Иванка Иванова е директор на правната програма на Институт "Отворено общество". Публикуваме анализа ѝ с нейно разрешение.
На 24 март т.г. Комисията по правни въпроси на Народното събрание одобри предложение, с което заплатите на членовете на Висшият съдебен съвет се изравняват със заплатите на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на главния прокурор.
Народното събрание трябва да отхвърли тази промяна в ЗСВ, защото тя представлява нарушение на Конституцията и би увредила важни ценности (разделение на властите, независимост на съда, съответствие между труда и заплащането).
Ето защо:
Първо. По закон възнагражденията на членовете на ВСС са равни на възнагражденията на съдиите във върховните съдилища.
Също по закон (чл.218, ал.2 ЗСВ) темповете на нарастване на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите трябва да съответстват на темповете на нарастване на възнагражденията в държавната администрация, т.е. ако нарастват възнагражденията в държавната администрация, съответно трябва да нарастват и възнагражденията на магистратите и на членовете на ВСС.
През последните 4-5 години обаче Народното събрание не гласува достатъчно бюджет за съдебната власт, за да може увеличението във възнагражденията на магистратите да е планомерно, законосъобразно и приложимо еднакво за всички. Вместо това финансовото министерство периодично се съгласява на корекции в бюджета, а сега Правната комисия предлага промяна в правилата на определяне на възнаграждението, приложимо само за членовете на ВСС. Това поставя възнаграждението на магистратите в зависимост от произволни и непредвидими фактори. Защо за обикновените магистрати законът не се изпълнява, а за членовете на ВСС – законът се променя, за да има увеличение?
Предложението на Комисията по правни въпроси ще насърчи лоялността на членовете на ВСС към политиците в МФ или в НС, а не тяхната лоялност към ценностите на съдийската общност. По тази причина само не трябва да бъде гласувано от НС.
Второ. Механичното обвързване на възнагражденията на членовете на ВСС с тези на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор нарушава конституционния принцип за справедливостта на възнаграждението. Чл. 48, ал.5 от Конституцията казва, че всеки има право на заплащане, което обаче е съответно на извършената работа. Народното събрание няма право и ще наруши конституцията, ако увеличи заплащането на членовете на ВСС без при това да има увеличение на работата, която те извършват.
Сравнителен преглед на начините на заплащане на членовете на подобни на ВСС органи в други държави показват, че няма уравниловка. Във Великобритания членовете на комисията, които са съдии си получават съдийската заплата. Членовете на комисията, които не са съдии, получават хонорар. И понеже е хонорар, а не заплата, този хонорар варира според броя на комисиите за отделни избори на съдии, в които участват членовете на съдийската комисия. Според отчета на британската комисия изплатените възнаграждения на членове на комисията варират между 10-20 хил.паунда за 2014 г., което вероятно е около 10% от годишните доходи на тези юристи.
Великобритания може и да не е добър пример, защото там членовете на съдийската комисия могат да продължават да работят основната си работа. Обаче във Франция не могат. С декрет от 1995 година там е определено, че членовете на съдебния съвет, които са съдии продължават да си получават съдийската заплата. Членовете на съдебния съвет, които не са съдии, получават процент от средното възнаграждение на съдия във върховния съд, като процентът зависи от дохода, който членовете на съвета са загубили. Член на съвета може да получи 100% от заплатата на съдия във върховния съд само ако може да докаже, че за да стане член на съвета е загубил повече от 80% от обичайния си доход.
Трето. Над един праг на приличие размерът на възнагражденията няма значение като средство за намаляване на корупцията. ВСС трябва да отстоява независимостта на съдебната власт. Следователно възнаграждението на членовете му трябва да е такова, че те да могат да се чувстват независими. Тяхното чувство за независимост обаче не е функция на размера на възнаграждението, а на наличието на ясни и справедливи правила за неговото определяне. За сравнение: изследвания на ЦИД от преди 15 - 20 години показват, че с нарастване на заплатите на прокурорите обществените възприятия за корупция в тази професия не намаляват, а нарастват.
Четвърто. Размерът на възнагражденията няма значение и като мотив по-свестни хора да влизат във ВСС. Членовете на ВСС могат да бъдат набирани само след юристи с определен опит и статут в професията, т.е. те вече печелят добре. Ако някой стане член на ВСС, за да получи повече пари, отколкото вече получава, той със сигурност просто не е за там. Изследване на проф. Hazel Genn от 2008 г. показва, че във Великобритания финансовите въпроси изникват като мотив на юристи да влизат в съдебната система само в измерението на стабилност на дохода (а не като размер на дохода) и финансовата стабилност е 7-мия по важност фактор за привличане на кадърни юристи в съдебната система – много по-важни фактори са възможността за вземане на решения, интелектуалното предизвикателство и интелектуалния интерес, по-малко стрес, в сравнение с адвокатстването, престиж и професионално признание…
Пето. Авторитетът на членовете на ВСС не може да бъде повишен с механичното обвързване на техните възнаграждения с тези на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор. Това няма да го обяснявам; то е очевидно.
Шесто. Няма ред, ако няма ясна йерархия. Още Аристотел в „Политика“ казва, че конституцията трябва да съдържа йерархия на държавните органи. В повечето държави има публикуван списък, кой от кой е по-важен. У нас мястото в йерархията се извлича чрез тълкуване на Конституцията – в частта за съдебната власт органите, които осъществяват правораздаването (ВКС, ВАС и съдилищата – съотв. чл.119, 124 и 125 от Конституцията) и прокуратурата са уредени преди ВСС (чл.129). Каквато и заплата да се даде на членовете на ВСС, те няма и не могат да бъдат изравнени с мястото на председателя на ВКС, нито дори с мястото на председателя на ВАС в йерархията на държавните органи. Съдилищата правораздават, ВСС – не. Предложението на Комисията по правни въпроси разбърква установената конституционна йерархия и следователно подкопава реда.
Седмо. През 1975 година Конституционният съд на ФРГ се произнася по едно дело за определяне на възнагражденията на депутатите в Бундестага (BVerfGE 40 296) и в т.6 от решението казва следното: „Принципите на демокрацията и върховенството на правото изискват формирането на парламентарната воля, която ще определи размера на възнаграждението и подробните финансови норми, свързани с депутатския статут, да бъдат ясни за всички граждани и резултатът да бъде решен публично“.
Това означава, че в една демократична и правова държава принципите на определяне на възнагражденията на депутатите, и на още по-голямо основание, на членовете на ВСС, трябва да бъдат ясни и ако бъдат променяни, то трябва да стане въз основа на мотивирано предложение и след обществено обсъждане. По такова предложение трябва да се произнесе и самия ВСС (като колективен орган), както и министерството на правосъдието. Това, че е имало техни представители на заседанието на Комисията по правни въпроси, и дори и да са кимали одобрително с глава, пак не отменя факта, че те трябва да имат официално становище и предложението трябва да бъде надлежно мотивирано. В правовите държави така се прави.
