В дните преди най-светлия християнски празник - Коледа, Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“ разказва за благотворителността в България и за възможността да даваш добро.
Възможностите за благотворителност у нас и по света са различни, важно е човекът, който е готов да стане благодетел, да е воден от вътрешната си чистота и потребност да помага. Като неправителствена организация, с дейност в обществена полза, „Сдружение Азбукари“ разчита и на гражданското съпричастие, и на социално отговорния бизнес. Времената на живот са трудни у нас и обществото все по-малко заделя средства, за да насърчава кампании или каузи, но дори минималната подкрепа отново е израз на отговорност и разбиране на идеята да твориш благо. Благотворителността и добротата имат широта на своето действие. Това е култура и осмисля живота и съществуването ни. Тя може да бъде различна, анонимна или явна, въпросът е към кого и как е насочена, смята г-жа Кирилова.
Какво постигна „Сдружение Азбукари“ досега?
„Сдружние Азбукари“ показа за повече от две години, че може да обединява хората и да бъде медиатор. В организацията членуват различни хора, със своите интересни професиии занимания, със своето положение в обществото. Това ни показва, че успяваме да отправяме правилни послания и получаваме положителните резултати, казва г-жа Кирилова.
Същността на работата ни през тези години е да развиваме социалната интеграция, да насърчаваме талантливите деца и да ги вдъхновяваме да не изоставят мечтите си. Децата са бъдещите възрастни поколения и точно сега е най-важно да им дадем пример и да им покажем колко е важно да търсят възможностите на доброто общуване, но без предразсъдъци. Ние се стараем да показваме, че благотворителността не се ограничава до топла храна по празниците и изпратен смс за подкрепа на нуждаещ се.
Развихме повече от 60 инициативи посветени на социалната интеграция, няколко благотворителни концерта, два фестивала на толерантността „Вярвам в теб!“, всеки от които посетен от повече от 5 000 души. Развихме два големи инфраструктурни проекта, с което поставихме началото на необходими процеси, които тепърва ще се развиват успешно у нас. Създадохме първите в България обществени площадки за игра и обучение, адаптирани за деца с увреждания. Подчертавам думата обучение, тя е много важна, защото е част от добре подготвена концепция за повишаване на знанията на децата по време на игра.
Единият детски кът се намира в Южния парк в столицата и е 320 кв.м., а вторият в град Велико Търново, с площ 820 кв.м. Предстои съвсем скоро да бъде официално открита. В началото на следващата година ще подарим на децата в град Бургас още една детска площадка. Това са реалните процеси на социална интеграция, това е работа в подкрепа на хората, които имат деца със специални образователни потребности и е повече от необходимо в 21 век родителите на деца с увреждания да извеждат децата си да играят там където се забавляват останалите деца. Детските площадки се финансират благодарение на корпоративната социална отговорност на няколко големи фирми. В град Велико Търново например проектът се реализира с голямата подкрепа на „Лактима“ ЕАД.
Всеки детски кът е със своя характерна особеност и индивидуалност. Всяко от съоръженията предоставя възможност за игра и на деца с увреждания, а в старопрестолния град за първи път има и конфигурация от спортни фитнес съоръжения, подходящи и за деца със специфични нужди. Специалистите, ангажирани с идеята за подобни детски площадки следват изминатия път на европейските държави, като спазваме всички препоръки, които получаваме от чужди държави. Този дълъг път, изминат с подкрепата и любовта ни към децата, вече представлява Национална кампания за социална интеграция „Вярвам в теб!“. Тази национална кампания вече е своеобразна социална политика на национално ниво на „Сдружение Азбукари“ и компаниите, коитони подкрепят. Щастлива съм, че сред тях има корпорации, които настояват да се включат отново в следващите етапи на развитие на този проект. Тази успешност на всичките ни занимания трябва да е признание основно за екипа на „Сдружение Азбукари“, на членовете и симпатизантите ни, защото нищо от това, което сме направили дотук нямаше да бъде реалност без техния неуморен труд и хилядите трудности, с които се сблъскахме.
Добрите практики?
Ние обединихме усилията си и намерихме оправдан смисъл в инвестирането на идеи, професионализъм, креативност и положителна енергия в помощ на децата в неравностойно положение в България и всеки положен труд дава своя резултат.
Междувременно искам да споделя за интересния и много полезен проект, който рзвихме с Експириън България. Детската „Стая за усмивки“, която вече радва децата на педиатричното отделение на Втора многопрофилна болница в столицата. Този проект защитава принципите за достъпност, възможност и социална солидарност. В „Стоя за усмивки“ децата се обучават и забавляват, докато престояват в болничното отделение. Комфортната среда им създава уют и ги освобождава от напрежнието преди медицински манипулации. Гарантираното спокойствие на децата успокоява майките и настъпва равновесие в емоциите помежду им, което пък показва че средата в болничните отделения може да не е плашеща. Цветната и разнообразна със своите кътчета за занимания „Стая за усмивки“ носи клеймото на успешен проект. И не на последно място искам да изкажа задоволството си от възможността да разпространим 3500 обучителни детски карти на България до училища в цялата страна. Това е проектът „Обичай Родината“, който развихме съвместно с електронния магазин еMAG.
Как се отнася обществото ни към подобни инициативи?
Обществото е доволно, когато взаимно постигаме успехи и те подобряват условията на живот, както на децата, така и на възрастните. Вярвам, че „Сдружение Азбукари“ има мисия. Искаме да направим България едно по – добро място за живот. Това може да се случи само с подкрепата на гражданското общество, което трябва да бъде мотивирано да изисква промените, да съдейства за тяхното осъществяване, да настоява правото да работи в услуга на обществото. Благотворителността и доброволчеството, активното участие в процесите в социалния и обществения живот, са признаци на висока култура, които съществуват в развитите държави и съм уверена, че ние правим голяма крачка напред.
По темата за благотворителността говори и Петър Христов, основател и председател на Съвета на директорите на PMG Holding, дарител в кампанията за изграждането на втората в България обществени площадки за игра и обучение, адаптирани за деца с увреждания във Велико Търново.
Кое Ви вдъхновява да работите в името на доброто и защо подкрепяте изграждането на втората в България обществени площадки за игра и обучение, адаптирани за деца с увреждания?
Вдъхновявам се от малките неща – смехът на детските площадки, усмивките по лицата на родителите и удовлетворението от това да направиш нещо истинско. Горд съм, че съм част от подобни инициативи.
Какъв е модела на благотворителността у нас?
Моделът трябва да бъде личен. Благотворителността е въпрос на усещане и съпричастност и не винаги е нужно да бъде комуникирана. И все пак, е хубаво да виждаме повече новини, които да ни накарат да вярваме в доброто.Единственото по-важно нещо от това да взимаш е да имаш възможност да даваш!
Според Вас как една обществена кауза променя живота на децата на България?
Всяка стъпка в правилната посока е полезна и важна. Всички трябва да работим именно в тази насока и да превърнем тези каузи в ежедневие. Няма нищо по-красиво и истинско от детската усмивка. Красивите и цветни моменти правят живота ни красив и смислен!
