“Не може да казва вицепремиерът Красимир Каракачанов, че циганите са станали нагли. Циганин съм. С какво съм нагъл? Че си плащам всичко ли?” Това ме пита 40-годишният Стефан от старозагорския ромски квартал “Лозенец”. Показва ми как на 16 януари е платил 22 лева за вода и 160 лева за ток. “Ако не ги плащам, ще ми ги спрат. Как децата ми ще са без светло и топло?“ Обяснява ми, че е мит, че циганите се облагодетелстват от държавата и че са на социални помощи. Малко са и хората на неговата възраст в квартала с повече от две деца.
“Тези две момчета от Войводиново не са представителна извадка за циганския етнос. Защо по медиите показват само лоши неща? Защо ни ги втълпяват? Незаконни постройки има и в села, където няма цигани", възмущава се той. Не оправдава и не защитава хората, построили къщите си без да се съобразяват със законовите положения.
Родът на Стефан е известен в старозагорското гето като Каракачановите. Прадедите му са дошли от турския град Текирдаг между двете световни войни, разказвал дядо му, който като 6-7-годишно момче се загубил, докато събирал дърва с леля си. В гората го намерили каракачани и го прибрали, заради тази случка и ги наричат Каракачанови.
"Представата на обществото е, че циганинът е човек с каруца и кон, но не всички сме такива. Много малко хора в квартала все още имат коне", казва Стефан. Какво е обяснението му за тази представа? "Все още продължаваме да сме в това проклятие неграмотността. Само образованието е начин за неговото преодоляване", категоричен е домакинът ми, който е със средно образование. Има диплома за средно професионално образование, но казва, че като шивач трудно ще изхранва семейството си. Само кърпи чорапите им. Свири на китара и печели като музикант на свободна практика - по сватби и заведения из цялата страна и в чужбина. Брат му Ангел Демирев е част от старозагорската рок група Perfect Stranger, известна не само в Града на липите.
Родителите им говорели на четиримата си синове и дъщеря си само на български език. А техните деца не говорят цигански. "Мама и татко ни показаха, че за да има циганинът позиция, да е някакъв плюс за обществото, основата е българският език", разказва той. Според него като говори на български от малко, детето мисли различно.
"Като пораснат, ако искат да научат цигански." Обяснява, че с Мария не пускат децата си навътре в квартала. Това не е ли изолация? "Изолация е, за която не съжалявам. Това е самоизолация. Така сме решили".
Мария се чуди, че все още има българи, които заплашват децата си с репликата "Стой мирно, че ще те дам на този циганин!". "Аз пък се чудя как циганин казва на българин "гяур". А дори не знае значението на думата", допълва мъжът ѝ. Стефан ми обяснява, че 80% от циганския етнос в гетото са евангелисти, християни. "Как може християнин да каже на християнин неверник?", възмущава се той.
Двамата са женени от 20 години. 14-годишната им дъщеря Деамира е осмокласничка в Търговската гимназия в Стара Загора, а синът им Харалампи е третокласник в музикалното училище, свири на кларинет. До 7-и клас Деа учи в Средно училище “Максим Горки”, но с още едно дете от квартала влизат там с протекции. С въвеждането на районирането при записването в първи клас трудно прокараната пътека за интеграция на ромските деца в училища извън основното и средното в “Лозенец” отново е затворена.
Според Стефан проблемът с интеграцията трудно ще се реши. До 1989-а всеки в квартала имал работа, който не работел, го подигравали, че е некадърен. Но във военната книжка на баща му пишело, че е циганин. “Всички сме виновни, че интеграцията не се случи. Голяма част от парите за нея потънаха и в джобовете на наши хора”, разсъждава на глас той.
“Проблем е и ценностната система, която тръгва от семейството”, казва той. Много роми казват на децата си, че трябва да работят и да успеят, за да забогатеят. “Това му е втълпено и той няма как да разбере, че ако децата му учат, ще станат хора.” В училища и детски градини пък разделят децата, има си паралелки и групи за българи и други за цигани и турци. “А уж се работи за интеграция… Главното е образованието. Ако не е грамотен, мястото на циганина е отзад на боклукчийската кола, а на циганката - да мете на улицата”, разпалено обяснява той. И допълва, че като отидат с Мария в “Социално подпомагане” да подават документи за детски, “се намразвам, че съм циганин. Повръща ми се. Отчайвам се. 15-годишна бременна и с малко дете, а не може да си напише името… Отвратително коравосърдечен съм в такива случаи".
Има ли начин да се преодолее проблемът с раждането на деца от деца и създаването на семейства в ранна възраст? В една част от квартала това е преодоляно, обясняват Мария и Стефан. “Това обаче няма да ни направи равнопоставени на българите. Само образованието”, категоричен е той и казва, че му се иска един ден като влезе в аптека, един от четирима фармацевти да е циганин или циганка.
Ще разрешат ли на дъщеря си да продължи да учи в университет, след като няма да е близо до тях? “Няма проблем. Подкрепяме я, дори ако реши да иде да учи в Япония. Задължително трябва да учи след гимназията. Готов съм на всичко. Дори да бъркам по кошовете, само децата ми да учат”, категоричен е Стефан. С Мария се надяват, че за все повече цигани ще бъде важно, като са създали деца, да ги изучат, за да могат да поемат пътя си в обществото и да се оправят с живота. И най-сетне да се премахне от циганския етнос проклятието неграмотност.
Автор: Анжелина Велчева
