Известният футболен агент, Емил Данчев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Данчев засегна всички най-актуални теми около българския футбол, включително и за кандидатурата на Димитър Бербатов за президент на Българския футболен съюз.
Той се върна назад във времето, за да си припомни екшъна около работата по трансфера на Бербатов в Манчестър Юнайтед. Мениджърът разкри и за редица вечери, в които е стоял до късно, за да води разговори с Даниел Леви и Сър Алекс Фъргюсън във връзка с впечатляващия трансфер.
Здравейте, господин Данчев! Над 12 месеца вече живеем в доста особена, пандемична обстановка. Как се отрази тя на агентската дейност?
Ситуацията се отрази на целия обществено-политически живот в България и света. Нашата дейност беше в не малка степен затруднена, но това не ни пречи да си вършим работата, все пак.
Пазарът на футболисти непременно беше поразтърсен от ситуацията. Очаквате ли нормализация през лятото, или трудностите ще продължат?
Надявам се, че ще затихне тази пандемия и пазарът отново ще се активизира. Това в крайна сметка ще е от ползва и за българския футбол, тъй като всеки един изходящ трансфер е процес на намиране на обща воля между клубовете. Надявам се да видим нормализация на пазара не само в България, но и в Европа.
Направи ли пандемията продаването на млади български таланти в чужбина още по-сложно?
Това е един двустранен процес. Пандемията доста затрудни трансферите от много гледни точки, тъй като много клубове, по ред причини, включително икономически, се въздържаха от трансфери. От друга страна, както казват, за всеки влак си има пътници, така че когато има качество и доказани умения в един футболист, то пандемията не е в състояние да спре подобен трансфер.
Нещата зависят от футболистите, но и от клубовете и тяхната работа. Гениални футболисти като Бербатов се раждат много рядко. Всичко останало е труд, финансиране и организация.
В интервю през миналата година споменахте, че асоциацията на футболните агенти се опитва да увеличи компенсационните възнаграждения за клубовете при преминаване на юноши в чужбина. Постигнахте ли успех в тази насока?
Не, това не е нещо, което зависи от мен, а по-скоро зависи от УЕФА. Имах предвид по-скоро, че би трябвало, поне първоначално, компенсацията да бъде намалена, но това не отменя възможността да се преструктурират договорите за изплащането на сумите, за да има по-голяма икономическа полза за клубовете.
Проблемът не е от днес или вчера. Не обичам термина „откраднати“ футболисти, тъй като ние живеем в Европа, а в нея един от приципите е свободно движение на хора и стока. Футболистите са едновременно и двете – хора и стока.
Имаше очакване, че българските клубове ще започнат да залагат в далеч по-голяма степен на млади български състезатели покрай пандемията. Това сякаш се случи само в известна степен и леко насила. Смятате ли, че това може да се превърне в дългосрочна тенденция?
Това трябваше да се случи отдавна и е много жалко, че пандемията се оказа един от водещите фактори, за да бъде това наложено. Действително сме свидетели на налагането на много млади футболисти в България, което е от полза както за футбола ни в неговата цялост, така и от икономическа гледна точка.
Не е ли парадоксално, че клуб като Левски, който изнемогва финансово, продължава да привлича чужденци, на които трудно изплаща възнагражденията?
Това е клубна политика. Лично аз обаче не смятам, че Левски в такава степен продължава да привлича чужденци. Нещо повече – доста чужденци напуснаха и според мен „сините“ са едни от тези, които започнаха налагането на повече български играчи.
Във всяко нещо има и елемент на грешки. Това беше едно грешно решение, но аз лично нямам право да коментирам политиката и решението на клубовете. Това е решение на спортно-техническото ръководство на Левски.
Очаквате ли Левски да фалира след толкова дълга битка за оцеляването си?
Не съм пророк или Баба Ванга, за да предричам и да гадая, но се надявам, че клубът ще успее да се съвземе като намери необходимите средства, защото в противен случай може да е пагубно за българския футбол.
Страда ли родния футбол от положението на един от грандовете си?
Е, нека да не говорим само за Левски. Славия, например, също е в криза в момента. Във всеки процес има спадове и върхове. Аз обаче съм убеден, че клубове като Левски и Славия ще превъзмогнат тези проблеми. Това се отнася и за Ботев Пловдив, който има страхотна база и традиции в създаването на млади играчи. Това също е отбор, който ще намери начин да се стабилизира.
Често сме чували, че решение на всички проблеми в родния футбол е да се акцентира върху развиване на собствени кадри. Защо в такъв случай школите продължават да бъдат в голяма степен пренебрегнати?
Затова шаблон и еталон няма. Всичко е политика на самите клубове. Понякога те са принудени от определени обстоятелства, например финансите, за да се държат по този начин. Това си е личен избор на всяко ръководство. Националният отбор ще бере плодове, след като бъдат засяти посеви. За да се получи реколта, то са нужни много грижи. В това отношение има много какво да се желае от редица клубове.
Да завършим и с последните събития около БФС. Как оценявате внезапното връщане на Боби Михайлов начело?
За мен лично завръщането не беше изненадващо. Проверките на всички нива приключиха и Боби Михайлов, както и БФС, бяха оправдани напълно. Нямаше изненада, но като всяко нещо, българският футбол се нуждае от промяна.
Това обаче зависи от волята и желанието на българските клубове. Днес слушах предаване по една от телевизиите, в което и двамата кандидати изтъкнаха, че имат подкрепата на около 250 клуба, което е повече от необходимия кворум за Общо събрание. За да настъпи промяна обаче тя трябва да бъде гласувана по време на самия Конгрес.
Вие заявихте подкрепата си за кандидатурата на Димитър Бербатов. Смятате ли, че той е готов за тази позиция?
Естествено, че подкрепям кандидатурата. Безспорно е, че той има желанието да реализира необходимата промяна. Друг е въпросът, че пътят към ада е постлан с добри намерения. В този си стремеж той ще срещне много спънки и трудности от всякакъв характер.
Познавате личността на Бербатов както почти никой вероятно не я познава. Ще покаже ли той същата непримиримост, каквато беше характерна за цялата му състезателна кариера?
Ще отговоря така – вълкът си мени кожата, но не и нрава. С усърдните си действия той и сега го демонстрира и показва това. Той не се е отказал, а напротив, продължава да води собствената си битка.
Надявам се, че рано или късно ще има промяна в българския футбол и Бербатов ще е един от символите на това желание за промяна.
В неговия екип има и други хора с висок авторитет – Мартин и Стилиян Петров. Имате ли становище по въпроса защо тези трима играчи не успяха да помогнат на националния отбор да стигне до голям форум след 2004-та година?
Не им достигна колективна увереност. Тримата се опитваха да дърпат каруцата, но не бяха максимално подкрепени от останалите, без да искам да засегна някого, разбира се.
Липсата на класа, липваше и шанс, въпреки че хората казват, че шансът ходи при подготвените. Това обаче вече е минало и се надявам, че младото поколение ще успее да постигне това, което те не успяха.
Опитимист ли сте за младото поколение?
Аз съм си оптимист по природа и както се казва, надеждата крепи човека.
Вие бяхте част от може би най-голямата сделка за български играч през този век. Какво беше чувството, след като Бербатов премина официално на „Олд Трафорд“?
Чувството беше на пълно удовлетворение, още повече, че този трансфер се реализира с много труд и много въпроси, на които трябваше да се намерят отговори. Когато краят е добър обаче, то всичко е добро. Заедно с трансфера на Ицо в Барселона, това беше вторият най-голям трансфер на български футболист. Мога да бъда горд от Бербатов, мога да бъда горд и аз, а може да са горди и всички любители на футбола в България.
Спомням си, че когато имаше мач на Манчестър Юнайтед, телевизията, по която се предаваше срещата, беше най-гледаната. Хората милееха и живееха с това. Стискаха палци и Митко определено не ги разочарова.
Доста агенти са казвали, че единствено светофарите и агентите не спят. Предполагам такъв е бил случаят, докато са се водили преговорите за този трансфер?
Това е безспорно така. Ще Ви дам няколко примера. Няколко дни преди трансфера, ние бяхме заедно с Бербатов в Лондон, където Митко живееше по това време. Прекарвах дълги вечери, държейки два телефона, разговаряйки по единия с Даниел Леви, а по другия – със Сър Алекс. Вечерта преди да тръгнем за Манчестър, аз предложих среща с Даниел Леви, която той прие.
Оттам, от квартала Чигуел, то центъра на Лондон беше доста разстоянието и трябваше да се придвижим спешно. Действително това беше една от вечерите, в които наистина не се спа. Оказа се обаче, че си заслужава.
В България като че ли твърде много хора се опитват да влязат в ролята на агенти, което създава условия за манипулации и въвеждане на родители и деца в заблуда. Какво решението за тези порочни практики?
Аз съм президент на Българската асоциация на регистрираните, а не лицензираните агенти, ще Ви обясня защо го казвам. Заедно с Европейската асоциация на регистрираните агенти водим сериозна битка с ФИФА, за да бъде премахнат този хаос, който именно ФИФА създаде, премахвайки всякакви ограничения и оставяйки всичко в ръцете на местните федерации.
Това позволи на много хора не да поемат по този път, а да се опитват да реализират някакви трансфери. Бай Иван, падаринът, видял качествено момче в селото, хванал го за ръката и го завел в даден клуб и това е всичко. Оттам насетне никаква отговорност, никакви действия в помощ на развитието на детето.
Затова съм твърдо „за“ връщането на лицензионния принцип. Ще дам един пример. В нашата асоциация не приемаме всеки, който има желание да стане член. Правим тест и препитване, след което вече, ако преценим, че този човек отговаря на изискванията и има съответните качества, то едва тогава го приемаме за член на асоциация.
И за финал, господин Данчев – какво си пожелавате в личен и професионален план в идните месеци?
На първо място си пожелавам здраве. Пожелавам си на себе и на всички хора, като цяло, тази пандемия да започва да затихва, за да може и да изчезне в даден момент.
В професионален план имам футболист, който е на 17 години и играе професионален футбол в Норвегия от една година. Той се развива невероятно бързо и успешно. Даже се оказа, че той се превърна в причина за лек конфликт между младежкия национален отбор на България и Норвегия, тъй като той играе от 15-годишен във всички националния гарнитури на Норвегия. Пожелавам му да продължава в същия дух и да последва стъпките във футбола на батко си Димитър!
Източник: https://efirbet.com/
