Цариград. Седмица след местния вот.
Няма празен билборд, на който да не се вижда кандидатът за кмет Бинали Йълдъръм. Заедно с Реджеп Ердоган. Вперили поглед в бъдещето (само на плакатите), и на двамата им се наложи да гледат повече в чувалите. С бюлетини. И да търсят победа в “бастиона на Тайпи”. Но Истанбул падна. В опозиция. Засега. Колкото и от пресата това да не личи.
Ала за вестник ти трябват поне две свободни ръце. Нали? С тях обаче ти поднасят шафран, след това всевъзможни чайове, които лекуват всичко. Само не и смъртта. С едната длан режат локум от горния рафт (истински бил, без нишесте), с другата - загребват шепа фъстъци. Подават ми перде. “Благодаря” - казвам, както пише на плаката. Следва друго предложение...
Пробвам да смъкна цена на чаршията. Отказват ми (имаше клише за пазарлъка, а?). Струва 80 турски лири. Толкоз! “Откъде си?” Обяснявам. На английски. И със свободни ръце. От общи приказки решавам, че може да си изпрося нещо (кавга, бой, две халви повече), но ще питам за изборите. “И сега какво ще правите, щом Истанбул вече е червен?”- тъпо, но го изръсих. “Комшу, на нас вие (демек - клиентите) сте ни важни. Не тия, дето управляват, кметуват. Пазарът е пълен, нали? Има за всички! И за тях има!” (по смисъл предавам). Не ядох бой за тоя въпрос. Ядох още локум. На аванта.
Снимка: Actualno.com
Курсив вместо скоби за пояснение. Партията на справедливостта и развитието загуби в Истанбул, както и в столицата Анкара - крах, считан от мнозина за голямо поражение на Ердоган. Той обаче иска повторно преброяване на гласовете в 38 избирателни района в Истанбул. Нещо повече - чуват се призиви за анулиране на резултатите в 39-ия изборен район.
Кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу, който вече се обяви за кмет на града на Босфора, обвинява управляващите, че искат да печелят време, за да прикрият следите от евентуални злоупотреби по време на вота миналата неделя (31 март).
Глобализацията в локалния свят на Константинопол (както повече го обичам) ‘разделя толкова, колкото и събира’ (по Зигмунт Бауман). Тук всичко става първично и бързо, защото опашката никога не свършва. А човекът?! Човекът е печен на скара сафрид, напъхан в питка. И има цена, която невинаги е колкото даде. Не-ви-на-ги! Хората обаче са туристи, подредени в индиански нишки, към общата “Виа Долороса” на ол инклузива. А в мегаполиса може да ти се случи всичко. Само не и да се изгубиш. Харесваш си минаре (може и в строеж) за отправна точка и караш по него. Нещо като градска астрономия.
Снимка: Getty images/Guliver
Но човек трябва да си гледа и в краката! Особено когато минава покрай налягали върху вестници с ликовете на “победителите” майки с малчугани. Бежанска криза или стандартна бедност? “Стандартна бедност?!” И следва: “Please, we are from Sirya! Help us!” Десетки прокъсани табели и стърчащи ръце. Без лица. Но с еднаква скръб. Бели бродници в леден свят. На търговия. Която стига до гигантските небостъргачи и апартаменти по върховете (че сега е модерно!), минава през съмнителни подлези, и се качва на Галата, за да откупи вината си. От деня след утре. Дали с молитва към Мекка и Йерусалим, дали с подхвърлен симид. Все тая! Идва следващата група. А ти си още сафрид. Върху плакат. Но вече превтасал от предлагане.
Автор: Румен Скрински
