Главният прокурор Иван Гешев възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) извършването на пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол от ресорните министерства, агенции и други държавни ведомства, съобщиха от прокуратурата.
Проверката трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор. ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение.
Ще се проверява как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на приватизационните договори и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри.
В обхвата на проверката трябва да бъде извършен анализ на одитните доклади на Сметната палата и какви действия са били предприети по изпълнението на дадените указания. Съобщението на прокуратурата може да прочетете ТУК.
В съобщението на прокуратурата не се казва дали ще се проверява и масовата приватизация или само касовата. Припомняме, че през 2017 г. Сотир Цацаров, като главен прокурор, също възложи на ДАНС такава проверка. Резултатите от нея ВИЖТЕ ТУК.
В България приватизацията беше касова и масова. Масовата (или бонова) приватизация по чешки модел се случи през 1996 – 1997 година с инвестиционни бонове. За продажба бяха предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14,58 % от общите активи на държавните предприятия или 22,08 % от подлежащите на приватизация активи. Собственици стават всички пълнолетни български граждани пожелали да участват в процеса. Те получават бонови книжки с номинал от 25 000 лева, или тогавашни USD 350. В 2017 простата средна стойност на придобитите от всяка бонова книжка активи в 28 приватизационни (сега инвестиционни фонда) е 190,87 лева или сегашни USD 113,61. Вследствие на това повсеместно обезценяване участниците в масовата приватизация са загубили интерес към придобитите от тях активи.
Касовата приватизация беше срещу реални пари. В нея по закон можеха да участват при равни условия всички физически и юридически лица. Първоначално право на преференциално участие е дадено на работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и други приравнени към тях пенсионирани работници и служители. През 1994 и 1995 преференции получават и лицата, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация. Така част от тях, които дотогава са участвали в стихийното комунистическо раздържавяване, се включват в работническо-мениджърска приватизация (РМД).
Всички държавни производствени активи са оценени към 31 декември 1995 г. от Световната банка (СБ) за 580 млрд. лева, или USD 8203.7 млн. Впоследствие с деноминацията на лева тази оценка става 580 млн. деноминирани лева.
През 2004 Националният статистически институт (НСИ) публикува отчет за приватизацията: „Общо за периода 1 януари 1993 – 31 декември 2004 г., от органите по чл. 3 от ЗППДОП, са раздържавени дълготрайни активи в размер на 333.2 млн. лв., което представлява 57,5% от 580-те млн. лв. активи на държавните предприятия и 87% от стойността на подлежащите на приватизация държавни активи (изчислени по метода на Световната банка по балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември 1995 година). НСИ отчете тогава, че за тези активи от 333.2 млн. лв. (които според оценката на СБ в края на 1995 са възлизали на USD 4713 млн.) са договорени плащания, поети и изплатени задължения за 8727.8 млн. лв., или USD 5780 млн. според курса на лева към щатския долара, използван от НСИ.
Към 31 декември 2016 Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) публикува отчет, според който: „Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. лева по балансова стойност към 31 декември 1995 г.).“ … „Продадени са дялове и акции от 5278 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2339 обособени части. Извършени са 4253 продажби на миноритарни пакети и 20 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на USD 12 552 млн., включително USD 6502 млн. договорени плащания по сделките, USD 1192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, USD 4857 млн. поети ангажименти за инвестиции".АПСК отчита, че са приватизирани активи за 384.6 млн. лева, които според оценката на СБ от 1995 са били USD 5440 млн. срещу което са получени плащания и са поетите или изплатени задължения за USD 7694 млн.
Ето кои агенции и министерства следва да провери прокуратурата за период от почти 28 години: Агенцията за приватизация (след 2009 – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол); всички министерства и общински съвети. Според отчетите на НСИ до 2004 купувачите по вид са: приватизационни фондове, 162 чуждестранни лица, 1436 работническо мениджърски дружества, 530 РМД на работници и служители и други лица с преференции, 614 наематели и арендатори с договори отпреди 1993 и 2432 други.
