"Би трябвало да има паркоустройствен проект за Борисовата градина, а не подробен устройствен план (ПУП) за застрояване". Това заяви при първото обществено обсъждане на проекта на ПУП на Борисовата градина Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците. Тя беше категорична, че приоритетът трябва да е да се запази тази най-голяма зелена територия, осигуряваща въздух на софиянци, като наистина предоставяща много ценна услуга на гражданите на София – много по-ценна от застрояване. Дали тази цел е включена в заданието на ПУП и доколко е приоритетна след наказателната процедура срещу България във връзка със замърсеността на въздуха в София, Матеева изрази съмнения.
"Има постановки в Закона за устройство на територията ЗУТ, които могат да бъдат използвани за запазване на зелените територии извън заданието на ПУП на Борисовата градина като бъдат включени вътре, защото днес степента на застрояване е толкова висока, че всяка една зелена територия е много ценна за гражданите", обърна внимание тя.
В плана не са включени зони – исторически части от Борисовата градина, възрази на предлагания ПУП общинският съветник Войслав Тодоров, и визира "София Ленд", която "беше отнета от парка за атракции, а сега там се строи". Той алармира за предстоящо застрояване на крупни зелени площи в областта на Ловния парк, болница "Токуда" и зоопарка и предложи тези терени да бъдат включени в парка. Става въпрос за 35 декара гъста гора в територията до болница "Токуда" и ул. "Сребърна", където е възможно плътно интензивно застрояване. Подобна е ситуацията в Ловния парк – между бул. "Г. М. Димитров" и „Симеоновско шосе“, където на площ от над 25 декара – част от парка се предвижда застрояване, уточни Тодоров.
Тодоров попита главния архитект на София Здравко Здравков защо се прави ПУП на Борисовата градина, който позволява инвестиционни намерения, визирайки точно невключени в ПУП-а площи като тези в Ловния парк, а отговорът на Здравков беше, че всякакви инвестиционни намерения ще се реализират по законите и е добре да се говори със закони и норми.
Въпросът за границите на парка повдигнаха и други участници в обсъждането. Да се удвои площта на парка предложи Димитър Димитров, гражданин на София: "От "Александър Невски", през подлеза на ректората до Околовръстния път през зоопарка – всичко това да бъде предмет на разработката и Общинският съвет да направи така, че г-н Борисов преди да си отиде да даде цялата територия на Борисова градина и до Околовръстния път и зоопарка да стане публична общинска собственост", настоя той. Димитров изрази недоумение защо в проекта не са включени реките. "Нека г-н професорът каже колко вода е нормално да имат чудесните световни паркове – 10 - 30% , а тук на 3 600 декара - нула водна площ", възрази на проекта за ПУП той. "Вярно, когато дойде г-н Борисов като кмет първата му работа беше да застрои езерото "Ариана" и в този план стои онова малоумие на входа на парка – едно заведение, което не знам даже как се казва", добави столичанинът.
Друг много сериозен въпрос е, че информацията в ПУП-а, особено в частта за собствеността, е неактуална, но се получиха уверения от властимащите, че тепърва щели да я обработват.
"Грехота ще е р. Аджибарица, която граничи с парка да не се включи в него", настоя жителка на квартал "Дианабад" и изрази недоумение, че общината продължавала да я води като дере. За същата река друг в дискусията обърна внимание, че в общински книжа грешно я водели като р. Слатинска.
Срещу замисленото в ПУП строителство на ресторант на мястото на "Тенекиите" се обяви кметът на район "Лозенец" Любомир Дреков – "петното е на площ над 100 кв. метра и в околността има 4 – 5 ресторанта", посочи той, недоумявайки каква е необходимостта от изграждането на този обект. В обяснение архитектите обясниха, че са ползвали издадените от същата община разрешителни и скици.
Да има трамвай от Семинарията до зоопарка предложи още кметът на район "Лозенец".
Адв. Станислав Трендафилов, представител на собствениците на ЦСКА София, категорично се противопостави на частта в ПУП, отнасяща се до стадионите. "Държим на изграждането на нов модерен стадион в чашата на съществуващото съоръжение от 1967 г.", категоричен е той и подчерта, че същото становище застъпва и държавата в лицето на ММС. За 20-тина дена са събрани 90 000 подписа в подкрепа на това становище, изтъкна още той и добави, че при строителството на нов стадион няма да падне нито едно дърво.
"В частта на плана, която касае стадиона сме изцяло против. Предвиждат се някакви временни козирки, които да покрият част от стадиона, т.е. реално съоръжението ще остане каквото е било 1967 година, с изключение на нашите нововъведения от последните 2 години. Искаме чисто нов стадион на същото място в чашата на сега съществуващия", заяви пред Actualno.com представителят на ЦСКА София.
Ревизия
Столичната кметица Йорданка Фандъкова категорично отрече да е одобрявала окончателно проекта. За успокоение на обществеността тя цитира заключителния протокол на комисията, приет единодушно, в който относно строителството в парка била дадена бележката "да не се допуска ново строителство в парка и в резерватната част да има само реставрационна или консервационна дейност".
Фандъкова направи и възражения по някои от идеите в ПУП. Според нея няма смисъл от възстановяване на климатичното училище (бел. ред. - при къпалнята "Мария Луиза"); няма логика и да се мести конната база, да се разрушава и да се строи на друго място. "Спортна София" и конната база трябва да се запазят в парка", категорична е кметицата, но по проект сега не е така. Според нея няма нужда и от обособяването на отделна алея при езерото с лилиите. "Аз лично съм за запазването на парка във вида в който е, разбира се трябва да има възстановяване на инфраструктурата", добави тя.
Проектът
Съгласие да не се строи климатично училище и музей на зеленината изрази ръководителят на проекта на ПУП чл. кор. на БАН проф. арх. Атанас Ковачев. Той поясни, че авторите на ПУП предлагат да се измести автокъща "Капитолия". "Теренът е общински, само сградата е частна собственост – как се е получило има други органи да проверяват, не е работа на проектанта. Веселото село го премахваме от там, а на мястото на Капитолия правим подземен гараж", посочи пред Actualno.com той.
"За там е замисленият музей на зелената система, на зелената памет на София, но ако това не се хареса можем да отстъпим", добави архитектът. Откъм "Капитолия" не се предвижда изсичане на гори, категоричен е той. По думите му на мястото на "Капитолия" ще има подземен гараж, а отгоре ще има хумусен слой 1,5 метра на която можело да се развие дори висока растителност. "Така че паркът получава нови площи, не му отнемаме площ", изтъкна проф. Ковачев.
За другият очертаващ се като нежелана обект – климатично училище, той поясни, че идеята била да се възстанови по архивни данни данни. "То е сграда, но е идея. На мястото на училището си е паркова площ и явно ще продължи да бъде паркова площ. Може да няма музей, може да няма климатично училище. Теренът на бившото климатично училище е част от резервата и там собствеността трябва да бъде изключително държавна, там никой друг не може да строи", увери архитектът.
Паркингите, поясни още той са в периферията на парка и половината са подземни, останалите - открити.
На гара "Пионер" се предвиждат спортни съоръжения и там се предвижда строителство на малка зала и две съблекални с душове, посочи още проф. Ковачев. За стадионите той е категоричен – ако се реконструират, трябва да запазят сегашните очертания на размерите си и да не се навлиза в територията на парка.
Конната база, според проекта, трябва да се премахне от парка и да се премести в Ловния парк, но арх. Ковачев прие, ако експертният съвет предложи тя да остане в Борисовата градина и да се коригира ПУП.
Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com
Нови алеи ще се правят, но където няма дървета, увери арх. Ковачев. "Няма да има изсичане. Нашето отношение е най-щадящо парка. Сред замислените нови алеи е и такава при езерото с лилиите и алея успоредна на бул. "Драган Цанков" от стадион "Васил Левски" до Телевизионната кула.
Предлага се и подлез откъм метростанцията за улеснение на пешеходците.
Предвижда се изграждане на тоалетни – на мястото на съществуващи и на ново място, но никой нямало да изсича растителност.
Планът има хоризонт на действие 15 – 20 години. До половин година може да бъде приет и да влезе в сила, смята проф. Ковачев.
"В Борисовата градина заявявам категорично, че няма да има строителство. Проектът е консервативен и щадящ парка. През годините на прехода много терени са променили своята собственост и сега има всички видове собственост. Ние предлагаме да върне общината собствеността на колкото може повече от тези терени. Искаме да заработят летния театър, да се върнат басейните "Мария Луиза". Единственото малко застрояване е около гара "Пионер", където няма растителност. Нашият проект има една основна цел – да върне публичния характер на парка", защити проекта проф. Ковачев.
