България има за президент генерал от запаса, който е политикът с най-висок рейтинг, почти десетилетие я управляваше човек също с генералски лампази, но професията на пазители на родината така и не стана по-атрактивна. Приетият наскоро доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2022 г. констатира проблемите, които вместо да се решават, се задълбочават - технологично изоставане и недостиг на кандидати, най-висок при офицерите и войниците.
Първият парад от три години насам
Българската армия посрещна професионалния си празник 6 май с парад на почти цялото си въоръжение - от старата съветска техника до последните придобивки като италианските бойни машини Freccia. В последните три години паради нямаше, но тази година освен демонстрацията няма кой знае колко добри новини.
В парламента предстои да бъде внесена програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. В началото на годината почти всички партии в 48-ото НС (без "Възраждане" и БСП) задължиха изпълнителната власт да я изготви, прецизирайки предишната ѝ версия. Тя включваше 13 проекта за над 6,6 млрд. лева и препоръките на депутатите бяха проектите под 100 млн. лева да бъдат обединени по пакети от способности, а тези над 100 милиона, които се гласуват от парламента, да бъдат описани разделно.
Докъде стигнаха проектите?
Докато 49-ият парламент приеме бюджета за 2023 г., годината ще бъде преполовена, а големите инвестиционни проекти в областта на отбраната - намалени. Планира се придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб, основна бойна техника за Сухопътните войски, както и плащанията по дейности, свързани с новите изтребители F-16 Block70.
Служебният кабинет обаче отново върна проекта за нова бойна машина за пехотата на ниво оферта. Плановете за тази техника датират още от 2018 г., но ги изпреварваха ту кораби, ту бойни самолети.
За отбрана проектобюджетът предвижда 3,413 млрд. лева или 1,85% от БВП и тези средства едва ли ще бъдат увеличени. Причината е, че в година на предстоящи местни избори, а може би и парламентарни, служебният кабинет е планирал голяма дупка в разходите от 6,4%. От политиките на правителството, ако се сформира такова, и подкрепящото го парламентарно мнозинство зависи дали ще намалят двойно този дефицит, чието числово изражение е 12 милиарда, или ще запазят разходите на това високо ниво.
Необходимо е превъоръжаване и въвеждане на нови технологии
"Превъоръжаването няма алтернатива", заяви вчера в предаването “Панорама" по БНТ адмирал Емил Евтимов, началник на отбраната. Двамата експерти и бивши военни министри, с които ДВ разговаря, също са единодушни, че най-голямото предизвикателство пред българската армия е технологичното изоставане, констатирано и в доклада за състоянието на отбраната.
"Този дефицит пречи да бъде постигната необходимата оперативна съвместимост с нашите съюзници от НАТО и да се възползваме от възможностите, които членството в Алианса ни дава", посочва Тодор Тагарев, номиниран за министър на отбраната в проектокабинета на ПП-ДБ. Основен проблем е превъоръжаването, което се забави изключително много, добре, че вече имаме сключени договори за превъоръжаване, за покупка на изтребители и строителството на два патрулни кораба, заявява Тагарев. "Фокусирани сме върху големите проекти за превъоръжаване и това не ни дава възможност за въвеждане на нови технологии и системи, които не са толкова скъпи, но, както показа войната в Украйна, са много необходими”.
Велизар Шаламанов, военен министър в служебното правителство на Георги Близнашки, също изтъква неспособността на България да приеме инвестиционна програма и съответен фонд, който да гарантира устойчиво финансиране. "На парада беше изкарана и старата съветска техника, която има някаква стойност само ако с нея подпомогнем Украйна да извоюва свободата си и прекрати бруталната агресия на Русия. Така ще отворим истинския път за бърза и радикална модернизация", казва Шаламанов. Според него бавенето на този процес демотивира военнослужещите и им пречи да реализират пълните си възможности.
Дефицит на офицери и войници
Президентът, който също настоява за превъоръжаване, е на противното мнение. "Недопустимо е част от партиите да гледат на армията не като гарант за сигурността, а като донор на Украйна", беше заявил Радев през февруари. Но за старите съветски МиГ-ове парадът може да бъде и последен, тъй като още не са известни резултатите от двете обществени поръчки за ремонт на двигателите им и за закупуване на шест ремонтирани. Ако не се намерят, натовски съюзници може да пазят въздушното пространство на България, тъй като няма как да се оставят по-дълго във въздуха.
Шаламанов изтъква, че именно членството в НАТО е огромното предимство на българската армия спрямо предишния ѝ труден период, тъй като дава възможност да бъде част от въоръжените сили на развитите и технологично най-добре осигурени държави. Той отбелязва и приноса на хората, "направили свободния избор да бъдат част от армията".
Тагарев обаче е обезпокоен от данните в доклада за състоянието на въоръжените сили: "25% от войнишкия състав и матросите ги няма и една от причините е, че липсва модерно въоръжение, което да повиши престижа на професията. Определено този некомплект се дължи и на това, че армията търси кадри на един конкурентен пазар на труда, а не може да предложи конкурентни условия", казва той пред ДВ.
Технологии и въоръжение България може да закупи, но офицери и войници ще трябва да си произведе сама.
Автор: Емилия Милчева, Дойче веле
