Всяка стъпка от нашето пътешествие става все по-вълнуваща и времето, в което чакаме, за да ви споделим, ни се струва безкрайно. Няма по-хубаво усещане от това да стъпиш за първи път на място, на което никога не си бил. Да се запознаеш с хора, които може би никога повече няма да видиш и да вдишаш дълбоко въздуха от едно екзотично ново място.
Първата спирка от Актуална мисия Антарктида беше Сантяго. Красивите снимки на Александър Костадинов, нашият пътешественик, успяха да ни пренесат далеч, далеч на юг. След това се озовахме на едно чудато място - Великденския остров, което никога няма да забравим и винаги ще искаме да посетим.
На финалните стъпки сме от голямото ни пътешествие до Антарктида. Последна спирка преди заветната цел е Пунта Аренас. Заедно с нашия пътешественик Александър Костадинов ще се запознаем с това великолепно място, на което само можем да си пожелаем да се озовем един ден.
Пунта Аренас е създаден на голо парче земя от чилийското правителство в средата на 19 век. Целта – да пази интересите на Чили в Патагония. Градът лежи на Магелановият проток – стратегическа връзка между Тихия и Атлантическия океан, заобикаляща нос Хорн.
До откриването на Панамския канал, повечето търговски пътища са минавали през Магелан. Народонаселението е 120 000 души, занимаващо се основно с туристите, тръгнали към Антарктика, овцевъдство и друг добитък в обширните тундри на Патагония, както и добив на полезни изкопаеми.
В града има много вятър, няколко музея и разнообразни магазини за последни покупки на пътешествениците. Но най- вече има балкански отпечатък. Някои зли езици говорят, че до 50% от местните са хървати. Видимите следи са в имената на улици и магазини, макар че не се забелязват на пръв поглед ресторанти за плескавици и айвар. Останалите 50% процента са наследници на затворници, емигранти от Чили и Eвропа, провинили се войници.
Най-трудната част от пътуването до Пунта е качването на самолета в Сантяго. Няма да е преувеличено ако се твърди, че половин Чили нон стоп е по самолетите. Опашката за вътрешни линии е може би към километър, а скоростта й – близка до охлюв рекордьор. Но те са го измислили чилийците. Като приближи време за даден полет, викат от опашката всички за него и предреждат останата част. Ако това не помогне, самолетът не е проблем да изчака и час за закъснели пътници.
В цялата система имам дребен проблем. Освен че никак не стимулира пътуващите да чакат чинно на опашката, не е изключение официално предреждащите да се чекират по-късно от редовно чакащите в случай, че служителките са неориентирани в организационната материя.
Полетът минава през Андите и Патагония, така че по-добре е човек да е със закопчан колан през цялото време. Самолетът е Еърбъс А321, произведен преди 7 месеца. Когато кацаш в малък град на края на познатия свят в 1 след полунощ, винаги имаш въпросителна как е уреден въпросът с предвиждането до града, който е на 20 км от летището. Опитът на софийски копърки не е неизвестен – и тук местни бакшиши причакват заблудени туристи насами изхода, привличайки с мигащи надписи TAXI на смартфоните си. Тарифата на официалните таксита е фиксирана – 8000 песос (към 12$)
Местното пазарче е приютило на първия етаж магазини за прясна риба и севиче, а на горните нива – тесновати бистра и малки магазинчета.
В някои от дюкяните сръчни пунтааренски баби плетат пъстри шапки и шалове от ламска вълна. Сами предат преждата, боядисват по стари рецепти и накрая изплитат с кокалестите си ръце топли зимни аксесоари. Внучка помага в навиване на преждата и дори в технология на плетка с куки и без куки с баба си. Родителите пък са съдържатели на рибно магазинче на първия етаж – ако търсиш шапка или филе от дива сьомга, това семейство има какво да предложи.
Хранителните припаси обикновено се набавят от Zona Franca – търговска зона, струпала немалко магазини от всякакъв калибър за закъсали антакртици и изследователи на Патагония.
Центърът е тихо площадче, завъртяло се около статуя на Фердинанд Магелан с излъскан от пипане крак. Поредното поверие гласи, че пипнеш ли крайника на портогалеца-пътешественик, пак ще се завърнеш из тези ширини. Реплика на кораба, с който за пръв път е обиколил планетата е изложена в музея Nao Victoria.
Пунта Аренас не е само еднофамилни къщи с ламаринени покриви. В центъра почти ненамясто се издига и цял дворец – разточителна къща на германска мома.
Пунта Аренас е всичко, което човек може да очаква от град на ръба на цивилизацията и суровия климат на Патагония – практични сгради и къщи, очукани пикапи и икономика, обърната към осмелилите се да стигнат до там туристи.
И тук приключението в Пунта Аренас завършва с огромен набор от цветни впечатления и живи картини, които преминават през ума ти. С помощта на VIVACOM ще извървим последните стъпки от голямото ни пътуване до най-далечната му точка – Антарктида. Следващият разказ на нашия пътешественик ще бъде черешката на сладо(леда) и ще ни пренесе на едно от най-студените места на Земята.
Текст и снимки: Александър Костадинов
Редактор: Славея Йорданова
