Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Вазил Худак обяви, че банката би обмислила финансиране на проекта АЕЦ "Белене", ако получи официално запитване от българското правителство. Той обаче подчерта, че институцията никога не е финансирала изграждането на нова ядрена централа, а само проекти, които подобряват състоянието на вече съществуващи мощности. Това става ясно от интервюто на Худак, излъчено по програма „Хоризонт“ на БНР.
В отговор на въпрос за оценка на възможността за изграждането на АЕЦ "Белене" като балкански проект, Худак пред "Хоризонт" Худак, обяснява принципите на инвестиционна подкрепа от страна на банката, както и, че на този етап няма официално запитване.
„Това е много голям и сложен проект, който има дълга история. Българското правителство търси начин за неговото съживяване. От наша гледна точка, когато става дума за ядрени мощности, ние винаги търсим възможности за подобряването на екологичните стандарти или подобряването на сигурността на вече съществуващите централи. В историята си ние никога не сме финансирали изграждането на нова ядрена централа. По принцип, когато оценяваме един проект, ние оценяваме много внимателно структурата на финансирането му и възможността изобщо да бъде "банкируем". Винаги търсим отговор на въпроса дали този проект може да възвърне инвестициите, направени по време на изграждането му. Ние настояваме проектите, които финансираме, да имат добавена стойност - като позитивен ефект върху околната среда, подобряване на бизнес средата там, където се осъществява проекта. Най-общо казано, проектите трябва да имат социален и икономически ефект. Засега не сме получавали официално запитване от българското правителство за АЕЦ "Белене". Ако получим такова, ще го обмислим."
По повод на критиките, че Европейската инвестиционна банка не финансира достатъчно проекти в държавите от Източна Европа, а ресурсите отиват в по-богатите западноевропейски страни, вицепрезидентът на банката обръща внимание на проектите, които се осъществяват и като цяло върху ситуацията.
"Има два начина да погледнем на този въпрос. Ако погледнем към броя на проектите и обема на финансиране като цяло, може да кажете, че 90% от парите са отишли в Западна Европа и само 10% в Източна Европа. Ако направим съпоставката като процент от БВП на страните, ще видим, че пропорцията е в полза на страните от Източна Европа. Независимо кой от начините ще изберем обаче, факт е, че страните от Източна Европа не осъществяват толкова проекти. Причините за това са много, но аз ще подчертая една - държавите от нашия регион все още усвояват много грантове от еврофондовете. Това са субсидиите, които не трябва да се възстановяват. Съвсем ясно е, че е по-лесно и за предприемачите, и за общините, да получават пари, които не трябва да връщат."
Запитан как вижда работата на плана "Юнкер" в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, Вадил Худак уточнява, в бъдеще акцентът ще е върху финансовите инструменти.
"Както знаете, има удължаване на плана "Юнкер" до края на 2020 година - т.е. до края на този бюджетен период. За следващата многогодишна финансова рамка ние вярваме, че използването на средства от него ще бъде по-голямо и по-интензивно. Заради Брекзит може да няма толкова пари в бюджета. Следователно този път няма да има толкова голяма сума за традиционно финансиране - т.е. чрез безвъзмездни субсидии, а ще има повече заеми и ресурс, който ще се използва повече от веднъж. Независимо дали ще се нарича план "Юнкер", фонд за стратегически инвестиции или ще носи името на някой друг, акцентът ще бъде върху финансовите инструменти."
Държавите от Западните Балкани трябва да се научат да развиват проекти, смята още Худак.
"Ние сме институция, която е фокусирана върху финансирането на проекти и знаем, че в тези държави все още има необходимост от много техническа подкрепа. Имаме още много работа, за да научим местните компании и общини да пишат добри проекти, които да могат да получат финансиране от банките. Изключително важно е да се изпълнят тези условия - политическа стабилност, умения за писане на проекти и техническа помощ, за да се върви напред. От изключителна важност са и международните проекти. Говоря най-вече за транспортните коридори и цифровата инфраструктура. Необходимо е много добро сътрудничество на регионално ниво".
