Няма да има извънреден дълг над тавана от 10 млрд лв. в актуализацията на държавния бюджет за 2020 година - тези 10 млрд лв., които се предполага, че утре (6 април) ще бъдат гласувани в пленарна зала, няма да бъдат изтеглени като дълг от МВФ или други международни финансови институции. Това реши бюджетната комисия на парламента при гласуването за второ четене на актуализацията на бюджета.
До решението се стигна след остри забележки от страна на Румен Гечев от БСП по ново предложение на председателя на комисията Менда Стоянова да се разреши към 8-те милиарда евро, които бяха гласувани преди години и са ползвани 5 млрд. и нещо от международни финансови институции, да се вдигне тавана на 10 млрд. евро. Финансовият министър Владислав Горанов се намеси, като препоръча предложението да бъде оттеглено и Менда Стоянова се съобрази.
"Предполагам, че това предложение за чл. 68а е било за да се разгледат всички възможни опции за финансиране в средносрочен период, но мисля, че тази тема днес не следва да се обсъжда и подобно нормативно решение не ни е необходимо. Позицията на финансовото министерство е, че чл. 68а не следва да се разглежда и препоръчвам като формален вносител да я оттеглите", настоя Горанов.
"Новия член 68а го оттегляме, не бяхме стигнали до него, няма да го има изобщо като тема", увери Менда Стоянова и текстът отпадна от проектозакона.
Йордан Цонев от ДПС изрази изненада от оттеглянето на текста. По думите му, пред МВФ, начело на който е Кристалина Георгиева, вече има опашка за теглене на заеми и има риск, ако България заложи само на вариант набиране на финансови средства през пазарите т.е. от търговски банки.
Румен Гечев не пропусна да похвали финансовия министър: "Няма да подкрепим 10-те милиарда, но това което прави министърът на финансите е правилно. Хваля ви г-н Горанов. Това е правилна постъпка".
В дебата за дълга
По време на дебата за дълга, Менда Стоянова обясни, че лимитът за дълга се увеличава на 10 млрд. лв. и съобщи, че в чл. 68 тя и група депутати предлагат допълнение на ал. 2, като накрая на алинеята се добавя: „както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции за финансиране на проекти и програми“. Предложението включва и създаване на нова алинея, която да увеличи максималния обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг от 8 млрд. евро, отбеляза още Стоянова и посочи: „в 2015 г. приехме лимит от 8 млрд. евро и сега предлагаме този лимит да бъде увеличен с 2 млрд. евро на 10 млрд. евро, като министърът на финансите предприеме съответни действия“.
Стоянова уточни за какво става дума: „В 2015 г. приехме глобална средносрочна програма за емитиране на дълг с лимит от 8 млрд. евро. През 2015 - 2016 от тези 8 млрд. евро бяха изтеглени около 5 млрд. евро - около 10 млрд. лв. и с тези пари са направени погашения по външни заеми, чиито падежи бяха 2015 – 2017 година . Така по тази програма са изразходвани около 5 милиарда и 144 милиона и до 8 милиарда остават 2.8 милиарда. Сега искаме тези 2 милиарда и 856 милиона евро да бъдат увеличени с още 2 млрд. евро и да имаме лимит по тази програма от 4 милиарда и 856 милиона евро. Целта е единствено и само гъвкавост“.
По думите й тези 10 милиарда лева лимит на дълга за 2020 г., които са предложени, могат да бъдат осигурени както от вътрешни, така и от външни пазари. Тя увери: „Чрез тази промяна даваме възможност за гъвкавост на министъра на финансите, в зависимост възможностите, условията, прозорците, които се отворят на вътрешните пазари да се прецени как и къде е изгодно и къде да се емитира дълга. Това е. Няма нови 10 милиарда, няма нови 2 милиарда, няма нужда от подобни спекулации“.
„Добре е че не става дума за нов 10 милиарден заем в евро през МВФ, а става дума за използването на МВФ, евентуално, за осигуряване на заем до 10 млрд лв.“, коментира Румен Гечев и обърна внимание, че може да има проблеми с облигационния заем, на което Менда Стоянова отговори, че „тези 2 млрд. евро допълнителен лимит по глобалната средносрочна програма са изцяло за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чрез онези дилъри и агенти, които тогава избрахме, а МВФ е трета опция“.
Според Гечев това не е нов дълг, но е обвързване с МВФ, което предполага икономически и политически зависимости. Едва се отървахме от тях по времето на тройната коалиция, подчерта той. „Осигуряването на финансиране на бюджетния дефицит не изключва опцията да се върнем обратно към МВФ. Плюсът може да е в това лихвата да е по-ниска, но започват минуси – едва се отървахме от МВФ, който освен, че дава по по-ниска лихва или дава заеми, които никой не дава, поставя условия и някои от тях са правилни, но някои - много трудни“, отбеляза червеният депутат. Той разкритикува сметките на финансовия министър за бюджета – „вашите разчети за само минус 3 на БВП, за само 2% увеличение на безработицата са прекалено оптимистични – още вчера и онзи ден данните показаха, че нещата стоят по-различно по обективни външни и вътрешни причини, така че може да имате проблеми“ и предупреди: „Връщането към Фонда може да донесе допълнителни неприятни икономически ограничения с политически последици“.
Финансовият министър Владислав Горанов след като изрази мнение, че тази тема не следва да се обсъжда сега, потвърди че пазарите в момента са неспокойни и поясни, че затова е поискал лимит за дълг не в размер 2.2 плюс 4.5, колкото се отваря дупката в бюджета плюс капитализацията на ББР, а 10 млрд., т.е. 7.8 млрд. допълнителен лимит за дълг, както каза - „за да можем да наблюдаваме пазарите от близко и в максимално добра ситуация да интервенираме“ и настоя Менда Стоянова да оттегли предложението си.
По повод споделеното от нея впечатление, че Гечев критикувал само алинеята, която дава възможност за външен държавен чрез заеми от международни финансови институции, Горанов категорично заяви: „Аз не коментирам думата „международни финансови институции“ в ал. 2 на член 68, а член 68а въобще да не се разглежда. Рано е за подобен дебат“. Той отбеляза още, че „международни финансови институции“ не означава само МВФ, тук е ЕИБ и Банката за развитие на Съвета на Европа, от които вече сме ангажирали ресурс, свързан с многогодишното споразумение, свързано с финансиране от Европейските фондове, така че тези текстове вече работят.
По повод изказаното от Йордан Цонев от ДПС мнение, че отпадналият текст би дал възможност на БНБ да предоставя кредити на държавата, Румен Гечев обърна внимание, че така се влиза в друг закон – за паричния съвет, който регламентира кой кого кредитира. „Затова е разумно предложението на министъра на финансите за прекратяване обсъждането на този вариант, защото щеше да предизвика много яростна критика от наша страна“, добави Гечев и заключи: “Правилна е постъпката на министъра на финансите“.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 5 април"
