Най-големите проблеми за децата в интернет създават първо родителите и второ – училището. Никой не си върши работата. Родителите у нас се оказаха доста неграмотни по отношение на това какво представлява интернет. Проблемът е не в липсата на технически, а на социални умения.
Поради което родителите трябва още от самото начало да бъдат до детето – дори да не са въобще грамотни и да не са пипали клавиатура. Когато застане до детето и то почувства, че баща му или майка му са заедно с него, това ще отвори път за комуникация по-нататък и когато детето попадне на сериозен риск, то ще сподели. А сега фактите са, че децата - в случаите, когато идват при нас по сигнали - не споделят с родителите си, когато им се случи нещо.
За 2014 г. обработихме 2166 сигнала, което е почти 100-процентно увеличение спрямо стандартния брой сигнали, идващи при нас. Това е резултат на повишаването на процента от населението, ползващ интернет. По официални данни в България около 60% от населението ползва редовно интернет, но ние смятаме, че делът е по-висок. Но във възрастовата група 10-18 г. сме почти на 100%. Най-рисковата възраст за интернет е между 10 и 15 г. Тогава се случват най-големите неприятности.
Вторият проблем е образователната ни система – тя още не е открила даже телефона. Ние сме в периода на телетипите, какво да говорим за интернет. Министерство на образованието постоянно смята, че интернет е тема за часовете по информационна технология и информатика. Тези часове – добре. Но интернет е среда, не е технологията, не е дънната платка. Не мога и досега да разбера защо децата ги учат от какво се състои дънната платка. Никой обаче не ги учи как да се държиш в една среда, която е значително по-рискова от реалната. Защото не знаеш кой е отсреща.
От наказателно-правна гледна точка не сме съвсем най-назад в Европейския съюз. Особено се гордея с един член 155а в НК, който беше въведен през 2007 г. Той е перфектен за преследване на педофилски посегателства през интернет. Той гласи, че който набира или предоставя информация за непълнолетно лице с цел ... и се изреждат различните видове сексуални злоупотреби, го чака наказание от 1 до 6 г. затвор. Проблемът е не в наказателния кодекс, а в прилагането му. Зная само за една присъда, произнесена по този член. В повечето случаи, когато при нас дойде сигнал, съберем информация и я прехвърлим на Компютърни престъпления, които идентифицират и задържат извършителя, прокуратурата отказва да повдигне обвинение по този член, защото знае, че и съдиите са неграмотни и няма да го осъдят. И обикновено ги съдят за притежаване на детска порнография... Но там наказанията са малки. И, доколкото става дума за "първо" деяние, следва пробация и педофилите се връщат на улицата.
Така че за децата е по-опасно в интернет, отколкото на улицата. Защото не сме им създали достатъчно защитена и образователна среда. Все по-достъпни стават мобилните устройва. Още през 2011 г., когато беше направено последното национално представително изследване в България – то беше част от едно общоевропейско, 42% от децата между 9 и 16 г. казаха, че ползват интернет през мобилно устройство. Сега сме 2015 г. Вероятно сме над 60%.
Колко от родителите се запознават с мобилното устройство, което купуват за детето си? Колко от тях са достатъчно грамотни, за да знаят къде са децата им? Голяма част от родителите все още си въобразяват, че децата им са във Фейсбук. Забравете! Фейсбук не е място за деца и тийнейджъри. И ако държат там свой профил, той е за успокоение на мама и тате.
Бих казал, че днешните деца са по 24 часа онлайн без да го подозират. Ако има приложение, което има включена функция геолокализация, интернет те следи постоянно. И всеки, който иска, може да установи местонахождението или да прихване данни.
Имаме разработени методики, наръчници за родители, но нямаме финансирането, което да ни позволи да покрием страната, нямаме подкрепата на МО. Да, ходим на по 10-15 обучения на учители. Но това не е достатъчно. За 9 г. Центърът е обучил, да речем, 500-600 учители. А какъв е броят им в България? С подкрепата на МО можем да организираме едно по-системно обучение на учителите, което им е много полезно. Може да се каже, че ни разбират учителите, но не и самото министерство.
От години казваме, че интернет е социално и гражданско умение, което трябва да влезе от начален курс в съответните предмети, които вече съществуват. С помощта на учителите разработване занятия, които да си вървят в съответствие с плановете, но съответната тема да се представя през призмата на интернет. Много е тежък и консервативен механизмът на МО, когато става дума за преработка на учебно съдържание, на програми... Имаме подкрепата на отделни хора, но проблемът е, че цялата ни система не припознава това нещо като приоритет. Въпреки две много важни европейски директиви. Факт е, че последната европейска директива от 2011 г. за борба с онлайн сексуална експлоатация на деца и борба с детската порнография у нас все още не е транспонирана. Двегодишният гратисен период изтече декември 2013 г. Има подготвен закон за изменения и допълнения на НК, не лош. Но всяко поредно Народно събрание няма време да го приеме. На думи всички казват, че нещо е страшно важно, но на практика ние оставаме сами.
Властта просто се самоуспокоява. Периодично ЕК, международният телекомуникационен съюз пращат въпросници към националните правителства какво се прави в различни области. И обикновено част от тях е какво се прави за защита на децата онлайн. Познайте какво се случва с тези въпросници? Ами те идват при нас. Министерствата ни поръчват да попълним какво е направено в България. Дори само този факт е срам за държавата ни. Не вярвам някой депутат или човек, работещ в министерство, да не осъзнава колко е важна темата.
Два вида са посегателствата, на които са подлагани децата онлайн. Едните са най-тежките, другите – най-често случващите се. Най-тежкото е педофилска обработка през интернет, за щастие това са изключително редки случаи в България. Може и да има, но не са стигнали до нас.
Обработката на дете е по-често срещано. Миналата година имахме 41 подобни сигнала. Там е много важно да се хване навреме развитието на процеса и детето да бъде предварително подготвено. Защото когато към нас се обърне съответното момиче – най-често, защото в 80% от случаите става дума за момичета, нещата са стигнали до там, че детето се обръща към нас в пълно отчаяние. При един от случаите имахме момиче, което под шантажа на педофила, беше правило секс пред камера с две момчета.
Къде са родителите, къде е образователната система, които би трябвало на това вече 14-годишно дете да са му обяснили, че няма такива филми "Направи това и аз ще те оставя".
Това което най-често се случва и където децата са най-много засегнати е т. нар. онлайн тормоз. Най-вече тийнейджърите го правят едни срещу други. Ако ти си мишената, не ти става приятно. Стига се до побоища. Една година бяхме поканени в Ямбол за кампания по образоване на учители и родители след два тежки случая на инциденти в училище. Единият беше групов бой на ученици, другият – на родители. Т.е. нещата са пред очите ни. Трябва да се действа. Прогнозите са, че 2016 г. интернет ще надхвърли 3 млрд. потребители.
Не ни помага много и ЕК, която беше инициатор за създаване мрежата от центрове за безопасен интернет. Но след като 15 г. тя поддържаше 75% от финансирането, от 2015 г. те искат 50% национално съфинансиране. Не можем да се преборим за елементарни неща, камо ли да разчитаме на финансиране от някоя държавна институция. Защото не е измислен механизмът. Даже бих казал, че намираме по-голяма подкрепа от частния бизнес. Тази година сключихме споразумение с Теленор България, които като полудържавен-частен телекомуникациионен оператор от Норвегия решиха да ни подкрепят. А българската държава засега нищо не прави.
Георги Апостолов е координатор в Националния център за безопасен Интернет. Преди това дълги години е бил журналист в БТА, в. "Континент", в. "Стандарт".
