Президентството публикува втората стенограма от срещите през 2014 г. на политическите лидери, ръководството на БНБ и президента Росен Плевнелиев. На тях са обсъждани събитията в Корпоративна търговска банка и банковия сектор.
Най-важният акцент от нея е следният - тогавашният гуверньор на БНБ Иван Искров признава, че отчетите на тримесечие, подавани от банките в България към БНБ, може да са фалшиви и единственият начин това да бъде установено е чрез изрична проверка на място от Централната банка. "Обикновено банките се проверяват на т.нар. "рисково базиран подход" и в зависимост от това какви са показателите на банката, се проверяват между веднъж годишно, говоря като ревизии на място, и година и нещо. Така че, ако някоя банка, в случая КТБ, е проявила такъв подход и е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се види от "Банков надзор" на 3-месечна база. Това най-вероятно се вижда, когато те (бел. ред. - проверяващите от БНБ) влязат, когато направят своите проверки и съответно извършат съответните препоръки и наказания, ако се налага, и т.н. Това сме го виждали много пъти", са точните думи на Искров. Това е вменено в отговорностите на подуправителя на "Банков надзор", уточнява бившият гуверньор на БНБ.
Искров категоричен, че фалитът на КТБ ще излезе по-скъп от спасяването ѝ
Тогавашният управителят на БНБ Иван Искров представя три варианта за действие спрямо КТБ - национализация през държавната Банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете; изваждане на "добрите" активи от КТБ (за които има обезпечение) в отделна структура; или фалит на КТБ и изплащане на гарантираните влогове до 196 хиляди лева.
Искров казва следното: "За нас традиционният, сегашният вариант е да се платят до 196 хил.лв., който е по-скъпият вариант" - не само заради нуждата от вземане на заем от бюджета, за да се допълни недостатъка от Фонда за гарантиране на влоговете, но и заради съображение за "системния риск в предизборна обстановка".
Няколко месеца по-късно, през ноември 2014 г. именно този сценарий беше осъществен. От думите на Искров става ясно, че подуправителят на БНБ Калин Христов е посъветван от висши представители на ЕК - дирекция по конкуренцията - "да не се пристъпва към такъв вариант, тъй като имат същите притеснения да не би да се създаде някакво огнище на напрежение".
Искров защитава идеята за запазване на КТБ, като посочва, че никъде в Западна Европа не се е стигало до "затваряне на системни банки" по време на финансовата криза от 2008 г.
"Навсякъде се процедира така, щото или се национализираха, или със силно участие на държавата се капитализираха, в т.ч. такива гиганти като "ФОРТИС", където беше горе-долу същата схема - раздели се на добра и лоша банка, лошата отиде към лошо бъдеще, добрата и до ден днешен съществува като държавна банка", казва Иван Искров, като напомня, че решението за фалиране или спасяване на КТБ не може да се вземе без политическа подкрепа от Народното събрание.
Искров настоява за законодателни промени, а финансовият министър Петър Чобанов подчертава, че и в Европа подобни ситуации се решават "случай за случай", а не чрез общ подход.
В крайна сметка не се стига до консенсус за специален закон за КТБ, с който да се изплащат и влогове над 100 хил. евро, но само на добронамерени вложители и без обещаната от КТБ лихва. Бойко Борисов предлага всеки вложител с такава сума да минава проверка и ако има документи за доказване на произход на средствата си, държавата да му възстановява парите. Основните опасения против такъв закон са, че при друг случай като този с КТБ, няма начин политиците да обяснят на народа защо са спасили една банка, а друга не могат да спасят - тъй като законът няма да е рамков, а ще е за частен случай.
Според Сотир Цацаров КТБ е криминален случай
Главният прокурор Сотир Цацаров представя свършената работа по двете досъдебни производства за КТБ - едното, свързано с Банковия надзор на БНБ срещу Цветан Гунев, а второто - с установената липса на 205 милиона лева от касата на КТБ, за която бяха обвинени няколко служители и мендижъри на банката.
Цацаров съобщава, че "по 137 кредита, които съставляват приблизително 95% от актуалния кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, "регистрирани на охранители и служители от КТБ, или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност. Управители на тези дружества не са усвоявали кредитите, някои от тях дори не са знаели, че дружествата им имат кредити".
"Част от управителите на кредитополучатели са хора, като например лицето, чиито разпит ще си позволя да зачета: той има 18 г. стаж като охранител и работи като охрана пост № 1 в сградата на ул.Цар Борис. Служебната му кариера е преминала само като охранител. Трудовото му възнаграждение е в размер на 500 лв", дава за пример той.
Той съобщава още, че разследването на липсващите 205 млн. лв. е стигнало до извода, че изнасяне на пари "с чували" в един ден няма. За сметка на това, следствието работи по версия за документна измама, която би трябвало да покрие липси, натрупани през последните 3 години.
"Моето мнение е, че действителното състояние на банката на практика показва, че това е по-скоро от компетентността на финансистите, че това не е случай типичен за банкова система, това е, бих казал, криминален случай", категоричен е той.
Плевнелиев щял да съди България, ако е Цветан Василев
Президентът Росен Плевнелиев настоява ръководството на БНБ да обясни защо само няколко дни преди затварянето на банката на Цветан Василев, е излязло с доклад за състоянието ѝ, от който излиза, че КТБ е "най-перфектната банка на планетата".
Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността?
"Носят ли отговорност одиторите, които година по година са си слагали подписа и са заверявали отчетите на тази банка, какво са проверявали, каква е отговорността на надзорниците в БНБ, кой точно там, има ли отговорност и на първите квестори - за 2 дни и защо за 2 дни? Влезли са там, не са променили по никакъв начин достъпа на системите, не са сменили охранителната компания, нищо не са пипнали и сега ние констатираме, че 48 часа по-късно липсват не знам колко си документа", пита Росен Плевнелиев.
"Г-н Искров, ако аз съм г-н Василев, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора... Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват. В несъстоятелност ли е или има съмнение, добра или лоша е отчетността? Ако БНБ не може това да оцени, какво очаквате от нас?", казва още Плевнелиев към Иван Искров.
Управителят на БНБ се защитава, като отговаря, че отчетността за всеки 3 месеца се прави не чрез пълен преглед на състоянието на всяка банка, а чрез "рисково базиран подход" на база отделни показатели.
"Ако някоя банка, в случая КТБ, е проявила такъв подход и е докладвала лъжливи и нагласени данни, това няма как да се види от "Банков надзор" на 3-месечна база", казва Иван Искров. Той прави изрично уточнение, че "не е в неговите правомощия" да отговаря за банковия надзор в БНБ, въпреки че е управител на Централната банка.
Росен Плевнелиев обаче отговаря, че представителите на президентската институция в БНБ са го информирали, че стоят в неведение за голяма част от действията на управлението на БНБ. "Направете си Вие сам изводите, г-н Искров. Кажете, кой носи отговорността за това, че е източена една банка?
Отговорът на Искров: "Ние носим отговорност за нашия трезор. Ако от нашия трезор е нещо изнесено, тогава това е друго нещо, но наистина нямаме тази информация".
Борисов иска лимит за теглене от банките до 100 000 лв. на месец
Бойко Борисов призвава за изработване на "пакет от законопроекти", които да не бъдат предназначени само за КТБ (което би било противоконституционно, както репликира Михаил Миков), а за целия сектор - "за да не съборим следващата банка".
"Примерно, слагаме лимит 100 хил. на месец. Ако има 2, 3, 10 млн., ще тегли по 100 хил. и ще изчака, или говорим за надлимитните. Стискаме си ръцете тук, вкарваме го този пакет от неща в парламента с ясното разбиране, че правим невероятен компромис", казва той.
Виновни? Няма такива!
В хода на дискусията управителят на БНБ Иван Искров многократно отказва да поеме отговорност за състоянието на банката и повтаря, че никога не е бил уведомяван за проблеми в банката, а отговорността е на подуправителя, ръководещ "Банков надзор". "Разликата между управител и подуправител, между министър и зам.-министър е като между земята и небето", казва Искров.
На свой ред Борисов настоява Искров да подаде оставка заедно с шефа на банковия надзор Цветан Гунев. "Приятел си ми, знаеш, но държавата ми е по-мила в случая. Трябва да излезем пред обществото с ясно послание за виновните", казва той.
В хода на дискусията Михаил Миков пита какво значи "дупка" в банката, защото такъв термин не присъства в законодателството. "Дупка значи яма", репликира го Борисов.
Бойко Борисов обаче категорично настоява присъстващите да го защитят от публичните обвинения на тогавашния телевизионен водещ Николай Бареков. "Вижте какво казва сега Бареков - изпратил сигнал до Цацаров с искане да се извърши проверка на всички факти относно началния момент на източване на КТБ и връзката на Бойко Борисов с него. Г-н Местан, аз не мога оттук нататък да поема отговорност, че няма да си приказвам и няма да се защитавам. Или главният прокурор да излезе и да каже дали имаме, на базата на целия Консултативен съвет, ето тук и БНБ могат да кажат, финансовият министър е тук, премиерът е тук, да ме защитят, иначе аз ще се защитавам и не ме интересуват никакви други банки", казва той.
Протоколни факти
Стенограмата отразява протокола от консултативна среща на 14 юли 2014 г. на "Дондуков" 2, в която участва държавният глава Росен Плевнелиев, председателят на 42 Народно събрание Михаил Миков и премиерът Пламен Орешарски, лидерът на опозицията в 42 Народно събрание Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров заедно с двама от заместниците си, председателят на ДПС Лютви Местан, Атанас Мерджанов от Коалиция за България, вицепремиерът Зинаида Златанова, министърът на финансите Петър Чобанов и др. Този път освен политическите лидери присъства и главният прокурор Сотир Цацаров.
Срещата е организирана точно една седмица преди Пламен Орешарски да подаде оставка като министър-председател и да се даде ход на процедурата по предсрочни избори.
От стенограмата след въпрос на Лютви Местан става ясно, че воденият протокол е "изцяло секретен" (по обяснението на Росен Плевнелиев).
