Вратарят на Спортист Своге, Стефано Кунчев, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет. Бившият страж на Левски сподели за наблюденията си около реалността във Втора Лига, както и мнението си за младите играчи у нас. Той смята, че повечето прекалено много са се втренчили в идеята за бързо забогатяване от футбола, вместо да се отдадат изцяло на спорта.
Той се върна назад и към краткия си престой в Левски, заявявайки, че не съжалява за нищо, но и че вероятно именно времето на „Герена“ го е накарало да излезе от българската действителност за известно време. В момента Кунчев кара курсовете си за треньор, допълвайки, че се една от целите му е именно да се занимава активно с треньорство след края на игралните дни.
Здравей, Стефано! Сезонът във Втора Лига е в разгара си вече. Как оценяваш представянето на Спортист Своге засега?
Бих казал, че засега се представяме на доста солидно ниво, особено с оглед на факта, че през този сезон градим, на практика, изцяло нов отбор в сравнение с миналогодишния. Навлязохме в добър ритъм, младите момчета също правят много добро впечатление и това ни помага да се държим на сравнително малка дистанция от челните места. Надявам се да продължим така и занапред.
Претърпяхте тежка загуба в последния мач, но преди това бяхте спечелили 6 мача от 7. Има ли цел пред вас да атакувате и челните 4 позиции?
Ами не бих казал директно, че имаме поставена цел за топ 4. Нямахме подобна цел и през миналия сезон, но се опитваме да сме максимално конкурентноспособни. Вярвам, че всеки един в нашата съблекалня има желание да се представя максимално добре, за да бъде и забелязан.
През този сезон във Втора Лига отборите бяха увеличени, като се очаква догодина да последва и още едно увеличение на бройката. Помага ли това за атракцията и качеството, или по-скоро пречи?
Да, мисля, че самият процес по увеличаването на отборите и мачовете не е лош, но изкуственото създаване и интегриране на дублиращи отбори в лигата се отразява негативно на отбори от нашия калибър, които вече нямаме възможност да вземаме под наем млади футболисти. Както знаете, много от отборите във Втора лига разчитат именно на тези кадри, за да увеличат конкуренцията в съставите си и да имат повече дълбочина в състава. От тази гледна точка доста тимове страдаме от липса на достатъчно кадрови опции. Нормално е, доста клубове като нашия нямат развита юношеска школа.
Позитивно ли е, според теб, въвеждането на повече втори отбори цялостно за родния футбол, тъй като момчетата получават възможност да се докоснат до професионалния спорт?
Разбира се, много е радващо от тази гледна точка, вярвам, че на тези момчета трябва да им бъдат създавани условия, за да се изявяват и да трупат опит в мъжкия футбол. Както знаем, разликата между юношеския и мъжкия футбол е много сериозна и само с мачове на това ниво може да се постигне обиграване.
От друга страна обаче ми се струва доста ненужно да интегрираме дублиращи отбори на клубове, които сами по себе си нямат добре развити школи. В тази връзка искам да отлича работата в Лудогорец, която наистина заслужава адмирации. Те демонстрират какви условия трябва да се създават, за да се развива една професионална школа и резултатите им доказват това. Не искам да се обяснявам прекалено много в любов на даден отбор, но Лудогорец правят сериозно впечатление по тази линия.
Ти си играч с доста опит по родните и чуждестранните терени. Как оценяваш нивото на младите състезатели в дивизията?
Наскоро успях да взема и първия си треньорски лиценз и вече работя и като треньор, така че имам известни впечатления. За съжаление, нивото на повечето момчета не е никак високо и не мисля, че в тях има достатъчно качества. Не, че няма и други играчи, които да имат потенциал да играят редовно във Втора, че и в Първа лига, но генерално има много проблеми, които са в следствие на средата, в която израстват и се развиват.
Забелязвам един твърде голям акцент върху желанието за бърза слава и бързи пари в тези момчета. Всеки се стреми само към финансовото облагодетелстване, което е крайно непрепоръчително, ако даден футболист иска да гради кариера. На първо време е нужно пълно отдаване към футбола, за да се достигне до нужното ниво и чак след това да се мисли за парите. У нас, за съжаление, нещата са преобърнати.
Какво може да направи треньорът, за да повлияе на децата и да ги отдели от този непрепоръчителен начин на разсъждение?
Мисля, че на първо време отношение трябва намеса от държавата, общините и клубовете, които да спомогнат за изграждането на тренировъчни бази за тези млади момчета. Това е първата стъпка към изграждането на достатъчно професионална атмосфера, която да стимулира играчите и към по-сериозно отношение.
Лично съм бил известен период от време в чужбина, включително в Англия, за да видя как се работи и там и със сигурност разликата е огромна, голяма част от играчите тук само могат да твърдят, че са тренирали футбол, но реалностите са съвсем различни.
Преди години ти започна доста обещаващо кариерата си в българския елит. Има ли нотка на съжаление у теб заради начинa, по който се стекоха обстоятелствата в Левски?
Съжаление няма в мен, винаги съм бил напълно отговорен към решенията, които съм вземал и към действията си след това. Може би престоят в Левски беше преломният момент, в който реших, че не искам да оставам да играя повече в България. Бях помолен от спортния директор да акостирам в Левски, след като с провали мой трансфер в Португалия, за който имах големи обещания, но нищо не се случи в крайна сметка.
Преди години получих една награда за феърплей и оттогава насетне ме обявиха за твърде добър, за да бъда вратар на сериозно ниво. За съжаление, тук в България е голям минус, ако си изразяваш мнението.
Смяташ ли, че беше изкупителна жертва за цялостно тежкото положение в клуба по онова време?
Ами токова беше ръководството и нямаше кой да се застъпи за мен. Играх и сбърках фатално в един мач, което беше използвано като повод да бъда изгонен. Никога обаче не съм си позволявал някакви своеволия извън терена, от типа да се напивам вечерта преди мачове и тренировки. Който не е играл, той не е бъркал, така че отдавна съм забравил този случай и продължих напред.
Вече съм на 30 години, но все още има накъде да си развивам качествата, тъй като имам поне още 5-6 години на професионално ниво, ако съм жив и здрав. Може би изглежда, че съм по-възрастен, тъй като играя от доста години. Статистиката ми в Своге е 14 чисти мрежи от около 40 мача, което е добър атестат. Аз се опитвам да направя най-доброто възможно, за да бъда забелязан и се надявам да се случи, тъй като в последните месеци има една много негативна тенденция българските вратари да се пренебрегват, за сметка на чужденци. Не е правилно за мен, но всеки си решава.
В последствие ти направи няколко трансфера зад граница – в Гърция, Норвегия, Литва. Къде ти допадна футболът в най-голяма степен?
В Норвегия организацията беше на най-добро ниво. Беше голямо спокойствие и всичко беше много уредено, въпреки че нивото изобщо не беше високо. Футболът мисля, че е едва на трето място сред най-предпочитаните спортове в Норвегия и даже бих казал, че повече момичета тренират там, отколкото момчета.
Там ми хареса, но в Гърция беше най-добре. Научих гръцки, имам и къща там, цялата държава ми харесва, успях да си създам име там, особено защото и Ивайло Петев е играл в същия този отбор, така че българската следа беше факт. Като обстановка ми хареса най-много, хората са много по-дружелюбни от тези в Норвегия и Литва.
Мислиш ли за повторен опит да излезеш в чужбина?
За момента съм се концентрирал, за да си изкарам треньорските лицензи. Футболът е до време и е хубаво да се опитам сега да организирам всичко, а не тепърва на 35 години да започвам да уча. Искам да се занимавам и за бъдеще с треньорство, така че искам да изкарам 1-2 лиценза и чак след това, ако изскочи нещо интересно, може да се замисля. Сега съм фокусиран върху работата си като треньор в една школа, като се опитвам и да помагам с интересни тренировки за вратарите. Оттам насетне ще видим накъде ще ме отвее вятърът, дали ще стана треньор на вратари или старши треньор, ще видим.
И за финал, Стефано – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?
На първо място пожелавам здраве за мен и всички около мен. Обстановката е малко странна и дай Боже бързо да излезем от тази шумотевица с пандемията. Демотивиращо е и да се играе пред празни трибуни. Затова призовавам всички да сме единни, защото само така може да се измъкнем от тази ситуация.