Слязохме от самолета късно през нощта. Въздухът беше тежък и влажен и тениската ми почти веднага залепна за гърба ми. Помислих си какво ли ще правя, ако през цялото време е така – все пак ми предстояха цели две седмици тук. За щастие се оказа, че първоначалната аклиматизация отминава бързо и времето всъщност е доста приятно.
Прекарах въпросните две седмици в Кабо Верде. Когато преди тръгването казвах къде ще ходя, повечето хора ме гледаха така, както в Кабо Верде, когато казвах, че съм от България – с недоумение, но опитвайки се да прикрият факта, че хич не знаят къде е това. За яснота – малка островна африканска държава. Състои се от десет големи острова и няколко по-малки, близо е до Сенегал. Една от най-добре развитите не само в Западна Африка, но и в целия Черен континент. Популярна туристическа дестинация. Бивша португалска колония и арена на пиратски битки. В миналото - стратегически пазар за роби. В настоящето – стратегически пазар за наркотици. И мечта за всеки пътешественик.
Ако обичате да обикаляте по музеи и забележителности обаче, Кабо Верде не е вашето място. Държавата е млада – съществува едва от около 500 години (преди островите дори не са били заселени, после търговците на роби са започнали да водят там хора от цяла Африка), и съвсем не е имала предпоставки да гради големи монументи. Пък си мисля, че и не биха й отивали. Чарът й е другаде – в бръмчащите от шумове пазари и невероятното спокойствие навсякъде другаде, в канелените плажове, в интересния микс от хора, в тъжната музика морна и веселата й „сестра” фунана, в традиционния танц батуко…
Островите на Кабо Верде предлагат на всекиго по нещо. Ако си там по работа, отиваш на Сантяго. Ако си планинар – на Фого. Белите плажове, палмите и кристалната вода са на Боа Виста и Сал. Културната столица – град Миндело, е на Сао Висенте. Известен проблем създава недобре разработеният транспорт между островите. Той се състои от самолети и фериботи. Самолети са скъпи, но редовни. Фериботите не са кой знае колко по-евтини, но пък са доста несигурни – случва се да променят деня и часа им или дори да ги отменят.
Прекарах времето си основно в столицата Прая, която се намира на остров Сантяго. Градът е с население от около 200 000 души, което е доста, имайки предвид, че в цяло Кабо Верде живеят 500 000. Прая се развива бързо. Като всяка столица има своя Квартал на богатите (Палмарежо), своя Артистичен квартал (Плато), своя Административно-институционален квартал (Ашада де Санто Антонио) своя квартал, където е добре човек да не ходи сам (Бразил) и своите гета, разбира се. Тук е моментът да се спомене – вероятността да ви ограбят в Кабо Верде е 99%. Случва се дори на местните, така че човек винаги трябва да е нащрек. Нашата българска групичка студенти си тръгна с два телефона по-малко и всъщност ни се размина леко.
Градският пейзаж в Прая се състои от квадратни и правоъгълни къщи, ту сиви, ту в учудващо свежи цветове.
Името значи плаж на португалски и действително в Прая има няколко плажа. Те обаче не са белите тропически райове от картичките, по-скоро са малки и с канелен цвят, но са приятни и винаги пълни. Оказа се, че кабовердианци много държат на здравословния начин на живот – по плажовете постоянно имаше хора, които тичаха или правеха упражнения. До най-популярния – Кебра Канела, пък играеха зумба. Пак там имах възможност да гледам „битки” на стрийт танцьори – много от младежите в Кабо Верде са повлияни от хип-хоп културата.
Всъщност в Прая можеш да видиш всякакви хора – креоли (местно население), емигранти от други африкански държави, португалци. Но всички са обединени от едно – невероятно спокойствие. Девизът, който обичат да повтарят, е No Stress. За мен, идваща от София, пълната липса на напрежение бе направо странна. Дори когато неволно изскочих пред една кола и шофьорът наби спирачки, не получих виковете и псувните, за които се бях стегнала. Вместо това човекът ми се усмихна и ми махна да мина.
„Тук времето няма значение, не съществува”, ми каза Паоло, студент в местния университет, с когото се запознах. Времето действително тече по различен начин. Съвсем нормално е срещите да започват с по 15-20 минути, дори час по-късно и на никого не му прави впечатление. Бе някак си успокояващо да узнаеш, че може да се живее и така.
Може би точно спокойствието прави хората там добри и услужливи. Ако попитате някого за посоката, той не просто ще ви я покаже, а направо ще ви заведе до мястото, което ви трябва. Комуникацията като цяло е осъществима. Говори се португалски и креолски (смесица от португалски и местни диалекти) и е добре човек да научи поне няколко израза на португалски. Иначе много разпространени са френският и испанският, но и с английски човек може да се оправи, особено с по-младите хора.
Прая е сравнително модерен град, но и там човек може да се потопи в типичната кабовердианска атмосфера най-вече чрез едно – музиката. Тя е вплетена по многобройни и многолики начини в местната култура. За първи път си казах: „Наистина съм тук, Африка наистина ми се случва”, когато на втората вечер от престоя ни отидохме в ресторанта „Авиш” (ако някога отидете в Прая – препоръчвам и заведението „Кинта ла Музика”). Около едната маса бяха насядали музиканти и свиреха, една жена пееше. Това бе първият ми досег с морна – тъжната местна музика, която Сезария Евора направи известна по цял свят. Музикантите хич не се смутиха, че ентусиазирани бели туристи навряха фотоапаратите си в лицата им. Съмнявам се, че е защото са свикнали – просто се бяха отдали на музиката. Скоро и аз спрях да снимам и започнах просто да слушам. Едно от най-добрите ми решения.
Разбира се, за да се потопите съвсем в средата трябва да опитате от местната кухня. Традиционното ястие се нарича качупа и е смесица от ориз, нахут, месо, яйце и картофи. Любителите на сладкото обаче може би ще останат разочаровани, защото в Кабо Верде не се яде много шоколад, даже никак. Имат обаче невероятен мармалад от папая. Въобще папаята и бананите там могат да се купят на всеки ъгъл и по улицата – жени с пълни легени обикалят и предлагат. А вкусът им е съвсем различен от на тези в българските магазини, по-богат и приятен.
Нещо, което не бива да се пропуска на остров Сантяго, е посещението на Старата Прая (Стария град). 20-те минути път с маршрутка до него бяха едно от най-колоритните неща по време на престоя ми, особено след като на предната седалка се качи жена с леген, пълен със сурова риба. Старият град (и на водещата снимка горе) днес представлява едно селце, където полуголи деца играеха футбол, майки с бебета седяха под сянката на дървета и ни гледаха подозрително, а на бившия пазар за роби побързаха да ни предложат всякакви сувенири.
Изкачихме се и до крепостта, от която преди векове са обстрелвали с топове приближаващите пиратски кораби. Гледката, разкриваща се оттам, е една на милион.
За съжаление имах възможност да посетя само още един остров освен Сантяго и това бе остров Фого. Споменах го като подходящ за планинари, но там всъщност има… вулкан. Съвсем истински и активен, изригнал за последно през 1995. Висок е близо 3000 м и е главната атракция на острова.
Нашата група успя да го изкачи за около 4 часа (слизането се извършва по друг маршрут и е значително по-бързо). Теренът определено не е за аматьори в изкачването. Но пък си заслужаваше всеки от четирите пъти, в които паднах заради нестабилни камъни. Да стигнеш до кратера на вулкан и да погледнеш в него е странно удовлетворяващо. Не си представяйте обаче клокочеща лава. По-скоро черна изсъхнала пепел и разнасяща се миризма на сяра, което никак не намали очарованието. На Фого посетихме и местни плантации за кафе – тамошното кафе е едно от най-качествените в света, същото казват и за виното, гроздовете за което растат на вулканична почва. Разходката с бус из острова, която предлагат повечето гидовете към пакета услуги, е задължителна, ако искаш да видиш живота на обикновените хора от бедните села.
Бих могла да разкажа още милион неща. Колко трансцедентално е да седиш на африкански плаж през нощта и да гледаш звездите. Как ходих на домашно парти у местни рапъри. Колко страхотна е алкохолната напитка понч. И други, и други… Бих искала да бях посетила повече от островите, да бях направила още много… Нищо, следващият път. Веднъж отидеш ли в Кабо Верде, нещо те тегли обратно. Но това никак не ми пречи.
Автор: Деница Райкова
