Кметовете ще могат да сключват договори с частни охранителни фирми, които да се грижат за сигурността на цели населени места. Това става възможно, след като парламентът прие на второ четене изцяло новия Закон за частната охранителна дейност.
Със закона се въвежда нов лиценз, който ще се дава за "охрана на урбанизирани територии". Охраната ще включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули.
В момента практиката е кметовете на по-малките населени места да подписват договори с частни охранителни фирми за училища, охрана на паркове, на водоеми, отделни общински сгради и др. В големите градове като например София, Варна, Пловдив има и общински полиции. Те са подразделения към МВР, като областните дирекции на вътрешните работи сключват договори с кметовете за поемане на определени дейности по сигурността. Полицаите получават заплатите си от МВР, подчиняват се на вътрешния министър, но изпълняват и заложените в договора задължения, за които общината плаща определена сума на МВР. Вероятно след приемането на закона много населени места ще предпочетат частната охрана, защото обикновено полицията по места е крайно недостатъчна.
БСП подложи на силна критика тези текстове от закона, защото така се дава възможност за приватизация на дейност, която е в прерогативите на МВР. Отделно от това законът давал възможност за дублиране на дейности и за допълнително финансово натоварване на общините. Според социалистите се създава поредната "корупционна среда", като се дава възможност за провеждането на обществени поръчки за охрана. Според БСП целта на управляващите е да бъде премахната конкуренцията в частната охранителна дейност в полза на фирмите, близки до ГЕРБ, пише Сега.
Управляващите отхвърлиха обвиненията и дадоха пример с видеонаблюдение - всеки кмет на община, който прецени, че има възможност или нужда, ще може на законово основание да сключи договори за осъществяване на тази дейност. Законът обаче не говори само за видеонаблюдение, а и за контрол, мобилни екипи, патрули, реакция. На практика новият закон поставя под въпрос смисъла от съществуването на части от МВР като патрулиращите полицаи например.
Според закона охранителите имат право да носят огнестрелно оръжие, да използват физическа сила, помощни и технически средства. Частните охранители обаче ще могат да задържат дадено лице само докато дойде полиция, която да предприеме съответните процесуални действия. Така на практика гражданите и фирмите ще плащат два пъти за едно и също нещо чрез данъците си, тъй като в едно населено място ще има едновременно частна охрана и полиция. Отделно мнозина охраняват офисите си и жилищата си с различни средства, за които също плащат. А само бюджетът на МВР всяка година е над 1 млрд. лв.
Неслучайно бизнесът многократно се е обявявал срещу отпускането на пари на МВР, ако не се направят нужните реформи, за да стане полицията ефективна. "Година след година всички наблюдаваме постоянния натиск за увеличаване на разходите за сектор "Сигурност". Пак година след година ние не забелязваме подобряване на усещането на гражданите за гаранции за собствената им сигурност или за защитата на тяхното имущество", написаха преди дни от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по повод обещанията на премиера Бойко Борисов да даде още 100 млн. лв. за полицейски заплати. "Реалната икономика е принудена да издържа, образно казано, още едно МВР в лицето на частните охранителни фирми, които охраняват собствеността на предприятията. И преди, и сега по парадоксален начин частните охранители се справят по-добре със задачите си при много по-ниско заплащане на служителите им, които изобщо нямат привилегиите на служителите на МВР", отбелязва още бизнесът.
