Над половината от българите са напълно съгласни, а още една четвърт са общо взето съгласни, че човешките права трябва да бъдат гарантирани на всеки, независимо от сексуалната ориентация и полова идентичност. Така общо подкрепящите това твърдение съставляват 79% от анкетираните. Това показват данните от национално представително проучване, реализирано в края на 2019 г. от агенция Ноема, сред 963 души. Основната му цел е да осигури надеждна информация за обществените нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България.
Още: Viasat Explore представя: Зад решетките: Най-суровите затвори в света (ВИДЕО)
Още: Без БНТ2 и БНТ3: Емил Кошлуков моли да остане само БНТ1, за да спести пари
Половината от респондентите не са наясно дали Конституцията на страната реално признава равенството на ЛГБТИ хората, или не. Други 24% считат, че Конституцията гарантира равенство, докато 26% разбират, че равенството не е гарантирано, показват още данните. Един от примерите за липса на равни права е уредбата на брака, който в Конституцията е ограничен до съюз между мъж и жена. От това произтичат редица последствия за не-равно третиране на хомосексуалните хора в България.
Съществени дялове от българите не се чувстват добре информирани по основни въпроси, свързани с ЛГБТИ хората, като сексуалната ориентация и половата идентичност често се смесват. Значителна част не са наясно с разликата между сексуална ориентация и полова идентичност и като последствие смесват хомосексуалността със смяната на пола, трансджендър с не-бинарен, хомосексуален с не-бинарен. Най-слаба е информираността, свързана със специфични термини като „джендър“, „трансджендър“ и „интерсекс“.
Мнозинството от българите – близо 60%, тълкуват неправилно понятието „джендър“ като синоним на „гей“, а около една пета от тези 60% открито признават, че за тях това е обидна дума. Един от всеки пет е информиран за действителното съдържание на понятието.
Още: Излизат от бърлогите: Паркът за мечки в Белица отваря на 14 април
Още: Ако изборите са днес: Делян Пеевски ще е доволен
Проблемът с тормоза над ЛГБТИ хората в България се оценява като сериозен в една или друга степен от мнозинството респонденти. Най-голям консенсус е налице по отношение на тормоза в училище (68%), на обществени места (65%), при търсене на работа (63%) и на работното място (61%). Три четвърти от респондентите подкрепят хомофобските и трансфобските мотиви при извършване на нападения над личността да търпят същите санкции от закона, както и останалите престъпления от омраза. Наказателният кодекс, в сила към днешна дата, не включва сексуалната ориентация и половата идентичност или изразяването на пола като признаци, на основата на които се извършват престъпления от омраза – реч на омразата и други престъпления.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Светът през обектива: Историята на Ина Чобанска, която превърна телефона си в прозорец към природата
Още: Kaufland и УАСГ стартират съвместна академия за студенти по строителство и архитектура
Обнадеждаващи данни идват и по отношение на образованието. Повече от половината анкетирани (58%) гледат позитивно на включването на информация за ЛГБТИ хората в учебната програма, с преобладаващи оценки за подходящия период между 5-и и 7-и клас. Едва 21% са на мнение, че не трябва да се говори за това в училище. Нагласите към специфично здравно, полово и репродуктивно образование за ЛГБТИ младежи в училищата също са преобладаващо позитивни (45% са положително настроени, а 29% са против).
Интерес буди съпоставянето на данните с предишното национално представително проучване по темата, проведено през 2018 г. В него България рязко се отличаваше от останалите 9 страни с изключително големите дялове на хора, чувстващи се некомфортно да имат ЛГБТ съсед. Настоящото проучване си постави за цел да добие по-подробна информация за източниците на „дискомфорта“, изпитван при наличието на хомосексуален или транс/интерсекс съсед, като попита хората какво биха почувствали в тези случаи. Около половината от българите (54%) не изпитват към евентуални хомосексуални съседи никакви по-различни емоции, отколкото към друг съсед, което е подобряване на отношението от преди две години.
Заедно с националното допитване, агенция Ноема извършва през февруари и март тази година и онлайн допитване сред членовете на ЛГБТИ общността в страната, в което се включват 420 души. От него става ясно, че двама от трима ЛГБТИ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните 5 г. Всеки втори е страдал от депресия и тревожност, а всеки четвърти – от панически атаки и суицидни мисли или опити. Голяма част от преживелите проблеми с психическото здраве не са получили професионална психологическа помощ. Огромното мнозинство от респондентите виждат непосредствена връзка между ежедневните проблеми на ЛГБТИ хората и влошеното психическо и физическо здраве.
Още: Тревога или надежда: Как българите приемат изкуствения интелект
Още: Какво ще ни пробутат за Великден вместо агнешко: Говори Симеон Караколев
Голямата промяна, в сравнение с преди 8 години, идва в намаляването дяловете на ЛГБТИ хората, избягващи откритост поради риск от нападение или тормоз. В последните 8 години намаляват също така чувствително случаите на дискриминация при търсене на работа и на работното място, но се увеличават тези в училищата и университетите. Все повече хора се чувстват спокойни да изразяват интимност на обществени места. Увеличават се, обаче, дяловете на избягващи откритост в училище и в собствения дом. Респондентите най-често чувстват негативно отношение към себе си като към ЛГБТИ хора в собственото си семейство – от страна на родители и други роднини.
ЛГБТИ общността в България, с изключително високо равнище на консенсус, извежда като най-спешни приоритети гарантирането на правата за сключване на брак/ регистриране на партньорство и съвместно родителство на еднополови двойки, равенство по Конституция и приравняване на наказанията за хомофобски и трансфобски престъпления към тези за останалите престъпления от омраза. Най-категорична подкрепа получават признаването на партньорството между хомосексуални хора в целия Европейски Съюз и въвеждането на мерки в училище с цел уважение и защита от насилие към ЛГБТИ хората.
Националното представително проучване е реализирано по проекта „На ръба на приемането: борба с дискриминацията чрез стратегическо планиране и овластяване на ЛГБТИ общността в България”, съфинансиран по програма „Права, равенство, гражданство“ на Европейския съюз.
