Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Какво прозира от стенограмата за КТБ - хладен разум и политическа истерия

09 юни 2017, 20:10 часа • 12562 прочитания

Политически спорове относно бъдещето на кабинета "Орешарски" и решение какво да се прави по отношение на банковата система, която е в стресов период след фактическото затваряне на Корпоративна търговска банка (КТБ) – това показва стенограмата от КСНС при президента Росен Плевнелиев на 29 юни, 2014 година. Стенограмата обаче беше публикувана със заличени части от текста – според президента Румен Радев това са имена на банки и финансови институции, различни от КТБ.

Ролята на "най-сприхавия" - Бойко Борисов

По това време Бойко Борисов е в опозиция, след като ГЕРБ е най-голямата партия в парламента, но не успя да формира правителство заради липсата на коалиционно мнозинство. Фокусът на изказванията на сегашния премиер е в посока, че ГЕРБ ще подкрепи стабилността на финансовата система, но не и правителството "Орешарски", като му иска оставка. Той изрично пита дали има заръка да се теглят ударно държавни пари от различни банки, начело с КТБ, а тогавашният бъдещ лидер на БСП Михаил Миков се оплаква, че и червените не знаят какво прави ДАНС. Лютви Местан, като председател на ДПС по това време, също настоява да се изясни имало ли е ударно теглене на държавни средства. Гуверньорът на БНБ Иван Искров казва, че има изтеглени пари от държавата, но "незначителна част" – в размер на милиони, неясно колко обаче, защото числото е заличено. Милионите обаче били изтеглени "в последния ден"! А подуправителят на БНБ Калин Христов разкрива, че в КТБ е имало 740 млн. лева държавни пари, но според наредба, приета от служебното правителство на Марин Райков, не можеше повече 25% от средствата на държавно предприятие с баланс от над 3 млн. лева да се държат в една банка. Става обаче въпрос за нетна експозиция на предприятието, т.е. разликата между влога му в дадена банка и взетите от банката заеми от самото предприятие. Изчисленията се правят в левове. До деня на затваряне на КТБ обаче концентрацията вече била намалена, по думите на Христов: "... изходните условия бяха 740 млн. в КТБ, 47% на държавни - общо 740 млн. Като изтече 6-месечният срок, те вече бяха коригирани. Тоест, от 700 бяха спаднали, така че да няма концентрация".

В изкаванията си Борисов нарича ДАНС "смешници" и директно обвинява Росен Плевнелиев, че след като правителството на Орешарски мълчало 10 дни, сега държавният глава иска обединение. „Кажете кой прати ДАНС, кой прати прокурорите”, призовава лидерът на ГЕРБ, визирайки акцията в КТБ на прокуратурата от 13 юни. Борисов открито казва, че не вярва на ДАНС. Плевнелиев пък посочва, че има секретно писмо от ДАНС относно банковата атака, но не разкрива какво пише в него.

Банкова ваканция или не?

На практика вариантите са били два – пълно временно затваряне на банките или никакво затваряне на която и да е, но с мощна държавна подкрепа за всяка банка под натиск. И освен това - всякакви мерки да бъдат подкрепени от конкретни ангажименти за оставки на властта, за което най-силно настоява Бойко Борисов. В спора се стига дотам, че Михаил Миков казва, че ако е на мястото на Орешарски, ще си хвърли веднага оставката и ще каже "ходете си търсете пари за банките".

И Плевнелиев, и Станишев казват, че по показатели банковата ни система е силно ликвидна, като председателят на БСП настоява, че не може да се говори за повторение на 1996-1997 година. Йордан Цонев обаче посочва, че макар финансовата ни система да има пари в брой два-три пъти над средното ниво в ЕС, при масово теглене това количество няма да стигне. Идеята е, че ако няма затваряне на банки, това ще внесе успокоение и всъщност няма да се проверява дали парите в наличност ще стигнат при паническо теглене или не.

По думите на Плевнелиев се е очаквало молба за държавен заем още на 30 юни (понеделник) да подаде трета банка – след КТБ и Първа инвестиционна банка (ПИБ), а и че е възможно "още 2-3 банки" да сторят същото до края на понеделника. Припомняме, че на 30 юни ПИБ работеше нормално. А Иван Искров, тогавашният гуверньор на БНБ, изброява какво трябва да се направи в няколко точки: да се спре всякаква дестабилизираща информация да става публично достояние; да има наказания за слухове за банките като за криминални престъпления; публична подкрепа от всички за действията на БНБ; пълна държавна подкрепа с държавни средства за натиснати банки; незабавно уведомление на ЕК; мандат за правителството и БНБ да се преговаря за помощ от МВФ и ЕК.

Росен Плевнелиев предлага освен обявяване на пълна държавна подкрепа за банковата система, за дата за предсрочни избори да бъде обявен 5 октомври, а от 6 август да бъде назначено служебно правителство. Не по-късно от 22 юли пък кабинетът "Орешарски" трябва да е в оставка, защото "БНБ е дала обещания" и на 21 юли трябва да ги изпълни, по думите на тогавашния президент: "... за да може на 21 юли да имаме успешен старт и на най-проблемната банка". КТБ обаче не беше отворена отново, както БНБ първоначално обещаваше.

Бойко Борисов настоява задължително да има оставки моментално – или на цялото правителство, или смяна на министрите, като иска да се накажат виновените: "този, този и този". "Принесете жертва една - две глави заради спокойствието. Няма да Ви е проблем. Аз уволних 20 - 30 министри, не е страшно", са думите на Борисов.

Сергей Станишев е категорично против да се занимава МВФ със случая, защото това ще е лишаване от национален суверенитет. Той настоява в декларацията с мерки на държавата да се упомене, че валутният борд е стабилен, но това да бъде на второ място. Лидерът на БСП най-дълго не изразява съгласие да има предсрочни избори на 5 октомври, но в крайна сметка отстъпва, но при условие, че няма да се търси съставяне на ново правителство в рамките на 42-рото Народно събрание.

Лютви Местан не възразява да се посочи точна дата за оставката на кабинета "Орешарски", като част от процеса на успокоение. Най-често споменаваната дата е 21 юли, но Орешарски всъщност подаде оставка два дни по-късно.

Много интересно изказване прави тогавашният премиер Пламен Орешарски. Той е категоричен, че в декларацията за това какво да се прави няма да приеме да се запише, че вината за КТБ е изцяло на правителството му и заплашва, че ако това се случи, ще започне да говори публично против банковия надзор т.е. БНБ! Йордан Цонев също обявява, че е "абсолютно неприемливо" да се обвинява правителството на Орешарски.

А Николай Бареков иска в решението да се запише изрично, че "който желае, може да си тегли парите". Радан Кънев пък посочва, че след държавната подкрепа от страна на банките и че БНБ има достатъчно пари, по-образованите и разумните бързо ще разберат, че на трябва да теглят парите си, а на "другите" трябва да се каже, за да се успкоят: "Заповядайте, теглете". Лидерът на ДСБ също не приема дата за предсрочни избори 5 октомври, но е съгласен с нея, ако има точна дата за оставката на Орешарски.

Експертното мнение

Искров твърди, че КТБ е ударена, защото било по-лесно да се удари българска банка, без кредитор от последна инстанция Централната банка на Германия или Италия. Той казва изрично, че не знае кой стои зад атаката.

Според Искров на 20 юни, 2014 година сутринта (петък), от КТБ са изтеглени над 350 млн. лева. Искров казва и, че заради ситуацията му се наложило да намери двама квестори – служител на БНБ и "една госпожа, която сме ползвали при последната случка през 2005 година с Международната банка за търговия и развитие”. От КТБ казали в края на деня, че имат само 20-25 млн. лева, а за 23 юни са били заявени 30 млн. лева само безкасови плащания.

Още преди големите разисквания Плевнелиев предупреждава всички присъстващи да си мерят приказките при публични изявления.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес