се, освежихме се и тръгнахме за вечеря - към единственото място, за което три независими листвянски източника твърдяха, че предлагат пресен омул. Тц, нямат, любезно ни обяснява сервитьорът - бил забранен за улов. Затова поръчваме каквото има и почти тайно нарязваме в една чиния нашият опушен омул. Решихме, че вероятно вкусът не е забележителен, защото рибата е студена, а и все пак пушена. Посъветваха ни, че на остров Олхон няма как да не ядем пресен печен омул.
Утре ни чака дълъг път, затова вечерята не е твърде разточителна. Байкал отново се беше успокоил и водите небрежно галеха брега, озарени от почти пълната луна.
Останете с нас в канала, за да ви запознаем с него и още много любопитства, а повече снимки можете да видите на Facebook страницата: https://www.facebook.com/SixAJourney , а също и на интернет страницата: http://six-a.net/
