Министерство на правосъдието предлага промени на Закона за българското гражданство, с които режимът се затяга. Очакванията са направените предложения да бъдат гласувани от служебното правителство до края на мандата му, а новият парламент да приеме нормативната уредба.
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Освен промените в Закона за българското гражданство, предложенията засягат промени и в Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии и Изборния кодекс, с които да се осигури по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели.
Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят. Въвежда се експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, става ясно още от приложените мотиви.
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз. Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори, пресичането на възможността партиите да получават финансиране от физически лица, които не са български граждани, по-голяма прозрачност в публичния регистър по чл. 29 от ЗПП, както и синхронизирането на уредбата на Закона за политическите партии с правилата за финансиране на предизборната кампания в Изборния кодекс и преодоляване на съществуващото към момента противоречие между тях. Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.
С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в България.
Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните 3 месеца в България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани.
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Предложената промяна в чл. 3 от Закона за българското гражданство представлява конкретизация на общия принцип, постановен от Конституцията за недопускането на злоупотреба с права. Забраната за злоупотреба с двойно гражданство означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон, гласят част от мотивите към предложения законопроект.
С други предлагани промени се въвеждат изисквания за поддържане на инвестицията, съответно за наличие на увеличената инвестиция или на вложената в капитала на българско търговско дружество инвестиция към датата на подаването на молбата за натурализация от лицето, кандидатстващо за придобиване на българско гражданство на основание, съдържащо се в тези разпоредби. “С направеното предложение ще се даде възможност на съответните компетентни органи да проверят и удостоверят наличието на направената инвестиция към момента на подаването на молбата за натурализация от лицата. Приемането на предложението ще създаде гаранции, че вложените средства не са пренасочени и използвани впоследствие, след получаване на разрешението за постоянно пребиваване, за други дейности, а същите са направени и се поддържат с цел придобиването на българско гражданство”, гласят още мотивите на служебния министър на правосъдието Мария Павлова.
