В няколко статии, с любезното съдействие на Христо Андонов, Actualno.com ще представи неговите размисли, неговата гледна точка за живота на един от най-известните острови в света - Бали. Христо и приятелката му Йоанна живеят там от вече почти три месеца и разказват в своя блог за преживяванията си в Индонезия и непознатата ѝ страна. Благодарим на Христо, че се съгласи да сподели пред читателите на Actualno.com магията на Индонезия - на един друг свят, характеристики на чиято красота може да бъдат открити и в България, но все по-често ги губим и е редно да се замислим как изпускаме сами Рая на Земята.
Публикуваме втората серия от поредицата му - пълният вариант на "Хрониките" можете да намерите в блога му.
Храна и здраве
Храната на Бали заслужава отделна, обширна, много голяма тема. Цяла книга заслужава. Не, сериал!
Казано накратко, тук човек усеща истинския вкус на истинската храна. Думичките "здравословна храна" и "начин на живот" са взаимосвързани за всеки осъзнал цената на здравето човек, но тук те придобиват такива измерения, че продължителността на човешкия живот е около 80-85 години и се счита за нещо напълно нормално. А прабаба или прадядо на около 100 години имат ако не всички, то повечето млади хора. И причина за това, освен хубавото време, е изключително вкусната и полезна храна. Срещнахме двойка българи, посещаващи Бали и Индонезия от 20 години. Те споделиха, че в началото са идвали привлечени от красотата, храмовете, плажовете, островите. От известно време насам идват, за да се хранят здравословно, да се подмладяват и да изчуват и следват философията на местните за здравословен начин на живот. Пожелавам на всички да изглеждат и да се чувстват така, както тези хора изглеждат и се чувстват на 60 !
Та, храната... тук вашите вкусови рецептори ще празнуват истински, при допира с изключителното разнообразие на екзотични плодове като манго, папая, банани, узрели по естествен път, кокосови орехи, гуава, авокадо, джекфрут, салак, мангостин, драгънфрут, личий, маракуя, пасифлора, дуриан, тамаринд, лилави или жълти сладки картофи и всичко останало, което пропускам. Но безспорните ни фаворити са мангото и мангостинът.
Едно манго на ден, сутрин на гладно, прави истински чудеса с вас и вашата храносмилателна система, и ви желая от сърце да се убедите и вие в думите ми. На всичкото отгоре е и сладко, сочно и ароматно. Мангостинът или както тук му казват „мангис“, е плод, освен изключително вкусен, и, оказа се, невероятно полезен. Съдържа уникален антиоксидант в състава си, който се среща само и единствено при него, в обвивката на ядливата му, мека ядка. Крайно стипчивата и горчива на вкус обвивка на плода не се консумира в сурово състояние, но когато е изсушена и готова за чай, възрастните хора тук казват, че ви държи "вечно млади" и пази от много болести .... и много е вероятно да са прави. Уви, в България такъв чай, от кори на мангостин, ние поне не сме виждали. Но пък си имаме нашите билки, които също не са за подценяване. Многообразието на божествената природна лечебница е хубаво нещо, стига да е осъзнато и ценено! Хората тук имат отношение към здравето си и живеят в хармония с природата, черпейки разумно нейните лечебни ресурси и богатства.
Така например, на Бали при всякакви проблеми с бъбреците, уринирането, цистити и неврологични заболявания, се употребява една билка, наречена "Кумис Кучин", в превод на български – „Котешки мустаци“. Препоръчаха ни я специално. Потърсих информация в мрежата. Оказа се, че е традиционна индонезийска билка, вирееща само тук, като е пренесена и успешно отглеждана само на още едно място по света - Окинава в Япония. Не се намира лесно, особено от чужденец, но след щателно издирване из столицата Денпасар, успях да я намеря в една дрогерия, съвсем близо до големия традиционен местен пазар "Бадунг". Продаваха я под формата на екстракт на капсули/таблетки, местно производство. Има внезапен облекчаващ ефект. При една спонтанна бъбречна криза на Йоанна се убедихме в действието на билката след приема на само две капсули от нея.
Интересното е, че тук по пазарите и в магазините могат да се открият и повечето познати на европейския и западен пазар плодове и зеленчуци като краставици, домати, марули, зеле, картофи, броколи, карфиол, моркови, лук, магданоз, диня, пъпеши, грозде, царевица, тиквички, патладжани, пипер, лютиви чушки, чесън, круши, лимони. Така че на човек нищо да не му липсва, ако необратимо е привикнал към кулинарните си предпочитания. Не всичката продукция е местно производство, но вносът е най-вече от съседните азиатски държави. Най-далечната дестинация, от която забелязах етикирани продукти, е Китай. Не можете да си представите колко вкусни и сочни ябълки произвеждали в Китай!
Рибата - животинският протеин на Индонезия
От известно време аз отказах употребата на месо, а Йоанна си е вегетарианец от поне 5-6 години. Спрях местото или поне червеното. Много рядко се случва да консумирам пилешко. Рибата е предпочитания от мен източник на животински протеин.
За рибния пазар в град Джимбаран каквото и да кажа, ще е малко. Просто отиваш на място, избираш си някоя от рибите, уловени преди часове, обработват ти я на място, излизаш от рибния пазар, а навън те чакат специално пригодени за всички гладни туристи грил-капанчета. Даваш си рибката или какъвто и морски дар да си избрал на местните майстори, а те след 10-15 минутки ти сервират най-прясната възможна риба на света, изпечена на дървени въглища. И това ако не е наслада, здраве му кажи. А изборът от морски изкушения даже не мога и да го опиша, защото топлите океански води около Индонезия са едни от най-богатите на флора и фауна изобщо, а имената на повечето риби звучат непознато за мен. Многообразието от риба, скариди, раци, калмари, октоподи, е наистина впечатляващо. Тук е мястото да опитате баракуда или червена ципура на скара. Истински, автентичен вкус. Огромни кралски омари или тигрови и червени, големи скариди. Всичко това е за около 20 лв. за двама души, заедно с изчистването и изпичането на рибата и две студени бири за преглъщане. Кеф, нали?! Ако морската храна е вашата храна, рибният пазар в Джимбаран е вашето място. А най-хубавото на Джимбаран му е, че е на 20 минутки от Санур.
Между другото, откакто опитах пилешко месо на Бали, си дадох сметка и, че за съжаление в България хората се хранят с нещо, което прилича на пилешко месо, най-вече по форма. На Бали няма механизирани заводи за производство на пилешко месо. Има частни големи или малки стопанства, в които кокошките и пилетата се отглеждат свободни и щастливи, ровейки си целодневно и целонощно в огромни дворове, а някои от тях се хранят с ... риба! Да, огромна част от остатъчните рибни продукти се преработва в рибни трици, с които се хранят пилетата. Можете само да си представите колко наситен вкус има пилешкото тук.
Традиционната индонезийска кухня
На Бали задължително трябва да се опита традиционната индонезийска кухня. Типичните ресторанти и капанчета, предлагащи такава храна, се казват Варунг или Уарунг. Всяка част от Индонезия има специфични кулинарни традиции, има и различни Варунги. Най-разпространените тук са тези от островите Суматра, Ява и разбира се, Бали. Нашият категоричен фаворит е "Масакан Паданг" – варунгът от Суматра. Оризът е задължителен, а от препълнените дълбоки купи, всеки клиент на заведението може да се избере различни съставки и да си направи предпочитания от него микс с храна. Някои купи са пълни с месо - пилешко, телешко, други с риба, трети с обработено термично зеленчуци, четвърти със сосове. А чилито е божествено. Има го във вариант от зелени и от червени лютиви чушлета и се приготвя по домашна рецепта. Специфичното е, че всичко е готвено с традиционни индонезийски подправки и по начин, скрит за широката публика. Обикновено на Варунга седи и продава някой от младите членове на семейството, а готвачът е някоя от най-възрастните жени във фамилията, която понякога идва и обира комплиментите и усмивките от доволните туристи, които хем си хапват вкусно, хем изключително евтино. Преяждането никъде, за никого, никога не е препоръчително, но за 5 долара е напълно осъществимо за двама прегладнели.
Особена почит не само в кулинарията, заема оризът, или както му казват тук – "наси". "Наси горенг" е базово понятие в индонезийската кухня и означава ориза на пара. Всяка порция във варунгите започва с ориз. Важно е да се спомене, че на вкус и качества местният ориз е много различен от продавания в Европа. Нишестето в местния ориз е много по-малко, а същият е вкусен дори и неподправен. Оризът се използва и при ежедневните хиндуистки церемонии на Бали.
Населението на Бали в огромната си част, изповядва хинду религия, но за разлика от Индия, тук кравата не е свещена. Тук употребата на говеждо е разрешена, но честно казано много не налитат на него. Любопитен факт за мен, е че балиецът обича свинско месо. Може би защото си го позволяват рядко. За обикновения жител на острова, свинското месо е скъпо.
Здравословно и здравна система
И понеже темата е храна и здраве, важно е да се отбележи, че на Бали инфарктът и ракът са почти непознати състояния. Не казвам умишлено болести, а състояния. Тъй като за всеки информиран човек, вече е ясно, че ракът, диабетът, автоимунните заболявания и всички така наречени тежки и нелечими болести, представялват просто достигане на предела на съпротивление на организма срещу унищожителния режим, наложен му от човек.
Поговорихме си с доста местни - за тях здравословните страхове са свързани предимно с кожата им, заради силното и изгарящо екваториално слънце, както и проблеми с очите, навярно от пълния с фини прахови частици въздух по улиците. Тук всички карат мотори и мотоциклети, а е доста прашно. Възможно е прахът да уврежда очите им, особено ако карат моторите си без спуснат визьор на каските. Това, което е бич за съвременните мъже на Запад – ракът на простатата, на Бали е изключение.
Здравната система на Индонезия е на много високо ниво. Честно казано, това беше изненада за нас. Оказва се, че единствената необходима предпоставка да има функционираща здравна система в една държава, е единствено желанието на самата държава да се погрижи за хората. Тук за месечни здравни осигуровки никой никога не е чувал, а здравеопазването е достъпно за всеки, макар и платено, но не скъпо. Дори и в най-затънтената и малка квартална поликлиника можеш да разчиташ на качествено обслужване, климатизирани и чисти помещения, на отлично подготвен и говорещ свободно английски медицински персонал. Всеки нов пациент получава номерче за определен кабинет от регистратурата според това от какъв специалист има нужда, а поредността на номерата и пациентите се съобщава от озвучителна информационна система. И това е в малките поликлиники. В столицата болниците са частни и държавни, като частните по нищо не отстъпват на петзвездните хотели. Любопитно е, че в една от големите болници, които посетихме в Денпасар - "Surya Husadha", медицинският персонал не е облечен в традиционния цвят за западната медицина - белия. Всяка смяна има красиви униформи, които са в традиоцонни балийски мотиви – дълги панталони и ризи. На въпросът ми "защо", отговорът беше кратък и ясен – за да не се стресират излишно пациентите при вида на бели мантии и престилки! Мисля, че всякакъв коментар е излишен.
Има едно задължително нещо обаче, ако сте чужденец и посещавате Индонезия. Наличието на здравна застраховка! Това е много важно, тъй като здравните заведения работят с ценоразпис за чужденци и местни. В техния начин на мислене е вкоренено едно много погрешно клише, за съжаление. А именно - че чужденецът по правило е по-богат от тях.
Особено дразнещо е в началото да бъдеш третиран на по-специална, завишена тарифа, но това се оказа масово приета нагласа и практика на Бали. Не само в болниците, навсякъде. Причината навярно, е че местните гледат на чуждестранния турист (особено ако е с бял цвят на кожата) като на божество. Според тях белият човек е някакъв много мъдър, много богат и много здрав индивид. Опитах да им обясня, че западният човек е неспособен да живее във възходяща еволюция, тъй като не е съвсем наясно къде точно трябва да го отведе прогреса и кога точно да спре да експериментира с живота и технологиите, но те отказаха да ми повярват.
Хайде на пазар
Точно по отношение на пазаруването са заложени най-много клопки са обикновения, наивен турист, решил да се поразходи малко из Бали и да понапазарува дрехи и сувенири за спомен.
На някои места в курортните градове надценките на най-обикновени стоки, са със 100, 200, 300 и повече процента над реалната стойност. Особено на дрехите, които наистина са много качествени и красиви.
Големият плюс на Санур е, че в началото на градът има голям магазин, на 99 процента припокриващ се с познатото в България METRO. Различно е само името – Lotte Mart. Има храна всякаква, в изобилие и много евтина. Стоки за бита също.
Въпросът е, че Бали предлага наистина изкусително разнообразие от страшно красиви произведения на занаятите. Било дърворезби, писани яйца, каменоделие, или невероятните картини на балийските художници, накити и всевъзможни сувенири. За дрехите пък да не говорим. Памук, коприна, батик. Всичко на изключително качество. Бали е наистина рай за пазаруване.
Но! Едно голямо "но"! Ако пазарувате тези неща от сергиите, дюкяните и магазинчетата в Убуд, Санур, Кута, Нуса Дуа или който и да е от куротните градове или туристически дестинации, възможността да платите много над реалната цена е голяма. Най-близките и удобни места за пазар, на много по-ниски цени, са или пазар "Бадунг" в Денпасар, или любимият ни пазар в град Сукауати, на 30 минути северно от Санур. От там зареждат всички останали, а на тези пазари със стоки присъстват основно производители! При последното ни посещение на пазара в Сукауати се върнахме с три рокли за Йоанна и едни къси панталони за нея, и три фланелки за мен в типичен хинду стил, с красиви орнаменти, от качествен памук. Всичко, след транзакция наум рупии-български лев, се оказа за около 40-45 лв.!!! Е, след пазарлък, разбира се, но в крайна сметка всички бяха доволни - и купувачи, и продавач. А само една от тези рокли на Йоанна,, в България би струвала минимум 50 лв., в това съм напълно убеден. Мислех си да снимам няколко от балийските й рокли и да ги публикувам, но се отказах. Ще вземе да привлече невъобразими количества женска завист, после ще трябва и за магьосник пари да заделяме - айде няма нужда ;)
Нещо повече. Като говорим за пазари, длъжен съм да предупредя, че пазарът в небезизвестния Убуд понастоящем е превърнат в свърталище на самозабравили се кожодери, лежащи на стари холивудски лаври от филма "Eat, Pray, Love", в който самата Джулия Робъртс била на този пазар! Съжалявам, че ще разбия романтичните представи за това място на стотици моми и девойки, но това е самата истина. Нищо неподозиращи японци и корейци, прииждащи на талази, пазаруват дрехи за около 30-40 долара бройката, без дори да подозират, че на 20 минути път от Убуд, за същите пари могат да обзаведат цял гардероб за любимата си японска баба, но това си е техен проблем! Ние, българчетата, обаче сме по-така. Обичаме да сме информирани и да намираме най-качественото на най-ниски цени.
Очаквайте следващата серия от "Хрониките за Бали" - скоро и в Actualno.com!
