Ако някой не е разбрал, тази схема отдавна не е само теоретична възможност. Приложението ѝ е в много напреднала фаза - срещу хора, чиято единствена „вина“ е, че с нещо пречат на властта. Коментар на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle.
Тази тема не е подходяща за Коледа и хич не се връзва с празничната атмосфера. Мнозина обаче не ѝ обръщат внимание и през останалата част от годината – защото изобщо не я забелязват, не им се вярва, или просто не искат да си развалят настроението. Тя обаче отдавна е тук. Първоначално тих и подмолен, напоследък процесът става все по-видим – правовата държава в България се изпразва от съдържание, гаранциите за правата на гражданите стават все по-фиктивни. Ето какво се случи само през последния месец на годината.
Презумпция за невиновност?
Вече е ясно: в България е напълно възможно имуществото ти да бъде отнето, без да си извършил каквото и да било закононарушение. Българският парламент тези дни прати презумпцията за невиновност по дяволите, като гласува, че: "Не съставлява законова пречка за отнемане на незаконно придобито имущество влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен". Казват, че така било в Европа. Да, в някои държави наказателното дело и гражданското дело по конфискация са разделени, но никъде не е възможна конфискация без влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление. Освен това при всички случаи са предвидени куп гаранции за правата на засегнатите. Българската т.нар. Антикорупционна комисия обаче е освободена от необходимостта да доказва каквато и да било връзка с незаконна дейност.
Казват, че така на престъпниците се отнема възможността да се измъкнат. Всъщност, прикриват некадърността на онези, които разследват и доказват престъпленията, и едновременно с това създават инструмент за репресия срещу всички останали. Схемата е проста: сигнал до прокуратурата (може и без него); обвинение; процедура по запор, проверка, иск в граждански съд и конфискация. Ако някой не е разбрал: тази схема отдавна не е само теоретична възможност или потенциална заплаха. Приложението ѝ е в много напреднала фаза спрямо хора, чиято единствена „вина“ е, че с нещо пречат на властта. При това инструментът на репресията има пълна свобода на действие: прокурорското обвинение може да е напълно измислено (няма значение, че после ще отпадне), а въпросната комисия оценява „необяснимото богатство“ напълно своеволно, без никакви стандарти и методика. Жертвите на репресията пък не разполагат с никакви надеждни гаранции и средства за защита.
Независим съд?
Ако някой си мисли, че все пак такава гаранция има и че накрая всичко опира до независимия съд, също не е доразбрал нещо. Първо, защото, като ти запорират сметките и имуществото, докато се стигне до съда, бизнесът ти може да фалира и животът ти да е съсипан. И второ, защото съвсем не е сигурно какво ще реши съдът. Практиката, например, вече е показала, че винаги някъде из страната се намира съд, който да реши каквото трябва. А на разположение на властта са и създадените миналата година специализирани съдилища. Как действат те, се видя ясно в последните дни. Първоинстанционен съд пуска под домашен арест кметицата на „Младост“ и нейната заместничка. Под диктовката на прокуратурата само няколко часа по-късно Апелативният съд ги връща без дори, както се оказва, да прочете делото и да види решението. Тоест, толкова е бързал, че на практика е отменил един формално несъществуващ акт.
Както е редно, Върховният касационен съд (ВКС) се опита да влезе в ролята си на последна преграда пред подобни безобразия. С тълкувателно решение той постанови, че няма как да има процедура по конфискация, ако станалото повод за нея наказателно дело бъде прекратено или ако подсъдимият бъде обявен за невиновен. За броени дни обаче законодателите заобиколиха това решение. А председателят на ВКС бе обвинен, че руши основите на правовата държава. Заради това пък, че съобразно правата и задълженията си разкри незаконните действия на апелативния спецсъд, мнозинството във Висшия съдебен съвет му назначи проверка за накърняване престижа на съдебната власт. Така систематичният психологически, медиен и институционален тормоз, на който председателят на ВКС е подложен отдавна, най-вероятно излиза на „финалната права“ към неговото програмирано отстраняване.
Към всичко това да добавим и няколко „по-дребни“ неща: бюрото за контрол на СРС окончателно бе превърнато от механизъм за защита на права в параван за тяхното нарушаване; въведени бяха „тайни арести“, включително на деца, които „не са послушни и добри“; въведеното преди векове четене на обвинителния акт в съдебната зала пък бе отменено.
България се движи към тотална и безконтролна власт
В края на 2018-та фактите са ясни, можем да спорим само за тяхното тълкуване. Според някои става дума за грешки на професионално непригодни хора с милиционерски манталитет. Манталитетът е безспорен, но тези хора са по-скоро подходящ обслужващ персонал в планомерно провеждан сценарий. Кой го пише и кой на кого дърпа конците, не е ясно. Ясно се вижда обаче участието и на законодателната, и на изпълнителната власт, и на прокуратурата, и на присъдружните им „медии“. Някои определят този сценарий като пълзяща диктатура. Напоследък обаче движението към тотална и безконтролна власт изглежда все по-ускорено.
Какво може да го спре? За ВКС и неговия председател вече стана дума. Такава е съдбата на всички честни хора в системата, които са подложени на клевети, натиск, сплашване. Или просто заобикаляни. Също като президентското вето, което дори не си струва да бъде споменавано. Както се видя тази година покрай решението му за Истанбулската конвенция, да се разчита и на Конституционния съд е излишно. На ЕС очевидно не му е до нас.
Остават гражданите. Колко от тях обаче изобщо забелязват и разбират какво става? На други пък още не им се вярва, че това е възможно, или просто не искат да си развалят настроението. Още по-малко по Коледа. И така, докато стане късно.
