Един от големите таланти на българския футбол, Станислав Иванов, даде ексклузивно интервю за сайта Betenemy.com. Иванов говори по широк набор от теми, сред които засегна и адаптацията си в САЩ, като част от новия си отбор – Чикаго Файър.
Юношата на Левски отново беше категоричен, че винаги ще си остане левскар по душа и ще продължи да следи изявите на любимия клуб и занапред.
Той взе отношение и по темата за трансферите на млади играчи в чужбина и прехода от юношески към мъжкия футбол. Иванов е на мнение, че в клубовете се акцентира твърде много на резултатите, вместо да се развиват основни качества на играчите.
Здравей, Стаси! Вече над месец си в Америка и постепенно опознаваш обстановката, като цяло. Как усещаш живота в САЩ, до момента?
Здравей, благодаря! Да, вече повече от месец съм в Америка. Чувствам се много добре и това е възможно благодарение на хората, които работят в клуба и благодарение на добрия колектив в отбора. Мисля, че бързо ще свикна и ще вляза във формата, в която се очаква от мен да бъда.
Успя ли вече да опознаеш съотборниците си? Има интересни имена, сред които Борис Секулич, който игра в ЦСКА, както и бивши играчи на Валенсия и Сент Етиен...
Да, вече се запознах с всички. Разбираме се много добре, има няколко момчета, които са от Балканския полуостров, също като мен, което е чудесно за адаптацията ми.
Какви са основните разлики, които отчиташ до момента, в подготовката и професионализма в САЩ спрямо България?
Разликата е наистина в тренировъчния процес. Тук се набляга много повече на физическата подготовка в сравнение с изискванията в България.
Сезонът в САЩ започва чак април месец. Ще ти даде ли това добра възможност да влезеш силно в шампионата, след като си имал пълноценна подготовка?
Да, сезонът започва след около месец. Сега целта е да се подготвим по най-добрия начин, целият отбор, за да може да бъдем в най-добрата си форма за началото на шампионата.
Как се стигна до самото преминаване в САЩ, тъй като чухме за много оферти и от доста други страни?
Имаше и други оферти, но от Чикаго Файър бяха много настоятелни и поддържахме контакт в продължение на около една година преди самият трансфер да се осъществи. Треньорският щаб показа, че наистина иска да ме има в отбора, което ми повлия в крайна сметка да избера именно САЩ пред някои други дестинации.
САЩ започва да произвежда сериозни футболисти през последните години, които започват да намират място в най-големите шампионати в света. Разчупва ли се стигмата, че това е страна, в която отиват само играчи в напреднала футболна възраст?
Разбира се, че се разчупва стигмата. Виждате колко млади футболисти се произвеждат в тази страна и след това отиват в Европа, във водещи отбори. Също така, виждате, че всички тези играчи бяха продадени за наистина сериозни суми през изминалите няколко години.
В МЛС се състезават някои страхотни звезди като Гонсало Игуаин, Блес Матюиди, Пато, Нани и т.н. Мотивиран ли си да се изправиш срещу тези имена?
Да, наистина в МЛС се състезават доста сериозни имена. Това ми дава допълнителна мотивация, за да се трудя здраво, да надграждам над способностите си и един ден да стигна до нивото, на което именно тези звезди са се състезавали.
Ти стана поредният млад български играчи, който успява да направи изходящ трансфер в чужбина в последните месеци, заедно с Филип Кръстев и Вальо Антов. Виждаш ли още твои връстници или по-млади колеги, които да последват вашия пример?
На първо място, младите трябва да работят здраво, за да се доказват в родния шампионат, в българските си клубовете. Не трябва първата мисъл в главата им да е свързана с голям трансфер в чужбина. Твърде често наблюдаваме практиката български юноши да правят трансфери зад граница на 15-16-годишна възраст, след което да не успяват да постигнат нищо значимо в кариерите си.
Напоследък ти спомена, че преходът между юношеския и мъжкия футбол в България е доста проблематичен. Откъде идва основният проблем и защо в чужбина се справят по-добре?
Мисля, че в България има много повече талантливи деца, отколкото във всяка друга точка на света. По мое мнение обаче основният проблем при извършването на прехода от юношески към мъжки футбол се крие в работата на клубовете. Не се обръща достатъчно внимание върху дадени компоненти, които ще са ключови за развитието на футболистите по-нататък в кариерите им, а се търсят единствено резултати на доста крехка възраст.
Ти сам признаваш, че си истински левскар и че ще следиш изкъсо ситуацията с клуба и занапред. Виждаш ли още момчета от школата, които може да последват примера ти и да станат основни играчи за първия състав?
Да, безспорно винаги ще съм левскар по душа. Винаги ще подкрепям отбора на сърцето си. По отношение на младите мога да кажа, че първо трябва да си заслужат мястото в първия отбор и след това е въпрос на това ръководството да им даде необходимото време, за да покажат качествата си.
Задава се нов квалификационен цикъл, този път за Мондиал 2022. Смяташ ли, че излизането в чужбина ще ти даде и още по-добри шансове за място в националния отбор?
Аз тренирам и работя на 100 процента, за да съм на най-доброто възможно ниво. Ако треньорският щаб реши да ме повика в националния отбор, естествено винаги бих се отзовал. За мен е чест да нося националната фланелка и независимо за коя възрастова група съм се състезавал, винаги съм давал максимума от възможностите си.
Ясен Петров беше назначен за селекционер, като той е и бивш треньор на Левски. Имаш ли впечатления от неговата работа?
Вижте, аз не мога да поставям оценки или да изказвам някакви впечатления за работата на хората от треньорския щаб. Моята работа е да съм фокусиран и да давам най-доброто от себе си на терена. За останалото може да питате други хора.
Какви ще са целите пред националния тим за предстоящия цикъл, особено с оглед на много трудната квалификационна група?
Не мога да определям целите. На този етап, според мен, е рано да се говори за някакви конкретни цели. На първо място, трябва да се изгради боеспособен отбор, който може да играе срещу всеки съперник като равен с равен. Чак след това може да очертаваме конкретните цели, които този отбор трябва да гони.
