Сръбският президент Александър Вучич пое ангажимент да се запознае с проблемите в Босилеград, с които се сблъскват български инвеститори, и в рамките на своите правомощия да поправи ситуацията.
Това заяви председателят на българския парламент Димитър Главчев след разговора си с Вучич.
Основна тема на разговора е бил въпросът за трансграничното сътрудничество „между техния югоизточен район и нашия северозападен, като намерихме нещо общо, че и двата района – и в Сърбия, и в България - са сред най-изостаналите. Казахме, че с общи усилия на двете страни това трябва да се промени“.
Главчев каза, че е запознал Вучич с всички въпроси, които е получил в Димитровград и в Босилеград. „В Босилеград беше поставен въпросът, че няма условия да функционират инвеститори, които са дошли. Един от инвеститорите е напуснал, който е осигурявал 100 места с тенденция да станат 200 такива. Това беше поставено като въпрос и идентифицирано, че е следствие на недобро функциониране на местната власт и по-скоро на Националния съвет на българското национално малцинство. А пък на ниво законодателна рамка на най-високо държавно ниво са осигурени възможностите, има потенциал за волеизява на българското национално малцинство. Така че проблемът е по-скоро на местно ниво - на ниво Национален съвет. Президентът Вучич пое ангажимент да се запознае с проблема и в рамките на своите правомощия да поправи ситуацията, ако мога така да се изразя най-неутрално.“
Председателят на българския парламент и сръбският президент са обсъдили и въпроса дали да се върне името Цариброд. „Смятам, че Вучич се ангажира да провери ситуацията и, ако е необходима промяна в закон, да се съобрази с желанието на живущите в това населеното място, което според мен е доста добър напредък в случая. Президентът Вучич пое ангажимент да види какво е необходимо и каза „щом като хората искат да се върне името Цариброд, нека да бъде така“.“
По време на разговора отново е била потвърдена подкрепата на България за европерспективата на Сърбия „и то не само по време на нашето председателство на Съвета на ЕС, а докато Сърбия не стане член на нашето общо европейско семейство, разбира се, след като изпълни критериите“. Според Главчев между българския и сръбския народи съществува духовна свързаност, чието естествено продължение може да стане материалната свързаност, предаде БГНЕС.
В заключение Главчев определи всичките си проведени срещи с представители на сръбските власти като преминали в „изключително добър приятелски тон“.