Ако се беше свършило само с апартамента на Цветанов, добре. Но се оказа, че като него са още много – със сделки извън всякакъв пазарен разум и дори под данъчна оценка в някои случаи, което подсили обществените подозрения и настроения, че говорим за измами.
Другите герои
По ред на номерата, първа след Цветан Цветанов в скандала изгърмя правосъдният министър Цецка Цачева. Тя отрече, че като Цветанов е взела жилище 4 пъти по-евтино от обичайното и обясни, че всъщност действала на груб строеж. Само че документи, публикувани от АФК, показаха друго и поставиха най-вече въпроса защо в нотариалния акт на имота липсват допълнителни плащания, както казваше Цачева. Съответно самата Цачева обяви, че иска проверка, а bTV демонстрира, че жилището е също 4 пъти по-евтино от обичайното.
Следващият в редицата се оказа бившият министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. И там цената отиваше на 4 пъти по-евтино от обичайното. Рашидов обаче не се втурна да си чисти името чрез искане за проверки, а тръгна да се брани на принципа "а вие защо биете негрите" – с искане всеки с влияние върху обществото да декларира всичко и с мерак да променя медийния закон, за да няма петнене на имидж.
Появи се и кумичката на Цветанов – зам.-спортният министър Ваня Колева. "Понеже говорите за заместник-министъра на спорта, мога да кажа, че доколкото знам нейният съпруг е осми на световното по колоездене преди 20-30 години", защити я Цветанов за доходите ѝ. След това със съмнително изгодни сделки се наредиха зам.-енергийният министър Красимир Първанов, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков, както и членът на ВСС, избран от ГЕРБ, Гергана Мутафова. Първанов обясни, че купил апартамента си на груб строеж. Освен това той му е второ жилище от "Артекс", и затова цената е малко над 600 евро на квадрат.
Нещата не спряха дотук – изплува и Валери Симеонов, но той не видя нищо нередно и уточни, че купил земя на цена, по-висока от пазарната, за да няма спекулации. Но bTV извади данни, че строеж на сграда е правен от близка до Симеонов фирма, а земята е общинска и е продадена на "СКАТ" ООД, докато лидерът на НФСБ е председател на Общинския съвет в Бургас. После, собствеността е прехвърлена на "СКАТ ТВ" ООД, а тя предоставя на Източноевропейски строителен холдинг, представляван от Мартин Дяков, право на строеж за жилищна сграда върху парцела, като "СКАТ ТВ" запазва 38% от собствеността в бъдещия блок. И въпросът дали оценката на имота е правена под давление на Симеонов или не стана още по-актуален предвид противоречащи си негови твърдения през годините.
Коалиционният партньор на Симеонов – Красимир Каракачанов, също не закъсня да се представи в сагата. И тук нещата не изглеждаха много прости, както и много чисти – въпросът беше с терасата на Каракачанов и дали той не е обсебил квадрати, които са за общо ползване. А заради липсата на конкретни методически указания от КПКОНПИ за попълването на имуществената декларация като лице на публичен пост (бел. ред. - това беше публичната защита на ВМРО за случая), не стана ясно и каква точно е цената на апартамента, който е мезонет на два етажа. Съответно – започна поредната проверка!
От властимащите цъфнаха още – екоминистърът Нено Димов, главният архитект на София Здравко Здравков и зам.-кметът на София Ирина Савина. Всичките се оказаха с по-евтини апартаменти и имоти от логичната за пазара цена. При Савина беше фрапиращо - по декларация си е купила апартамент за 175 000 лева, обаче данъчната му оценка е ... 25 300 лева и сделката е регистрирана на тази сума. Проверка за укриване на данъци и пране на пари срещу Савина няма!
Не останаха назад и хора като братът на еврокомисаря Мария Габриел Борис - с поредица от съмнително изгодни за него сделки в затворения комплекс "Дианабад Резидънс" на ул. "Пимен Зографски" в кв. "Дианабад". И още – депутатът от ГЕРБ Пламен Тачев, който си вдигнал остъклена постройка на покрива на притежавана от него сграда, кметът на район "Витоша" в София Теодор Петков, замесен в покупко-продажби на имоти чрез родителите си - купува евтино имоти от общинско дружество в ликвидация, в което работи майка му и продава на далеч по-високи цени. Премиерът Бойко Борисов каза по въпроса – отговорните институции да работят. Последствията - Петков пак е районен кмет, като зам.-председател на СДС, а за разследване срещу него официална информация няма, може би с оправданието като давност.
Голяма драма стана покрай министъра на туризма Николина Ангелкова. Валери Симеонов, който отдавна не я понася, насочи вниманието към нея. Първоначално, вниманието беше насочено към ул. "Бърдарица" 2 в столичния квартал "Овча купел", какво пише в имотната ѝ декларация и какво е платено. Ангелкова призна, че се объркала и с декларираната цена за апартамента си, обаче всичко като данъци било платено на по-високата обявена цена. Последва сигнал до прокуратурата - за това как Ангелкова купила определени имоти, има ли съответствие или несъответствие между пазарна цена и цена на придобиване, както и какъв е произходът на средствата за придобиването на тези имоти. Предвид множественото число на думичката "имоти", бързо се изясни, че се има предвид и имот в кв."Драгалевци". Обяснението на министъра беше, че има имот там, но още не е дошло време да го декларира по закон. Появи се обаче още един имот – къща, за която Ангелкова обяви, че е на родителите на съпруга ѝ, и отказа да говори повече публично по темата. Останаха обаче въпроси за въпросната къща, заради снимки, излезли преди години в агенция ПИК: 1. Има ли във въпросния имот морени? 2. Ако има, как са се озовали там? 3. Законно ли е да има такива природни образувания ("недървопроизводителни" по смисъла на Закона за горите) в частен имот? 4. Как законно може да бъдат сложени морени в частен имот - по смисъла на кой закон и/или наредба има процедура, каква точно е процедурата, плаща ли се някакво обезщетение за такова нещо? Отговор няма, интерес да се търси такъв от отговорните държавни органи – също.
За да не излезе, че само хора от властта са на прицел, прокуратурата се фокусира върху депутата от БСП Крум Зарков – с какви пари си е купил имот на бул. "Дондуков" в София. Колегата му Валери Жаблянов също влезе в кюпа – заради вилата му и дали незаконно не я е декларирал. Неговото обяснение е, че когато е трябвало да подаде декларация за пръв път пред КПКОНПИ, вилата все още не била достроена. Не се размина и на колежката им Елена Йончева – срещу нея тръгна проверка заради имоти на морето и по-точно къщи за гости. По тази тема обаче тепърва имаше по-голям скандал, с повече последствия – защото поне засега за проверката на Йончева не се чува нищо.
Скандалът с марка "къщи за гости" беше с името на зам.-икономическия министър Александър Манолев. По-точно - построил си къща за гости, но само за отбрани, а не както трябва да е по финансирания с евросредства проект – по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Този скандал получи името "Вилагейт", а в него влезе и кметът на Сандански Кирил Котев заради водопровод, прокаран до свързван с него хотел на име "Перун", както и до къщата на Манолев. Бързо-бързо още действащият тогава земеделски министър Румен Порожанов призна, че къщата на Манолев не е проверявана след като е заработила, защото къщи за гости се проверявали само по сигнали, не по желание на отговорните органи! Но този път скандалът прерасна в нещо повече – ще научите в какво, когато обърнем внимание на последствията!
Последствия
Далеч не такива, каквито мнозина считат, че трябваше да има – а именно, бързи разследвания и съд за укриване на данъци и евентуална търговия с влияние при всяка имотна сделка, направена на съмнително ниска цена с лице, което има някаква власт – депутат, министър, зам.-министър, зам.-кмет, роднина на човек на важен публичен пост.
Най-зле се развиха нещата за Александър Манолев – той подаде оставка и беше обвинен в престъпление, засягащо финансовите интереси на ЕС, съответно, изправен на съд. Само че, видно от обвинението, тук ставаше въпрос пряко за евросредства т.е. нещо, за което ЕС директно щеше да се заинтересува. В другите изброени по-горе случаи не беше така и последствията засега са само имиджови, ако изобщо ги имаше - поне дотук, тъй като има някои действащи разследвания, но нито едно ново обвинение.
Оставка даде и земеделският министър Румен Порожанов. Срещу него бяха подадени два сигнала за корупция. Прокуратурата започна разследване - дали е мамил като министър и като директор на Държавен фонд "Земеделие" и отговорен за ПРСР. Бързо се появи информация, че Порожанов забравил да декларира имоти на жена си, което е трябвало да стори, но според земеделското министерство декларацията е редактирана от КПКОНПИ преди да бъде публикувана, а Порожанов подал документ, в който вписал сделките на жена си - Веска.
Иначе, първа по хронологичен ред оставка подаде Цецка Цачева. Тя не се върна и в парламента, а посочи, че се отказва от мястото на правосъден министър, защото не е направила нещо както трябва. Това "нещо" явно не се оказа достатъчно Цачева да има съдбата на Манолев т.е. да бъде изправена пред съда.
Последва оставката на кумичката на Цветанов – Ваня Колева. Зам.-енергийният министър Красимир Първанов също си отиде, преди да дойде ред и на самия Цветанов – оставка, гарнирана с пресконференция в Народното събрание в стил "тръгвам си, защото ме хванахте, не защото съм виновен". Цветанов опита да остане в парламента като нещатен сътрудник, но Бойко Борисов пресече тези мераци и Цветанов се отказа.
Оставки подадоха още Томи Николов, зам.-областен управител на София - заради имотна сделка на скандално ниска цена, както и депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев - заради имотните последици от скандала "Кумгейт". "Кумгейт" избухна, защото излезе информация, че Добрев е помагал на определени свои роднини и приятели да заемат общински постове в Хасково и да реализират солидни обществени поръчки. Тези хора пък си купували евтини апартаменти в София, в една и съща кооперация в "Манастирски ливади". Два апартамента и три гаража са продадени на фирма "Иконус – икономически консултации и услуги", която е еднолична собственост на майката на Делян Добрев – Златка Стойкова Добрева. Цената вече е двойна, а въпросът е дали хем продавачите не правят 100% печалба, хем майката на Добрев не отчита фирмен разход. Прокуратурата и КПКОНПИ не са съобщили публично да са се заинтересували от отговора на този въпрос.
Проверяващите
Защо отговорните органи досега успяха да повдигнат само едно обвинение заради "Апартаментгейт", и то на човек, при който става дума за злоупотреба с евросредства? Отговорът може би се крие в прословутото: "Това е обща част, но не е предназначено за общо ползване". Така бившият вече шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев обясни как така не е декларирал тераса от 186 квадрата, която само той ползва, а би трябвало да е обща част на етажната собственост.
Всичко за терасата цъфна безпощадно ясно след кадри от дрон. Оказа се още, че Георгиев е ипотекирал терасата, за която твърдеше, че е обща част на етажната собственост, и всъщност, първоначално увърташе за конкретния имот. Когато обаче излезе информацията за ипотеката, Георгиев тотално мина в отбрана и обясни, че не се маха от КПКОНПИ, защото още нямало сигнал срещу него – такива обаче не закъсняха. Освен всичко друго на терасата се оказа, че има и строено без документи, а Община "Слатина" поиска два построени навеса да бъдат премахнати. Георгиев обжалва, а изключително скандално актът за събарянето беше спрян от шефа на строителния контрол в Столичната община арх. Влади Калинов, който набързо си тръгна от поста. После беше потвърдено и, че навесите на Георгиев са незаконни, а той самият се съгласи да ги бута.
Георгиев, обаче, доста дълго време след избухването на скандала продължи да е начело на КПКОНПИ. И причината беше в законовия механизъм за избора и свалянето му – по закон, освен ако сам не поиска да си тръгне, той можеше да бъде свален само с единодушно решение на останалите членове на КПКОНПИ, които обаче са избирани по негово предложение. Показателно е, че заместникът му Антон Славчев се оказа с още по-голяма тераса – 244 квадрата срещу "само" 186 кв.м на Георгиев, от което не последва нищо за Славчев (известен и като един от хората, занимавали се в миналото с покойния отдавна Косьо Самоковеца). Затова се наложи Бойко Борисов да посъветва Георгиев да отиед в отпуск, докато го проверяват. И логично накрая Георгиев подаде оставка. Тя беше гласувана от парламента, без Георгиев да бъде изслушан в пленарна зала, макар да дойде, и без официално да обясни пред депутатите защо си подава оставката. Георгиев поиска да бъде върнат на работа като прокурор и това беше сторено набързо и със задна дата от ВСС. Но в крайна сметка му беше измислена по-сладка служба от правителството – почетен консул във Валенсия, нищо, че от испански език отбира далеч по-малко, отколкото от квадратури на общи части за частно ползване. А виновникът за службата на Георгиев – Бойко Борисов, приключи темата с "не мога да търпя да ми задавате този въпрос", след като каза, че лично поставил ултиматум на Георгиев да си събори нещата по терасата – иначе кой знае дали щеше. За капак при избора на наследник на Георгиев беше решено да няма предварителна проверка на имуществото му – защото човекът още нямало да е заел поста, т.е. няма да е субект на изискването да бъде декларирано публично и проверено имуществото му. Е, наследник на Георгиев стана досегашният главен прокурор Сотир Цацаров!
И като стана въпрос за Цацаров, оказа се, че и той има какво имотно да коментира – вила в летовището "Св. Константин" над град Пещера. И там цената изглежда удивително изгодна – за Цацаров. Покрай тази история изплува и още една - как, според Елисавета Панова, съпругата на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, самият Цацаров преди време се уличил и то пред съда, че си купил овощна градина за 61 000 евро, но я изповядва за 1000 лева. Панова също влезе в "Апартаментгейт", но по доста спорен начин – за сделка, правена преди изобщо да познава Лозан Панов и при право на строеж.
Освен Цацаров, следващият главен прокурор Иван Гешев също се появи в "Апартаментгейт" – не лично, а заради имотни сделки на баща му Стоимен и жена му Детелина Ханчева. Историята за тези сделки можете да си припомните в обзора за избора на новия главен прокурор.
На този фон изпъкна и синът на ръководителя на Следствието Борислав Сарафов – Боби. Оказа се, че на 21 години той може да даде над половин милион лева за апартамент, ателие и гараж в луксозния комплекс "Еделвайс" в престижния столичен квартал "Бояна". Нищо нередно, според НАП, но в ревизията се оказа, че не влизат две от трите имотни сделки - защото са от 2019 година и срокът за деклариране още не е изтекъл. Какво ще стане след като изтече, само НАП евентуално знае!
Съответно, стои си въпросът дали при такива съмнения за имотната честност на проверяващите можем да очакваме повече от гледна точка съд и присъда за "Апартаментгейт"? Защото например по темата "къщи за тъщи" се оказа, че много от тях са продадени и препродадени, а след изтичането на задължителния по договор мониторингов период, бенефициентът по проекта или лицето, което се е възползвало от средствата, може да прави с имота си каквото поиска. Иначе казано, ако за 5 години от построяването на къщата за гости тя е функционирала като такава, а бенефициентите са си изпълнявали бизнесплана, на шестата година са в пълното си право да продадат къщата, да я подарят на тъщата или ако поискат, да я направят на бардак или да я подпалят. Съответно само прокуратурата може да види дали преди 2014 година е имало нещо нередно! Ръководителят на ДФЗ Васил Грудев потвърди косвено, че не всички измами с къщи за гости ще бъдат хванати от самия фонд – заради изтичане на давността за следене по бизнесплана.
Показателно за надеждите за съд е и друго – че за Бойко Борисов оставките заради "Апартаментгейт" са достатъчни. Прокуратурата пък дълго време не коментира ще разследва ли за укриване на доходи и данъци плюс търговия с влияние по "Апартаментгейт". Чак в самия край на годината новият главен прокурор Иван Гешев каза, че има над 15 разследвания по "Апартаментгейт", без да уточнява кой точно е разследван и за какво. А свиканият от президента Румен Радев КСНС не излезе с единодушна позиция за сагата. И след като КПКОНПИ дори не е дала точни указания как да си пишеш декларацията за имущество като си премиер, президент, депутат, министър и т.н. (не е задължително да се декларира "разгърната застроена площ в кв. метри"), след като общинските власти се оправдават, че заподозреният за нарушение трябва да ги пусне да го проверяват, тогава кой вярва, че някой друг извън данъкоплатците т.е. всички ние ще плати сметката?
