Две думи по повод 2-ри септември: Точно преди седмица се събрахме няколко души подкрепящи протестите и няколко души против. Защо? Заради симпатията ни един към друг, заради отношението ни към комунизма, тоталитаризма, близкото минало, към демократичните процеси… и заради това, което ни разделя, пише писателят Захари Карабашлиев в социалната мрежа фейсбук.
Бяхме се разбрали предварително да НЕ опитваме да се убеждаваме един друг кой колко е прав (или греши), както и да НЕ опитваме да стигаме до общи позиции. Идеята беше да се гледаме в очите и да си говорим,а не да пишем тежки есета по темата и лекомислени ФБ-статуси, които да бъдат използвани от кого ли не. (Нещата са различни, когато гледаш човека в очите.)
Събрахме се 10-ина души не пред камери и микрофони, а в тесен кръг и на маса. Плануваната едночасова среща-разговор, в която всеки каза каквото мисли продължи до около полунощ, с хапване и бири, истории и много смях.
Досега още не съм срещал някой, който да убеди някого в нещо, ако последния не желае да бъде убеден. Така беше и с тази наша анонимна завера — останахме си на позициите, с уважение един към друг. Но пък и за двата лагера имаше две аксиоматични истини за България, около които бяхме напълно на едно мнение:
- Антикомунизъм. Антитоталитаризъм. Демокрация.
- Евроатлантическа насоченост. България Е Европа и НАТО, не Евразия.
(Справка за поддръжниците на Борисов — благодарение на него и двете горни в момента са застрашени.)
Та, пиша това сега, защото започва сериозна седмица.
Това, което ще се случи на 2-ри септември с връщането на депутатите на работа е нова фаза в съпротивата на властта срещу 2-те най-легитимни искания на протеста:
Оставка на Борисов;
Оставка на Гешев (тази е дори по-важната оставка, жалко, ако някои не успяват да го разберат.)
Свикването на Велико народно събрание и проект за нова Конституция, изсмукана от пръстите на властта и извадена от ръкава на Борисов беше неочакван номер.
Обаче опасността и двете да се случат е напълно реална.
Затова и на 2-ри сутринта в 8:00 ще бъда пред Народното събрание, за да изразя несъгласието си — своето, както и на тези приятели, с които се видяхме и които не са съгласни с протестите.
Защото това, което ни разделя е нищожно, спрямо всичко общо, за което милеем.
Хубава седмица!
