Пътешествията са прозорците, през които човек гледа света. Да направиш първите си крачки на ново място, да се запознаеш с различни народи и да видиш залеза от другия край на света, са преживявания, които не се забравят. На колкото и години да станеш, колкото и места да посетиш.
Ние от Actualno.com, заедно с VIVACOM, проследихме шеметното пътешествие на Александър Костадинов до Южния полюс. Приключенията му описахме в няколко статии, а накрая искаме да ви поднесем цялото пътешествие като един кратък разказ, с който да попътуваме още веднъж до Антарктида.
Маршрутът на нашия герой започна от Чили – Сантяго. Големият град е мишмаш от колониална архитектура, стихийно разрастване и модерни решения. Хората тук пък са бъркоч от ДНК на индианци, конкистадори, емигранти, завоеватели, моряци, заточеници и каквото историята се е сетила да прати през вековете. Подпрян от Андите от една страна и отворен към Тихия океан от друга, Сантяго е основан през 1541 година. Градът е оцелял войните, наводненията и земетресенията, белязали непрестанно историята му.
И някак си е успял да сбута милионите народ в соц блокове и захабени квартали, да развитие модерна метро мрежа и да се души в собствения си смог до забрава. Основен културен шок може би е момента, когато разбереш, че чилийският стандарт е значително по-висок от този на европейска България.
От високо Сантяго открива най-добре себе си – на времеви дупки, белязали като шарка града. Небостъргачи сред океан от височки ала соц блокове, ниски колониални сгради, загънати от ламаринени бедняшки бараки.
В подножието на хълма са разположени зоологическата градина, малък базар и къщата – музей на Пабло Неруда. За малка нация като Чили, два нобелови лауреата по литература говорят за поетичната душа на латиноамериканците.
В северния край на центъра река Макочо бърза да се измъкне от хватката на Андите. Старият централен пазар днес е напудрено и скъпо място, населено от различни ресторанти за гладната туристическа душа.
Истинско Чили е на другия бряг на реката – покрит пазар за цветя, основно венци. Пазарът е населил друга сграда – на първия етаж лятно Чили предлага всичко от света на плодовете и зеленчуците, вторият е зает от по-базови бистра и евтина кинкалерия.
По булевард Белависта са накацали туристоловки за лапус лазули – син полускъпоценен камък, добиван единствено в Чили (май мина в Афганистан). Цените са сериозни, пазарлък може да стане ако плащате в кеш. Ако се разговорите, я ще попаднете на наследник на италиански емигранти от първата световна война, я на лелка, дошла от Германия.
С бързи крачки се отправихме към едно чудато място - Великденския остров. Той е чилийска територия и единственият начин да се стигне до него е през Сантяго (или Тахити). Летището в Сантяго е компактно, пълно с народ, летящ на север и на юг заради географията на Чили – тъмна вертикална линия, притисната от Андите на изток и от Тихия океан на запад.
Великденският остров е едно от най-изолираните населени места на Земята. Най-близката друга суша е островче, населено от 50 души, а най-близкият континент – на 3600 км.
Летището до единственото градче на острова – Ханга Роа, се простира от единия до другия му край. Колибата, построена да служи като терминал, изпълнява напълно функцията си – да не те вали дъжд, докато си чакаш багажа.
Времето е слънчево и гони 30-те градуса, странни китайски коли и очукани пикапи разнасят пристигналите с гердани на вратовете по местната им обител. Добре дошли в Рапа Нуи или по европейски Великденският остров.
Градчето Ханга Роа е малко – към 6000 жители. Най-високата сграда е тип колиба на 2 етажа. Другo и не трябва – през зимата температурите падат до 18 градуса, през лятото заради океанските ветрове и течения температурата е към 27-28. Виното се лее неограничено, тютюневите цигари се редуват с цигари марихуана под звуците на чилийско танго.
Островът крие загадки, които биха събудили интереса на всеки един от нас. Една от тях са стотици уникални каменни статуи, които се наричат моаи. 15-те колони с лица, които видяхме първо бяха вперели невиждащи очи в платото и билото на вулкана. Няма да повярвате, но броят на загадъчните статуи е около 900! Голямата загадка около моаите е, че никой не знае каква е била тяхната цел, нито защо производството им е било прекратено внезапно.
От мистерията на острова се запътихме към Пунта Аренас. Полетът до там минава през Андите и Патагония, така че по-добре е човек да е със закопчан колан през цялото време. Самолетът е Еърбъс А321, произведен преди 7 месеца. Като кацаш в малък град на края на познатия свят в 1 след полунощ.
Местното пазарче е приютило на първия етаж магазини за прясна риба и севиче, а на горните нива – тесновати бистра и малки магазинчета. В някои от дюкяните сръчни пунтааренски баби плетат пъстри шапки и шалове от ламска вълна. Сами предат преждата, боядисват по стари рецепти и накрая изплитат с кокалестите си ръце топли зимни аксесоари. Внучка помага в навиване на преждата и дори в технология на плетка с куки и без куки с баба си. Родителите пък са съдържатели на рибно магазинче на първия етаж – ако търсиш шапка или филе от дива сьомга, това семейство има какво да предложи.
Центърът е тихо площадче, завъртяло се около статуя на Фердинанд Магелан с излъскан от пипане крак. Поредното поверие гласи, че пипнеш ли крайника на португалецът - пътешественик, пак ще се завърнеш из тези ширини.
Реплика на кораба, с който за пръв път е обиколил планетата е изложена в музея Nao Victoria.
Пунта Аренас е всичко, което човек може да очаква от град на ръба на цивилизацията и суровия климат на Патагония – практични сгради и къщи, очукани пикапи и икономика, обърната към осмелилите се да стигнат до там туристи.
Със затаен дъх очаквахме последния разказ за крайната дестинация - Антарктида. Островът не само технически е част от Антарктика – пронизващ вятър, пингвини и сгушени в себе си изследователи са местният живец. Оттук светът става черно-бял: черните скали са редуват с чркобял сняг и лед, сив океан и бели гребени на обичайно интензивните вълни.
Биологичният ти часовник отказва да се нагласи толкова бързо, колкото сменяш часовите зони: 0, +5, +7, +5, затова часовникът е задължителен ако искаш да станеш очевидец на влизането на 77-метров кораб в калдерата на активен вулкан – здравей, остров Дисепшън.
Времето е изключително – слънцето е променило всичко до неузнаваемост. Небето е безкрай – синьо и лазурно, океана е тепсия – равен, искрящ и син, снега и леда - проблесващи безброй диаманти, настроението – усмивка на закоравели антарктици и еуфория на новобранците.
Животът в родната база е ентусиазъм, поддръжка и жива сила в изследване на Антарктика. Геолозите основно обикаляха района с чукове и хъс, при това успешно – към София са отпътували образци на фосили – растения и животни, обитавали някога зелена Антарктика.
Всекидневието е организирано с първа мисъл за безопасността, всичко останало е организиран хаос. Яснота относно задачите, план за деня и разпределение на ролите не се забелязват – достойно защитавайки името на традиционната българска организация. Всичко това се компенсира с безкраен ентусиазъм и хъс на членовете на експедицията.
Корабът Бигъл, разбира се безплатно, трябва да докара провизии на базата – 6 тона нафта, бензин, газ, както и строителни материали. 5 дни, след като е трябвало по график да пристигне, аржентинското военен съд изненадва лагера една тиха и многообещаваща вечер. Целият лагер е вдигнат на кокили, всички, пръснати из острова по свои дела, свикани под българското знаме.
Разтоварването е титанично – аржентинци с локумени крака едвам докарват варелите до ръба на баржата, нашите, балансирайки в ледената вода върху морски кръгли камъни, разбалансирвани от вълните, поемат товара и го мятат на брега. Аржентинците бързат да разтоварят, тук времето буквално се променя за минути. В организиран хаос и титанични усилия без пострадали крайници, стоката – към 6 тона тона, е усвоена.
В лагера има храна и за душата – православен параклис, който е иконосписван до началото на януари 2016.
Лагерът си има и досаждащи местни граждани – две едри скуи (от вида на албатроса или гларуса), оглеждащи да откраднат малко храна.
Островите на север от континента са познати и като тропическа Антарктика. На континента влажност почти няма, почвите и скалите са вечно замръзнали, обичайно покрити от 2-3 километров сняг. Малко по на север обаче животът е богат и разнообразен. Има влага и незамръзнали почви, пътят до растения и животни, населяващи островите, е кратък. Животът е като вирус, вирее навсякъде и където е възможно.
Първият видим залез в Антарктика се е ококорил, но никой не му обръща особено внимание. Океанът блести в пурпурно, облаците пръскат розови отблясъци в луда конкуренция с искрящите айсберги и ледници. Хоризонтът се губи в безкрая, в който се гушат десетки микро айсберги.
Незабравимо пътешествие! Надяваме се да сме успели да ви пренесем мислено на другия край на света и заедно да сме усетили атмосферата голямото пътуване и всички емоции на главния ни герой.
До нови срещи!
Текст и снимки: Александър Костадинов
Редактор: Славея Йорданова
