На 15 ноември започва Рождественският (Коледният) пост - втори по своята продължителност след Великия пост.
Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. В определени дни се разрешава риба и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.). За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние е в някаква степен духовен подвиг изискващ себеограничение. Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно - през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето на датата на това събитие.
До 22 ноември вярващите трябва да ядат само растителна храна с растително масло, а от 23 ноември до 19 декември е позволена и риба, без в сряда и в петък. От 20 до 24 декември отново се консумира само растителна храна с растително масло, а на 25 декември, когато се празнува Рождество Христово, вече е позволено и блажно.
Корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка - да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. С това хората в самото начало е трябвало да се приучат не само на послушание, но и на въздържание - така необходими условия за нравственото усъвършенстване на човека, за утихване на страстите и за възстановяване на общението му с Бога. Още от старозаветни времена до пост се прибягвало главно в дни на скръб и тежки изпитания, при покаяние и преди започване на важно и трудно дело, за да се изпроси Божията милост и подкрепа. Сам Господ Иисус Христос започва своето земно служение с 40-дневен пост и утвърждава поста, като му придава нов, по-дълбок духовен характер и смисъл.
