От вчера (7 октомври) влязоха в сила промените в Закона за досиетата, с които се въвежда предварителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност за всички кандидатстващи за публични позиции. Промените станаха факт по предложение на представителите на Нова Република Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев.
За проверката няма да се изисква съгласието на проверяваните лица, а обхватът на проверките е значително разширен. Ще бъдат проверявани още районните кметове, заместник-кметовете, съдебните заседатели, директорите на дирекции, ръководствата на регулаторите, назначените от БНБ квестори в банки и други. По казуса "КТБ" ще бъдат проверени и новите кредитни милионери, както и лицата с цесии и прихващания.
"Ние искаме да приложим лустрацията в оригиналния ѝ вид, която не означава репресия, а осветяване на миналото", заяви Методи Андреев през месец септември 2016 година на брифинг в Народното събрание.
Представителите на дясното обединение Нова Република настояват отговорните органи да се заемат с проверките във възможно най-кратки срокове, а данните от тях да бъдат публично оповестявани, както е записано в закона.
Интересен факт е, че според чл. 273 в Наказателния кодекс, който се оформя заради промените в Закона за досиетата, "който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева". Наказанието важи и за длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност. Същото е наказанието и за унищожаване, преправяне или прикриване на документ на Държавна сигурност или на службите на Българската народна армия (чл. 313б).
