Милена Шаркова, вдовицата на загиналия в акцията в Лясковец командос, написа обръщение по повод трагичния инцидент, което прочете днес пред bTV. Текстът е озаглавен "Моето момче". Предоставяме ви пълната версия, без редакторска намеса:
"Живеем в болни времена. Времена лишени от ценности, в които думи като и чест и доблест са лишени от смисъл. Децата ни растат в отровната среда на криминални хроники, скандали с политици, злоба, завист, измами и лъжи. Добрите хора и дела остават скрити от чернилката на ежедневието.
Имах привилегията или благословията на Господ да извървя половината си жизнен път до сега с един от тези добри хора, който въпреки всичко сиво около нас, не се отказа да разпръсква положителното си отношение към живота. Моето момче имаше вродено чувство за справедливост и баланс и отстояваше докрай правотата си. Поддържаше стриктна морална хигиена и не правеше компромиси с разбиранията си за живота.
В никакъв случай не искам да изпадам в патос и да го идеализирам. Знам правилото, че за мъртвите хора се говори или добро или нищо, но аз разказвам всичко това с чистата съвест, че всеки един от близките, приятелите или дори бегло познатите на Емо хора, ще потвърдят думите ми.
Мечтата на Емо беше да стане барета, бях до него и го подкрепях през цялото време докато се готвеше да покрие входящите нормативи преди 16 години. Беше много щастлив, че го приеха. Мина през тежък за физиката си период на подготовки и тренировки, който направи желязна и психиката му. Щастливи са хората, които имат възможност да работят точно това което искат.
Да бъде спецполицай беше призвание за Емо. Той беше роден за това. Действащите барети са като професионалните спортисти – непрекъснати тренировки, каляване на волята и желязна дисциплина. Този ред се пренася и в живота.
Започна работа в отряда в едни мътни времена, в които границата между добро и лошо беше много тънка, почти невидима. Но той винаги я виждаше като светеща сигнална лампа. Никога не се изкуши да мине от другата страна, въпреки че изкушенията бяха големи, особено за младо семейство като нас, които сами си създавахме нашия семеен свят, без да разчитаме на никой, без собствен дом или финансов резерв.
Споделях възгледите му и никога не съм го карала да се отказва или оттегля, да избере по спокойна професия или доходоносна незаконна работа. Не съм му говорила за страховете си, които ме обземаха всеки път когато го викнеха на акция, защото знаех че само заради мен би се отказал от призванието си.
На Емо никога не са му харесвали кабинетните стратегии и номенклатурни игри. Беше много сензитивен към лицемерието и фалша. Ненавиждаше дребните душици и дребнавите хора, но никога не им отвръщаше със същото поведение.
Момчето ми комбинираше мощна физическа сила с невероятна нежност към двете си момичета. Никога не е злоупотребявал с мощта си, напротив винаги разчиташе, че разговора и добрата дума са по-силния аргумент. Заради положителното си отношение към живота и хората, той беше заобиколен от много приятели. Раздаваше от заряда си без да се пести. С рядко срещано чувство за хумор, от всяка казана дума или ситуация, можеше да покаже смешната страна. Беше в състояние от най-неприятната случка да извлече мъдри поуки. Не се страхуваше от нищо, единствения страх който ми споделяше, че пълзи в душата му е да не ни загуби, да не се случи нещо с мен и детето.
Последната година виждахме вече осъществени с цената на много усилия и труд мечтите си за прекрасен дом, по-спокоен живот, повече време заедно…
Но мечтите ни бяха разстреляни…
Била им е дадена задача, да обезвредят човек, заплашващ деца и цивилни хора. Като всяка друга задача и тази, Емо е приел отговорно и саможертвено. Той е тръгнал да защити ранените си колеги, най-вероятно съзнавайки, че има пробив в оборудването си. Познавайки го, като най-близкото му същество, мисля че дори да е знаел какво ще се случи, той пак би жертвал себе си, за да защити трима ранени приятели и учениците срещу които е подготвен цял боен арсенал. За да могат децата от Лясковец да ходят спокойно на училище, моето дете остана без баща.
Роди се герой. Герой, който в очите на близките си хора и приятели, беше такъв във всеки ден от живота си. Емо с ежедневното си поведение и личностни качества даваше смисъл на думите чест и доблест. Герой в мирно време, който беше в състояние да превъзмогне собствени нужди и желания и да помогне на по-слабия. Радвам се, че успя да възпита по този начин дъщеря ни, племенника ни и да дава пример за доблестно поведение на цялото си обкръжение.
Много ми се иска моя герой да бъде пример и за бъдещите мъже на България – да обичат страната си, да уважават и ценят жената до себе си, да спазват моралните ценности, да различават доброто от лошото, да не предават приятели, да помагат на по-слабия. Или просто да бъдат мъже на честта."
