Единодушно, на 30 юли Конституционният съд излезе с решение по дело номер 1 за 2020 г. по въпросите на главния прокурор Иван Гешев относно имунитета на президента и вицепрезидента. Това обаче вместо да изясни казуса дали те могат да бъдат разследвани, за какво и при какви условия, като че ли внесе допълнително объркване, дори се чуха гласове за необходимост от тълкуване на решението на КС.
"Решенията на Конституционния съд не се коментират, те се изпълняват, особено когато са ясни и еднозначни. Всеки, който използва Конституцията и законите за атака на други институции, ще си носи последиците", коментира президентът Румен Радев.
Това е едно добро решение на КС
"Вчерашното решение на Конституционния съд, което внесе яснота по въпроси, по които имаше дилеми в академичната мисъл и публично отстояваните юридически тези. Опровергани бяха, например, становищата, че президентът и вицепрезидентът не могат въобще да бъдат преследвани, т.е. че има институционална пречка за каквито и да е следствени действия. Опровергана беше и друга теза, застъпвана от колегите конституционалисти, че досега понятието „държавна измяна“ е тъждествено с наказателно-правното престъпление „измяна“. Това, което каза вчера КС, макар че мотивите трябва да се четат по–специализирано. За юристите решението е достатъчно ясно и това е едно добро решение на КС, защото то постави ясна рамка на въпроса – недосегаем ли е държавният глава и заедно с това каза: може да бъде разследван, но при две групи строги ограничения, от гледища запазване независимостта и авторитета на институцията на държавния глава. И те са на първо място по отношение на видовете деяние, за които може да се започне някакво разследване. Това са на първо място деяния, които не попадат в обхвата на понятието „държавна измяна“, за които може да се търси политическа отговорност – т.нар. импийчмънт от парламента с решение на КС, т.е. съдебната власт тук няма място в тази процедура. Вторият вид деяния са – извършени преди мандата и вече по време на мандата, които не са свързани със служебните задължения и не са покрити от функционалния имунитет. И важното уточнение тук обаче, че не може всякакви процесуални и извънпроцесуални действия да се водят, а само такива, казва КС, които засягат пряко личните права и свободи на президента, т.е. не може той да бъде арестуван, претърсвано жилището му, но се опровергават твърденията че едва ли не сградата има някаква конституционна защита, че едва ли не служителите в администрацията се ползват с нея. Решението на КС - това е ясна рамка, по която да работят институциите". Така Борислав Цеков - доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, коментира темата в БНТ.
Това не е добро решение
"За мен решението не е добро, защото част от въпросите бяха излишни. Тъй като, според мен, всеки, преминал през Юридическият факултет, може да си отговори на 4 от въпросите, а първите 2 въпроса, според мен, КС ги тълкува прекалено разширено и той, според мен, премина една тънка линия по отношение на законоустановеност на престъплението и наказанието. Да кажем, че „държавна измяна“ са всички престъпления срещу републиката е в противоречие с един от членовете в Основния ни закон, който казва, че престъплението трябва да е установено в закон. Законът е Наказателният кодекс. И след като там престъплението е „измяна“, ако се счита, че то не съвпада, нека НС да създаде престъплението „държавна измяна“. Това пък беше гледната точка на доц. Наталия Киселова - д-р по "Конституционно право" в СУ и преподавател в Катедра Конституционноправни въпроси в Алма Матер.
Какво следва от решението на КС?
Важно уточнение внесе проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедрата по наказателно-правни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бивш вицепремиер.
Имунитетът на президента и вицепрезидента има материално правно и процесусално-правно измерение, обясни проф. Панайотов. Материално правното измерение е, че те не носят никаква отговорност за действията от техните функции, освен за държавна измяна и нарушаване на Конституцията. Процесуално-правното измерение е за невъзможността срещу тях да бъде възбудено наказателно преследване. Трябва да е приключил мандатът на президента, за да може да се предприемат наказателно-процесуални действия, обясни проф. Панайотов.
Не би могло да се постави под съмнение засягането личността на президента, тъй като той изпълнява функцията на държавен глава, която е непрекъсваема, допълни още проф. Панайотов.
