Реална опасност да изчезне видът есетра не само от българските води, а от целия Черноморски басейн, е много голяма. От 6 вида, които са се срещали в Дунав, два вече са изчезнали.
Съществуването на този вид и неговата съдба бе неглижирана от държавата и обществото през последните години, а стопанският интерес расте заради високата цена на черния хайвер. Това каза Стоян Михов, ръководител на проекта на Международната природозащитна организация WWF за опазване на есетровите риби в българските води, предаде БГНЕС.
Михов каза, че възстановяването на популациите на изчезващите риби е възможно, но вече настъпват едни от последните възможни моменти, в които може да се реагира. Михов призова за ангажирането и на държавните институции и правителството. "Със съвместни действия е напълно възможно спасяването на този вид и осигуряването на поминъка на рибарите по Дунав", убеден е екологът.
Образоването на обществото е един от най-важните фактори, за да може то да оказва влияние и натиск върху държавните органи, заяви Михов. Той припомни, че забраната за улов на есетри беше въведена през 2011г., а през миналата беше удължена до 2016г., но рибарите все още се ориентират трудно, не вярват на обещания и се отнасят с недоверие към всякакъв вид интерес към този проблем.
"Твърде вероятно е да се окаже, че есетровите видове са достигнали до такава ниска численост, че не могат да се възпроизвеждат сами, да покрият минималните изисквания за нормални поколения. И може би е необходимо изкуствено зарибяване докато се достигне до нормални нива на популацията", каза още природозащитникът. Проблемът е, че това е много скъпа дейност, продължи Михов. "За да се постигне нещо наистина значимо, то трябва да бъде много по-мащабно и да бъде направено от държавата и съответните институции. Именно затова освен голямо желание, което е на първо място, трябват средства, както за проучване, така и за осигуряване на потомство", заяви той. Основните заплахи са построяването на хидровъзела Железни врата, който отряза пътя на миграцията на повечето есетрови видове, които се размножават в реката и мигрират обратно в морето, обясни Михов. "По този начин по-голямата част от местообитанията им са унищожени. Следващият проблем е построяването на дигите по р. Дунав, които до голяма степен ограничават местата, в които есетрите могат да се размножават и техните личинки да се изхранват", поясни той.
Другият проблем, върху който се акцентира най-много напоследък е свръхуловът на есетри, каза още природозащитникът. Но неговата значимост се е повишила основно заради вече изброените опасности за рибите, добави той. "Сега всяка есетра става ценна за опазването на вида и затова нашият проект е насочен към местните общности – рибарите, да ги образоваме малко повече", обясни Михов. Проектът на WWF –България е в кооперация с колеги от Румъния и Австрия за обучение не само на рибари, но и на държавните органи, които трябва да следят за опазването на тези видове, поясни той.
