Българското население застарява заради ниската раждаемост и големия брой емигранти, а не заради нараснала продължителност на живота. Това показва изследване на Световната банка относно застаряването и растежа в Централна Европа и Балтийския регион. То беше представено по време на форум за активното стареене, с участието на социалния министър Зорница Русинова.
Изследването отчита основните предизвикателства пред европейските държави в осигуряването на достоен и активен живот за възрастните хора, както и политики за промяна на сегашните подходи.
Ако за последните 50 години продължителността на живота в Италия се е увеличила с 14 години, в България тя е нараснала едва с 5 години. В някои европейски държави популярен остава митът, че по-възрастните работници не искат да работят, а да се пенсионират, показва изследването на Световната банка, предаде Дарик.
У нас възрастните работници са изключени от възможности за обучение, работодателят не гледа положително на тях, а много българи желаят да се пенсионират едновременно със своите съпруг или съпруга.
Другият мит, който все още е валиден, е че по-възрастните са по-малко продуктивни от по-младите си колеги. Изследвания обаче показват, че застаряващият мозък компенсира по-бавната работа с реорганизиране на епизодичната памет, и може да бъде достатъчно производителен.
Като мерки за намаляване на застаряването в европейски мащаб от Световната банка предлагат увеличаване на раждаемостта с повишаване на доходите във всяка държава, подкрепа на семействата с цел спиране на емиграцията, стимулиране на работодателите да адаптират работните места спрямо остаряващите си работници.
