Колкото и да уговаряш млади хора да раждат деца, те ще го направят или когато зачеването вече е факт и връзката е достатъчно силна, за да се развие в семейство, или когато вече създадено семейство си дава съвестно сметка дали при условията, в които живее, може да си позволи да отгледа едно или повече деца и да им осигури бъдеще.
И в двата случая става дума за хора с известен образователен ценз, социално адаптирани и способни да вземат решение. Факт е, че много по-лесно се раждат деца в малцинства, които изобщо не се замислят върху тези въпроси. Проблемът не е от днес, страната ни от десетилетия се люшка в демографската криза, а емиграцията на милиони млади хора изобщо не помогна в това отношение.
Ако днес бодряшкият призив да подарим на майка си внуче, вместо тиган, звучи меко казано идиотски, то преди 35 години идеите на Пенчо Кубадински не бяха много по-уместни. С тази забележка, че рупорът на ОФ организацията бе подкрепен и със социални мерки, на някои от които днешните млади могат да завидят. В крайна сметка ефектът беше същият. Никакъв.
70-те и 80-те бяха белязани от жестока жилищна криза. Когато в един голям град като Пловдив започнеше да се строи блок, всички млади семейства наостряха уши. Разрешението дойде отгоре и се изрази в масово строителство на маломерни апартаменти - боксониери, гарсониери и едностайни, в които се настаняваха млади семейства под 30 години с дете. Оказа се, че при второ дете това вече не стига и кризата, както уж беше затихнала, пак се вдигна.
Да, обаче призивът на ловец номер 1 на републиката беше - трето дете. Митичното трето дете в семейството се считаше за решение на демографската криза. При две броят се възпроизвеждаше същият, това беше и общоприетият модел, който, обаче не помръдваше и на йота скалата на прираста. Така че - трето дете.
Обаче как да стане това, като повечето от младите семейства и без това се тъпчеха с родителите си в едно жилище, а двете им деца се прескачаха с бабите?!
Да направим абортите непостижими! Това беше великата идея на Кубадински, а статистиката от 1980 г. подкрепи идеята му. Тогава у нас са извършени 156 056 аборта, а са родени 129 176 деца. Много голяма част от абортите са извършени при трета бременност.
Кубадински реши да направи това прекалено трудно. Създаде ОФ комисии по райони, в които бременните с трето дете жени трябваше да се явяват, за да докажат неизбежността на решението си да махнат детето. В тези комисии участваха съседи, задължително местната клюкарка, хора, на които изобщо не им е работа да решават подобни съдби.
Повечето от жените, явили се пред тези комисии, вече бяха майки и при други условия щяха да родят третото си дете, без да се чудят. Но ги натискаха външни обстоятелства, от които личната им драма, разголена пред чужди хора, ставаше още по-тежка. Не ги блазнеше ордена "Майка-героиня", който се даваше на жени с три и повече деца, нито добавките. Огромната част от тях просто нямаше къде да отгледат трето дете.
Ако комисията им откажеше и ги задължеше да родят трето дете, а те наистина не искаха, прибягваха до криминални аборти. Колко от тях си отидоха заради тези комисии, не е ясно, никога не е правена сметка. Но за Румъния, която в същото време предприема подобни мерки, а и режимът на абортите е много по-строг, цифрата е ясна - 10 000 смъртни случаи на жени при криминални аборти.
Не са от днес опитите да се преодолее демографската криза. Във времето на социализма имаше и добри неща, които си отидоха със смяната на режима, а може би бяха от малкото, които наистина облекчиха положението.
През 1979 г. у нас започват да увеличават месечните добавки за деца. Тогава цените на основни потребителски стоки се вдигат и като компенсация заплатите се увеличават с 25-30%, а месечните добавки за деца растат: от 5 лв на първо дете - на 15 лв, за второ от 15 на 25, за трето от 35 на 45, за четвърто и всяко следващо - по 15. Средната месечна заплата тогава е около 120-130 лв. На учениците над 16 години, които не получават стипендия, им се дават по 10 лв месечно. Тогава това все пак бяха някакви пари за дребни лични разходи.
Пенчо Кубадински влиза с огромната се енергия и лични схващания по въпроса през 1983 г. Отначало публикува книгата си "Дългът на семейството и обществото", после се заема с по-практични неща. Към Държавния съвет се създава Съвет по възпроизводство на човешките ресурси, към Министерския съвет с тези проблеми се занимава Социалният съвет, а към ЦК на ДКМС - на практика организацията на детеродната възраст - се създава Координационен съвет по проблемите на младото семейство.
Темата за демографската политика става пак номер едно в началото на 80-те години, когато партийното и държавното ръководство започват нова пропагандна кампания.
В крайна сметка през 1985 г. бяха приети мерки, които имаха някакъв ефект. На новобрачните семейства се отпускаше заем за строителство или покупка на жилище в размер до 15 000 лв със срок от погасяване 30 години. Вноските не бяха проблем, ако и двамата работеха, макар и при ниски заплати. При раждане на второ дете до четири години след първото, от заема се опрощаваха 3000 лв, а при раждане на трето - още 4000.
Младите семейства имаха предимство и при отпускане на потребителски заем до 5000 лв със срок за погасяване от 10 години. И тук действаше схемата на опрощаването - ако до 4 години след първото, се роди второ дете, се опрощаваше половината от непогасената сума по заема, а при трето - целият остатък. Младите семейства се състезаваха да купуват жилища, но не беше толкова просто.
Точно тогава възникнаха големите панелни комплекси къде ли не. Бонус точки носеше работата по строежа. Просто всякакви специалисти си зарязваха работата и отиваха да боядисват или да лепят тапети.
Когато получаваха заветните жилища, се оказваше, че до тях се стига само с гумени ботуши, трябва да се прескачат изкопаните за парното ровове, най-близката детска градина ти е на 5 км, а автобус минава през час на километър отдалечена спирка. Всеки, сдобил се с мечтаното жилище в "Младост", "Тракия", "Меден рудник" и подобни комплекси из цялата страна, може да разкаже история, свързана с кал, прах и липса на всякакви удобства. Особено пък за отглеждане на малки деца.
В този период - малко преди всичко това да отиде в историята, през 1985 г., бяха увеличени отново детските добавки. За първо дете, ако има и второ, тя ставаше от 15 на 30 лв, при второ - от 25 на 30, при трето - от 45 на 55 лв. Само с добавките за три деца човек можеше да си докара една минимална заплата. Майките на деца с физически увреждания и самотните майки получаваха всички добавки в двоен размер. Точно това е периодът, в който Столипиново например, се разрасна сериозно, а никой не сключваше брак.
Пак през 1985 г. майчинството скочи от 8 месеца на 2 години, като обезщетението беше минималната работна заплата. Малко преди тези решения, през 1984 г. увеличиха правото на майката да ползва болнични за болно дете със 100% обезщетение от 7 на 9-годишна възраст на детето, лекарствата и лечението на децата станаха безплатни вече до 6-годишната им възраст, а на деца с две, три и повече деца им предлагаха с намаление стаи в почивните станции.
Всъщност някои от тези мерки, погледнато от призмата на времето, си бяха чудесни - възможно е при друго развитие на обстоятелствата, те и да бяха дали някакъв резултат. Истината е, че за едно младо семейство не беше чак толкова заробващо да си купи жилище, както е сега. Но историята се върти, сменя играчите, сменя фона и сега можем само да гадаем какво може да помогне на демографския ни проблем.
Със сигурност обаче не е тиганът...
