Българският плувец, Любомир Епитропов, даде ексклузивно интервю за сайта ностра-бет. Роденият във Велико Търново състезател представи достойно родината ни в дисциплината 200 метра бруст, записвайки и нов национален рекорд. Сега 22-годишният състезател се е фокусирал изцяло върху сезона в САЩ, а самият вярва, че най-добрите плувания на него и неговите съотборници тепърва предстоят.
Той сподели защо е решил да замине за САЩ след завършването на гимназиалното си обучение, изтъквайки, че трудът на спортистите в Америка се котира далеч по-добре спрямо реалностите в България.
Здравей, Любо! Олимпиадата завърши преди броени седмици, но за теб времето за почивка не беше много. Как се справяш с натоварения график?
Да, Олимпиадата наистина завърши преди около месец. Почивката не бих казал, че е необичайна за мен като време – по около две седмици ми се полагат всяка година, колкото беше и сега. Натовареният график е нещо, с което съм свикнал и нямам проблем с него, особено с оглед на факта, че се боря за постигането на определени цели. Справям се като си напомням към какво се стремя.
Какви са целите за теб по време на сезона в САЩ?
Целта ми е да успея да допринеса за отбора в Тенеси, като дано успеем да се доберем до възможно най-призово класиране в шампионатите. Оттам насетне ще се борим да намерим място на националните състезания тук в САЩ, които ще са в началото на другата година. Декември, в края на тази година, ще има световно първенство на малък басейн, на което ще участвам. В първите няколко месеца на 2022-а, от друга страна, ще се проведе и Световното на голям басейн, което е следващата голяма цел.
Олимпиадата беше първенството, на което сякаш твоето име стана известно за широката българска общественост. Какво беше чувството да грее прожекторът по-силно върху теб?
Определено постиженията ми се посрещнаха с доста емоции, повечето положителни. Това е чудесно да се види, получихме много поздравления от всякакви хора. Това, лично мен, ме прави щастлив. Същото, съм убеден, че важи и за останалите състезатели.
Вече си национален рекордьор в дисциплината на 200 метра бруст и постигна първи полуфинал от над десетилетие за българското плуване в нея. Какви ще са целите на Световното?
Не съм си задавал конкретни цели като класиране. Разбира се, имам някакви насоки към това какво класиране може да ми донесе евентуално подобрение на личното ми постижение. Усилията ще са насочени към подобряване на личния ми рекорд, оттам насетне предполагам, че класирането ще е прилично.
Ти и Йосиф Миладинов постигнахте чудесни резултати в Токио и може да се каже, че върнахте родното плуване на картата на света. Има ли усещане сред вас, заедно с Антъни Иванов, че предстоят още по-големи неща в бъдеще?
Не мисля, че е редно да го свеждаме само до това трио, тъй като целият отбор е на много силно ниво и всички имат сериозен потенциал. Определено чувстваме, че това е само началото. Всеки един от нас дава максимума от себе си по време на сезона и това рано или късно ще се отплати.
Ти самият изригна към хората, които наричаха родните спортисти на Олимпиадата „туристи“. Имаше ли по-добър отговор от всички тези медали, финали и силни представяния като цяло?
Тази тема за мен лично е приключена. Казах това, което исках да кажа и стоя зад думите си. Не съжалявам за изречението. Искам вече да продължа напред.
Да поговорим за теб в личен план. От около 3 години вече си в САЩ. Как се реши на тази стъпка?
Основната причина беше свързана с различния манталитет в двете страни към спорта. Мисля, че в САЩ много повече се оценява труда на спортистите и това ме постави в една състезателна среда, която ми дава далеч по-добри изгледи за постигането на по-високи цели.
Имало ли е усещане за липса на подкрепа от българската федерация и смятал ли си, че няма как да достигнеш потенциала си, оставайки у нас?
Мисля, че за това, с което разполага нашата страна, федерацията ни е подкрепяла напълно достатъчно. Винаги може да има недоволни, разбира се. Аз правя това, което смятам, че ще ми даде най-добри възможности за развитие, така че заминаването за САЩ, лично за мен, беше най-точният избор.
С кое ти беше най-трудно да свикнеш, отивайки в такава огромна страна на толкова млада възраст?
Безспорно първата седмица или дори месец бяха доста трудни за мен, но с това се свиква постепенно. Най-голямото предизвикателство е да си далеч от приятели и семейство. С всичко друго успявам да се справя, бих казал даже и сравнително лесно.
Знаем, че пандемията те подтикна към това да смениш университета, в който учеше и тренираше. По-добри ли са условията в Тенеси?
Тази пандемия беше изключително неприятна и за мен, въпреки че в крайна сметка мога да заявя, че ми се отрази положително. Със спирането на програмата в стария ми университет аз бях поставен пред възможността да продължа да уча, без да тренирам там. Взех решението да се преместя тук в Тенеси и не мога да се оплача от този избор. Много съм доволен от срещнатото, в лицето на треньорския екип и отбора, така че пандемията в крайна сметка ми се отрази добре. Надявам се това да се отрази и върху постиженията ми.
Говорили ли сте с Йосиф Миладинов за САЩ и какъв съвет би му дал ти за евентуално заминаване?
Разбира се, ако той потърси съвет и иска да говори по темата, то веднага бих го коментирал с него. От това, което знам обаче, Йосиф за момента няма желание да заминава за САЩ. Всеки има право на собствен избор. Ако смята, че ще постигне по-добри постижения, оставайки в България, то искрено се надявам да успее.
Каква е голямата ти мечта?
Най-голямата ми цел е да остана доволен от това, което постигна, когато завърша кариерата си. Разбира се, имам нещо на ум като постижения, но ще го запазя за себе си, за да не привличам ненужно внимание и напрежение.
Кой е идолът ти в спорта, който те е вдъхновил да се трудиш, за да достигнеш това ниво?
Мислил съм много върху този въпрос, но не мисля, че има спортна личност, която истински ме е вдъхновила. Има много, които са постигнали големи неща, въпреки трудностите по пътя си. Те са постигнали на пръв поглед неестествени постижения. Това са хората, които в някаква степен може да се каже, че са ми повлияли.
Какъв съвет би дал на следващите поколения плувци, които искат да стигнат това ниво?
Съветът ми е да правят всичко с желание и любов. Ако са концентрирани и отдадени към всяка една тренировка, то всичко ще се получи по най-добрия начин.
И за финал, Любо – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци до края на 2021-а година?
Пожелавам на себе си, на семейството и приятелите ми здраве. В професионален план всичко е въпрос на труд, така че място за желание може би няма.
