"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Сватба"
Ясна гайда е писнала,
залюляло се хоро,
млада булка се хванала
цяла в наниз и сребро.
А до нея юнак силен
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен:
той е младий й стопан.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Към себе си"
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Зимен ден"
Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.
Тя примамливо ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Железният пръстен"
В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Зимен ден"
Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.
Тя примамливо ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.
"Хипотеза"
Ние били сме, казват, звездна материя –
късчета слънце…
Как да повярвам!
Аз усещам в душата си цяла империя,
дето лъч не прониква и царят е варварин!
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Сватба"
Ясна гайда е писнала,
залюляло се хоро,
млада булка се хванала
цяла в наниз и сребро.
А до нея юнак силен
скача весел и засмян,
поглед хвърля й умилен:
той е младий й стопан.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Към себе си"
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Българска майка"
Майка мила малък син —
хубав, палав и един —
взема нежно на ръце
до любящо си сърце.
Залюля го на гърди
И му песен зареди:
— Над теб майка, сине, бди,
здрав и весел ми бъди!
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
"Железният пръстен"
В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!
"Българска майка" Майка мила малък син — хубав, палав и един — взема нежно на ръце до любящо си сърце. Залюля го на гърди И му песен зареди: — Над теб майка, сине, бди, здрав и весел ми бъди!
"Сватба" Ясна гайда е писнала, залюляло се хоро, млада булка се хванала цяла в наниз и сребро. А до нея юнак силен скача весел и засмян, поглед хвърля й умилен: той е младий й стопан.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Към себе си" Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
"Сонет" Към север беше моя път, а ти отиваше на юг; следи — заличи ги прахът, не чуем днес един за друг. Но мой сърдечен идеал, звездице светла в нощен мрак, живот и младост — бих ги дал, да можех да те видя пак.
"Зимата" Аз съм люта баба Зима, всички плаши мойто име: дето пратя взор сърдит, духва вятър мразовит. Който чуе моя глас, затреперва цял от мраз.
"Обичам те..." Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... .
"Желание" Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата нощ. А грей замислено луната, морето дреме, ветрец вей, сънливо плиска се вълната и лодка до брега люлей.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни.
"Любов" Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана?
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота.
"Дневници" Водих ги с години. Педантично! Ей ги, накамарени пред мен. По формат, по цветове — различни, по живот — еднакви: ден по ден.
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Зимен ден" Бяла зима пак размята снежни сребърни коси, побеляла е земята и снежец-кристал роси. Тя примамливо ни кани, плисва радостна вълна, по дантели изтъкани литва нейната шейна.
"Декември" Декември, ти донесе мъгли и студ, и вятър, и с облаци надвеси небето над земята. И как са кратки дните, и колко пуст е дворът!
Към себе си Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни.
"Железният пръстен" В нощта след бледните хвалебни литургии ти пращаш да ме свържат твоите слуги - под тягостния свод на вечна пирамида за страшни пиршества ме водиш, Сън!
"Хипотеза" Ние били сме, казват, звездна материя – късчета слънце… Как да повярвам! Аз усещам в душата си цяла империя, дето лъч не прониква и царят е варварин!
