Няма македонски език. Тази категорична позиция изрази събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН).
От БАН обявиха официално позиция заради становище на събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). БАН уточнява, че преди около седмица (3 декември) МАНИ е приела "Харта за македонския език". В нея имало "конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като "македонски".
Според БАН обаче тази харта не отговаря на научната истина. Становища за това са изказали три института на БАН - Института за български език, Кирило-методиевския научен център и Института за исторически изследвания. Техните становища имат и индивидуалната подкрепа на членове на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК).
В своето становище Института за български език на БАН е категоричен: "Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население различно от българското, нито различен език от българския". И че новата македонска харта е "пореден опит" за подмяна на лингивстичната и историческата истина.
Кирило-методиевския научен център пък казва в своето становище, че проблемът с македонския език се е появил заради сръбската пропаганда през 60-те и 70-те години на XX век. Един от първите използвал „македонски” вместо „български” за определяне характера на славяноезичното население в земите на дн. Северна Македония, е попадналият под силно сръбско влияние Георги Пулевски, посочват учените. "Така сред научно признатите факти, че "генеалошки, македонскиот jазик потекнува од идноевропското jазично семеjство и ѝ припаг’а на групата на словенски jазици, во подгрупата jужнословенски" липсва уточнението, че става дума за българската група южнославянски диалекти, за разлика от сръбската група", уточняват експертите.
Нормата на македонския език е изкована набързо (1944–1945), за няколко месеца, върху основата на местни диалекти, за които се е смятало, че са достатъчно (географски) отдалечени от българия и съответно – достатъчно далеч от българския книжовен език, казва в своето официално становище Институтът за исторически изследвания.
"Напълно погрешно е да се говори за македонски диалект, защото в географската област Македония съществуват множество диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, така и към източните български говори и образуват с тях непрекъснат диалектен континуум, споделят общи особености и имат общо историческо развитие от Средновековието до наши дни. Тъкмо затова книжовниците и дейците на Българското възраждане в Македония наричат езика си „простейши (т.е. народен, разбираем) езикбългарски”–като Йоаким Кърчовски, „препростейши и некнижни език български от Долна Мизия” –като Кирил Пейчинович. Не друг език, а точно българският език на македонско „наречие, по-вразумително за македонските българи”–като Кузман Шапкарев. Главното характерно качество на общия ни език е неговата аналитичност – сред всички останали славянски езици единствено българският е аналитичен. Като славянски език единствено българският, вкл. диалектите в Македония, притежава членна (задпоставна) форма, единствено той е загубил някога развитата си падежна система, единствено той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и глаголи с частиците по-(+думата) и най-(+думата), единствено той има двойно лично местоимение и пр.", добавят експертите.
БАН и САЧК считат изразената в обсъждания документ позиция на Събранието на Македонската академия за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. В този смисъл и позицията на БАН остава единодушна и непроменена - официалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. САЧК ще акцентира върху този научен факт с поредица от събития, които да получат широка обществена и медийна разгласа не само у нас, но и в чужбина. Фактите изискват специално внимание, поради което за становището на БАН ще бъдат официално уведомени както Народното събрание, така и висшите държавни институции.
