Бившият капитан на Лудогорец, Светослав Дяков, даде ексклузивно интервю за сайта Efir bet. Халфът се върна към някои от незабравимите си моменти със „зелената“ фланелка и призна, че нито един от играчите, които са започвали проекта през 2011-та година не си е представял да бъдат постиганати подобни грандиозни за български клуб успехи. Той пожела тези представяния на разградчани да продължават и за бъдеще.
Дяков говори и за настоящия си клуб – Пирин Благоевград, откъдето всъщност е тръгнал и неговият път в професионалния футбол. Дяков подчерта, че е изключително щастлив отново да е част от състава на „орлетата“ и че за него и съотборниците му първостепенна цел ще е да върнат хората на стадиона.
Здравей, Светльо! Сезонът започна с минимална загуба за Пирин, но ти и съотборниците ти бяхте близо до постигането на добър резултат. В кои аспекти трябва да се подобрите в следващите мачове?
Смятам, че ако искаме да постигаме добри резултати, то е необходимо да надградим във всеки един аспект. В Пирин има много добри футболисти, опитни, които могат да играят футбол. Затова е нужно да си повярваме и да се адаптираме още малко към efbet Лига. Вярвам, че с напредването на сезона ще ставаме все по-добри.
По-лесно ли е нагаждането на Пирин към елита, имайки предвид, че в отбора сте се събрали играчи с безброй много мачове в родния елит?
Предимство е за нас, определено. Имаме няколко човека, които имат много сериозен международен опит, не само в България, така че би трябвало да е по-лесно за нас. Трябва да си припомним обаче, че въпреки всичко Пирин е новак в елита, но това е състав, който винаги трябва да е сред най-добрите. Това е футболен град и трябва да върнем реномето, че на този стадион се играе много трудно.
Какви са целите, които си поставяте в съблекалнята за сезона?
Целите са да играем добър футбол и да затрудним всеки един съперник, без значение от името. Има отбори с по-сериозни състави и бюджети спрямо нашия, но целта ни е да показваме добра игра във всеки мач и да виждат хората традиционния хъс и агресия, който е типичен за нашия край. За мен лично ще е важно да върнем хората на стадиона, тъй като Благоевград е футболен град и трябва да помогнем с какво можем.
Събрали сте се много местни момчета. Ще помогне ли това в още по-голяма степен за връщането на привържениците на трибуните?
Надявам се. Хората трябва да оценят, че в Пирин сега са се събрали сериозни фигури, които искат последните им години да преминат като част от този отбор, откъдето са тръгнали. Ние сме тук с една цел – да играем добър футбол и да помогнем с каквото можем. Всичко, което зависи от нас, ще го направим и с помощта на всички Пирин ще изглежда по добър начин.
Какво е чувството отново да си част от отбора, от който започна кариерата ти?
Честно казано съм много щастлив. Не е тайна, че играя една от последните си години активен футбол и се радвам, че се върнах. Ще се направя каквото зависи от мен, за да помогна на клуба, който ме направи футболист. Абсолютно безрезервно и с цялото си сърце ще помагам и съм сигурен, че за Пирин престоят добри времена.
Ти си постигнал общо взето всичко в родното първенство, което може да се постигне. Мислил ли си вече за живота след активния футбол?
Със сигурност ще остана в сферата на футбола, тъй като съм силен в това, познавам си качествата и характера. Доволен съм от постигнатото, имах невероятния късмет да бъда част от един страхотен отбор, който години наред мачкаше всичко в България и представяше достойно страната ни в Европа. Изиграл съм страхотни мачове.
Сега обаче е време да помогна на по-млади футболисти, които да стигнат и още по-високо от мен, за да продължим футболната линия. Надявам се, че в Пирин ще излязат няколко футболисти, които да ни радват.
Няма как да не те върна и към десетте години в Лудогорец. Вярваше ли самият ти през 2011-та година, че десетилетие по-късно този отбор ще постигне всички тези успехи?
Със сигурност не съм си представял, че ще се случи и ако някои от момчетата, които бяхме в началото, каже нещо друго, то ще излъже. Всички бяхме хора със сърца и опит, това са две много важни неща в днешния футбол. Никой обаче не си представяше, че ще постигнем подобни неща. Бях част от една голяма приказка и когато се обърна назад мога само да се усмихвам на постигнатото.
Сега обаче вече имам нов клуб, част съм от нов проект, за да може Пирин да върви нагоре и да радва хората. Футболът е феномен и основната му цел е да забавлява и да радва хората.
Кой е най-красивият ти спомен с фланелката на Лудогорец?
Вече около два месеца не съм в клуба, но невероятните спомени наистина са безброй – в първенството, в Европа и т.н. Като погледна срещу какви футболисти и отбори сме излизали и сме се представяли достойно, играли сме пред пълни трибуни и емоциите бяха страхотни. Не мога да посоча само един спомен, наистина. Аз дадох много на Лудогорец, той ми даде много на мен. Пожелавам само хубави моменти на клуба, той го заслужава!
Колко трудно е за един хегемон като Лудогорец да задържи нивото си и пречи ли българската действителност да се достигне до дори по-високо ниво?
Колкото и да не искам да го кажа, българската действителност пречи понякога, да. Няма реална конкуренция, с която да си свериш часовника. Това със сигурност не е добре за Лудогорец, а и за другите отбори. Трябва да се опитаме да вдигнем още малко нивото, тъй като в Европа нещата са много различни. Трябва много работа, за да ги стигнем.
Много е трудно да се излезе от българския шампионат и да се играят европейски мачове, но Лудогорец продължава да го прави, което е радващо. Това е моментът, за да пожелая успех на всички български отбори в евротурнирите – пожелавам им всичко най-добро!
През този сезон има нов европейски клубен турнир – Лигата на конференциите. Смяташ ли, че това е поредната крачка към затварянето на пътя на клубове от държави като нашата към пробив в ШЛ или Лига Европа?
Така си е, няма две мнения по темата. Опитват се да разделят по-богатите клубове от останалите и за тези от Източна Европа става все по-трудно да се влезе в Шампионската лига и Лига Европа. Преди се преминаваха по 3 съперника, за да се играе в ШЛ, вече са 4. Нашите отбори от второ място надолу нямат право да участват в Лига Европа. За съжаление такива са реалностите и трябва да се съобразим с тях.
Ти имаш вече почти 20 сезона като професионален футболист у нас. Как би оценил цялостно нивото на футбола ни сега, в сравнение с първите години от кариерата си?
Не знам дали ще бъда докрай обективен в това сравнение. Никога не съм обичал да връщам лентата по този начин назад, но като че ли имаше повече характери преди. Не, че сега ги няма, но е по-малък броят. Когато навлизах в професионалния футбол конкуренцията беше далеч по-голяма, докато сега не е така. Надявам се повече деца да спортуват, да станат от компютрите и таблетите, защото иначе нищо добро не ни чака.
Виждаме все повече тимове, които започват да залагат на млади български кадри. Смяташ ли, че тази тенденция ще продължи и след като пандемията поотмине?
Аз се надявам наистина. Това е единствената полза от тази пандемия. Нямам нищо против чужденците, но бидейки такива те трябва да доказват, че са по-добри от родния футболист, защото ако има български играч на подобно ниво, то няма смисъл да привличаш чужденец, който е по-скъпоплатен. Има български футболисти, които заслужават шанс, независимо млади, стари или на средна възраст. Надявам все повече българи да играят, а пък и те да оправдават доверието на хората над тях.
Има ли развитие в работата на юношеските школи?
Честно казано нямам поглед в детайл относно детско-юношеския футбол. Действително напоследък има млади момчета, които правят трансфери зад граница, но много от тях се връщат след това. Не знам дали е добре за тях да излизат толкова рано. Темата с юношеския футбол ми е доста далечна и не мога да коментирам в детайли. И там е нужна още работа обаче.
В последните години сякаш виждаме един скок в представянията на юношеските ни гарнитури, съответно и трансфери зад граница, като и сам спомена. Оптимист ли си, че идващото поколение отново ще вдигне класата на националния ни тим?
Аз винаги съм оптимист, защото такъв ми е характерът. Трудно ще е, ясно е, че нямаме световни звезди, но с оглед на това, с което разполагаме, трябва да сме по-задружни. Според мен лично има още доста работа пред националния отбор. Там трябва да играят най-добрите играчи на страната, тъй като България не разполага с възможността да зачерква добър футболист заради възрастта му. Мисля, че има много резерви и там.
И за финал, Светльо – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на 2021-а година?
Пожелавам си това, което си пожелавам абсолютно всеки път – здраве за мен и моите близки, това е най-важното в личен план. В професионален план се надявам да направим една добра година с Пирин, да зарадваме хората в Благоевград, които изстрадаха много през последните години. Ако успеем да сторим това и да ги върнем по трибуните, то няма да има по-голяма оценка за нашата работа.
